Решение № 364 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. А.

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора М. Анг. Н. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600905 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 20038846 от 30.05.2022 г. по НОХД №16281/2020 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 110 –ти състав е признал подсъдимата А. Д. Ч. за ВИНОВНА в това, че в гр.София, ж.к.„****, след като е осъдена с Решение №46682/23.02.2017 г. по гр.д.

№49538/2015 г. на СРС, 86 състав, влязло в сила на 24.03.2017 г., да издържа свой низходящ - сина си Й. В. А., роден на **** г., като заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева, чрез неговият законен представител - баща му В.М. А., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 /една/ непълна месечна вноска в размер на 77,42 лева и 14 /четиринадесет/ пълни месечни вноски в размер на 80 лева за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2019 г., както и 1 /една/ непълна месечна вноска в размер на 48 лева за периода от 24.04.2019 г. до 11.05.2019 г., или на обща стойност 1245,42 лева, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с ал.З, т.1, във вр. с ал.1 от НК, я е ОСЪДИЛ на наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - ДВА ПЪТИ седмично; и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

1

Със същата присъда районният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата А. Ч. за НЕВИНОВНА за това, че в гр.София, ж.к.„****, след като е осъдена с Решение №46682/23.02.2017 г. по гр.д. №49538/2015 г. на СРС, 86 състав, влязло в сила на 24.03.2017 г., да издържа свой низходящ - сина си Й. В. А., роден на **** г., като заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева, чрез неговият законен представител баща му В.М. А., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на 2,58 лева на 24.01.2018 г. поради което за разликата от 2,58 лева от общата стойност на задължението в размер на 1248 лева, на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, извършено на посочената дата – 24.01.2018 г.

На основание чл. 25, ал.1 във вр. чл. 23, ал.1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо наказание по отношение на подсъдимата измежду наложените й наказания по настоящото дело и по НОХД №8981/2019 г. по описа на СРС, най-тежкото от тях, а именно: наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от

ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - ДВА ПЪТИ седмично; и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ

МЕСЕЦА.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ при изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание, фактическо изтърпяното от подсъдимата Ч. наказание „пробация“, наложено по НОХД №8981/2019 г. по описа на СРС. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата е ОСЪДЕНА да заплати в полза на СДВР направените разноски на досъдебното производство в размер на 109,80 лева, както и в полза на Софийски районен съд направените разноски в съдебната фаза на процеса в размер на 90 лева и сумата от 500 лева, представляващи направени разноски в настоящето производство на частния обвинител Й. В.

А..

По депозирана въззивна жалба е образувано ВНОХД 905/2023 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, с която е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за неоснователност. Излагат се твърдения, че подсъдимата е носител на родителските права спрямо сина й – Й. В. А., като се позовава на Решение № 65/28.02.2014 г. по гр.д. № 4202/2013 г. на ВКС и Решение № 31/05.03.2015 г. по гр.д. №4698/2014 г. по описа на ВКС. Подсъдимата посочва, че издръжката, която се дължи на деца засяга същите до навършване на пълнолетие, а за над 18 годишна възраст се дължи, ако детето е студент редовна форма на обучение при условия, че родителят има доказана финансова възможност. Излагат се аргументи, че подсъдимото лице няма финансова възможност да изплаща месечната издръжка на сина си. Жалбоподателката излага подробни доводи за финансовото си състояние, като посочва, че не получава трудови доходи, нито други финансови постъпления.

Подадено е и възражение от

2 страна на частния обвинител в лицето на Й. А. чрез адв. Д., с което се отправят доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Излагат се твърдения за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Посочва се, че са налице обективните и субективни признаци на състава по чл. 183, ал. 1 от НК.

Представят се аргументи, че подсъдимата е осъдена с влязло в сила Решение № 46682/23.02.2017 г. на СРС, 86-ти състав да заплаща месечна издръжка на сина си – Й.

А., както и че дължащата издръжка е още по-необходима предвид специалните потребности на частния обвинител. Коментира се наложеното на А. Ч. наказание, като се посочва че същото е индивидуализирано в съответствие със събраната доказателствена съвкупност, както и че съдът правилно е групирал наложеното наказание. В заключение се иска от съда да потвърди постановената от районния съд присъда.

В проведеното разпоредително заседание на 17.02.2023 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

На провелото се съдебно заседание на 15.03.2023 г. защитникът на подсъдимата моли съда да отмени атакувания съдебен акт, като излага доводи, че жалбоподателката е имала желание да плаща издръжка, но не е имала обективна възможност за това.

Повереникът на частния обвинител поддържа депозираното възражение срещу въззивната жалба и намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. Иска от съда да потвърди изцяло постановения съдебен акт и претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на СГП намира присъдата за правилна и законосъобразна и подкрепена от събраните доказателства.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: обяснения на подсъдимата А.

Ч . /л.53 от СП пред СРС/, показанията на свидетеля Й. В. А. /л.53-54 от СП пред СРС, показанията на свидетеля са прочетени на основание чл. 281,ал.5, т. 2 от НПК/, В.М. А.

/л.72-73 от СП пред СРС/, експертно решение на ТЕЛК /л.14 от ДП/, Решение № 466682 на СРС, 86 състав за изменение на родителските права /л.23 -24 от ДП /, Решение № 559624 от 12.12.2018 г. на СРС, 139-ти състав за изменение на месечната издръжка /л.25 -26 от ДП/, 3 съдебно-икономическа експертиза /л.33 -35 от ДП /, справка от НАП /л.48, 54 -55, 92 – 93 от ДП /, справка Агенция по вписванията /л.58, 70 – 71, 85 - от ДП /, справка за съдимост /л.94 от ДП /, справка от УИС на ПРБ /л.97 -24 от ДП /, Решение № 65 от28.02.2014 г. на ВКС /л.104- 115 от ДП /, Решение № 236 от 19.10.2005 г. на СРС, 87 състав за прекратяване на брака между подсъдимата и св. В. А. /л.116 от ДП /, ИЛ от 03.06.2015 г. на А. А.а /л.117 от ДП /, Решение № 31 от 05.03.2015 г. на ВКС /л.16 -19 от СП пред СРС /, Присъда №20134574 от 08.06.2021 г. на СРС, НО,116-ти състав и Решение № 294 от 18.04.2022 г. на СГС,НО 12 състав /л.126 -134 от СП пред СРС /, представените от подсъдимата Ч. писмени доказателства, в това число медицинска документация, както и съдебни решения.

Съдът намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.

От приобщената доказателствена съвкупност се установи с категоричност ,че подсъдимата и свидетелят В.Й. са били в брачни отношения, както и че двамата имат едно общо дете – Й.

А.. От приложеното като писмено доказателство Решение № 236 от 19.10.2005 г. на СРС, 87 състав съдът изведе данни за прекратяване на семейните отношения между А. Ч. и В. А.. От приобщеното съдебно решение се установи и определеният от гражданския съд първоначален режим на виждане между свидетеля Алекснадров и сина му – частния обвинител Й. А., месечната издръжка, както и на кого се предоставят родителските права.

С Решение № 466682 от 23.02.2017 г. на СРС, 86 състав, влязло в сила на 24.03.2017 г. настоящият съдебен състав констатира изменение на мерките спрямо частния обвинител Й. А., като родителските права са предоставени на неговия баща – свидетеля А., а спрямо неговата майка и подсъдима в настоящето наказателното производство е определено да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева. С оглед на което въззивният съд изгради извод за наличие на задължение за заплащане на месечна издръжка, възникнало за подсъдимата в полза на нейния син Й. А..

Като безспорно установено въззивната инстанция намира и здравословното състояние на свидетеля Й. А.. От приобщеното експертно решение № 3160 от 08.11.2017 г. на ТЕЛК се извличат данни, че детето е диагностицирано със заболяване, съставляващо генерализирано разстройство на развитието

– детски аутизъм.

Съдът взе предвид събраните гласни доказателствени средства, които установяват еднотипна фактическа обстановка по отношение на относимите към настоящето дело обстоятелства.

Пред районната инстанция е разпитан частния обвинител Й. А., който разяснява, че от 2017 г. живее при неговия баща, както и че той се грижи изцяло и единствено за него. Относно взаимоотношенията си с подсъдимата свидетелят посочва, че същата не изплаща месечната издръжка и не полага грижи за него. Първоинстанционният съд е приобщил свидетелските показания на частния обвинител от досъдебната фаза, в които същият посочва точния размер на дължимата издръжка от страна на А. Ч., както и дава по-подробна информация за липсата на внимание към него от страна майка му. В подобна насока са и твърденията на В.

А., който излага доводи, че бившата му съпруга не изплаща издръжка за сина им, както и че не се включва в отглеждането на общото им дете и не показва интерес към него. Свидетелят А. посочва, че липсата на достатъчно грижи от страна на подсъдимата към сина им е причината съдът да предостави родителските права на него. Относно конкретно дължимата сума месечна издръжка В. А. излага доводи, че първоначално определената издръжка е била 80 лева, след което същата е била съобразена с минималната работна заплата и е увеличена на сумата от 127, 50 лева.