Решение № 630 от 02.06.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Горна Оряховица, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20254120100109 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Г.К.П. твърди, че сключила с ответника „Лендиво“ ООД договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 36979/12.06.2024 г., сключен чрез онлайн платформата на ответника, по силата на който й бил предоставен кредит в размер 300 лв., при лихвен процент 36 %, и при годишен процент на разходите 42,58 %, със срок за погасяване 30 дни и обща дължима сума – 300 лв. Твърди, че съгласно договорните условия било предвидено нейното задължение в тридневен срок от подписване на договора да осигури поръчител, който да се задължи към ответника да отговаря за задължението й или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на ответника всички нейни задължения по договора до един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане за заплащането на тези задължения, с валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. За неизпълнение на това задължение било предвидено заплащане на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Признава, че не е изпълнила посоченото договорно задължение. Твърди, че заплатила на ответника общо 340 лв., като на 17.07.2024 г. му заплатила 90 лв., на 21.08.2024 г. – 50 лв. и на 11.10.2024 г. – 200 лв. Твърди, че ответникът претендира заплащане на още 625,05 лв. по договора за кредит. Счита, че е заплатила сумата от 40 лв. над дължимата от 300 лв. без основание поради нищожност на клаузата, уреждаща заплащане на неустойка поради заобикаляне на 19, ал.4 ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК, неравноправен характер на 1 клаузата и противоречието й с добрите нрави и нищожност на договора за кредит на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати (върне) недължимо платена сума от 40 лв. и присъждане на сторените разноски и адвокатски хонорар в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.

Ответникът „Лендиво“ ООД признава сключването на договора за кредит чрез система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, със соченото от ищеца съдържание. Твърди, че на 12.06.2024 г. е изпълнил задължението си да предостави заемната сума от 300 лв. Твърди, че предвидената в договора неустойка не е начислявана и събирана. Счита, че клаузата за неустойка има самостоятелен характер и спрямо нея не се прилагат особените изисквания на закона, а същата изпълнява както обезщетителна, така и обезпечителна и санкционна функция. Прави извод, че тъй като липсва законоустановено ограничение на размера на неустойката, то тя би могла да надвишава и главното задължение. Счита, че изпълнението на изискванията относно поръчителя не са невъзможни, тъй като кредитополучателят е бил наясно с тях преди сключване на договора и въпреки това го е сключил. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски. В условията на евентуалност възразява, че Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и от представения от двете страни договор за потребителски кредит № 36979/12.06.2024 г., сключен чрез онлайн система за предоставяне на финансови услуги от разстояние и погасителен план към него, се установява, че ответникът предоставил на ищцата кредит под формата на кредитна линия с максимален размер 300 лв. при годишна лихва от 36 %.

Сумата от 300 лв. следвало да бъде заплатена на една вноска с падеж на 12.07.2024 г., след което възниквала възможност за усвояване на следващ транш от кредитната линия при отправяне на ново искане и сключване на нарочен анекс към договора. Бил определен годишен процент на разходите по кредита от 42,58 % при допускане, че бъде усвоена цялата сума на кредита и той бъде ползван за целия срок на договора, с погасяване на всяка вноска на съответния падеж и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, без да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение, като е усвоена максималната сума на кредита при срок на първи транш 30 дни (чл.28 от общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние). Погасителният план – Приложение № 2 установява, че дължимото на 12.07.2024 г. плащане по първи транш било в размер на 300 лв. – без да се дължи възнаградителна лихва. Съгласно чл.1, т.11 и чл.17 от договора и Раздел IV от общите условия в срок от три дни от сключване на договора заемът да бъде обезпечен с поръчителство в полза на кредитора от дееспособно физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, с постоянно местоживеене в страната, което отговаря на следните 2 условия: има непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди подписване на заявлението за кредит; полага труд по трудово или служебно правоотношение по безсрочен договор най-малко от 6 месеца и не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявлението за кредит; получавало е редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за кредит; не е поръчител на друг кредитополучател при ответника, нито към банка или друга финансова институция; има максимален осигурителен брутен доход от 1500 лв. и е предоставил бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад от датата на представянето й пред кредитора, както и на други условия, които кредитополучателят има право да въвежда едностранно в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт. Уредена и друга възможност за обезпечаване на кредита в същия срок – предоставяне на банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора до 1 работен ден от получаване на искането от кредитора със срок на валидност на банковата гаранция 30 дни след падежа на последната вноска. Съобразно чл.27 от договора и чл.45 от общите условия, при неизпълнение на това задължение в срок кредитополучателят дължи заплащане на неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.

От платежно нареждане за кредитен превод от 12.06.2024 г. се установява, че на посочената дата ответникът предоставил на ищцата сумата по кредита, което и не се оспорва от нея. Ищцата признава, че не е осигурила нито едно от обезпеченията по кредита. Видно от представените разписки от „Изипей“ АД, ищцата заплатила на ответника по предвидения в чл.15, т.3 от договора ред и начин общо 340 лв., като на 17.07.2024 г. му заплатила 90 лв., на 21.08.2024 г. – 50 лв. и на 11.10.2024 г. – 200 лв. Същото се установява и от извънсъдебното признание на ответника в удостоверение за активен кредит към кредит от 08.01.2025 г., съгласно което ищцата е погасила 340 лв. и към посочената дата дължи 625,05 лв.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за връщане на платеното без основание (поради нищожност на договора, евентуално на договорната клауза за заплащане на неустойка. В тежест на ищеца е установяването на разместването на имущественото благо (заплащане на 40 лв. над дължимото), като по правило ответникът следва да докаже основанието за получаването му. Доколкото в случая страните не спорят, че плащането е извършено по сключения между тях договор за кредит, който ответникът счита за действителен, а ищецът се позовава на неговата недействителност в специалната хипотеза на чл.22 ЗПК, съответно – нищожност на договорната клауза, уреждаща плащане на неустойка, то предмет на разглеждане са основанията, сочени от ищеца – нищожност на 3 договора за кредит поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и на договорна клауза – поради накърняване на добрите нрави и поради неравноправния й характер, както и служебна проверка за друго основание за нищожност на договора поради неравноправен характер на негова клауза или ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (чл.7, ал.3 ГПК; приетото в Тълкувателно решение № 1/2020 г, по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдържанието на договора между страните е безспорно и установено от представените писмени доказателства, като основните спорни въпроси са не фактически, а правни – дали клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е нищожна на някое от наведените от ищцата основания, съответно – дали се дължи заплащане на други задължения извън главницата по договора. За да се отговори на тези въпроси на първо място следва да се уточни, че по съдържанието си (съществените права и задължения на страните) процесното правоотношение съставлява договор за кредит, сключен с потребител, но съгласно чл.4, ал.1, т.5 и т.6 ЗПК не попада в приложното поле на закона, защото срокът за погасяване на задължението е по-кратък от три месеца и по него се дължи лихва. Независимо, че договорът е сключен като кредитна линия, предоставянето на последващ транш е предпоставено от ново искане и сключване на съглашение между страните (което и не се твърди да е сключено), а уговореният срок за погасяване на задължението е 30 дни без посочен краен срок на договора (чл.31 от договора) и без за ползването на кредита да се дължи възнаградителна лихва (погасителния план). Посоченото прави отнапред неоснователни всички основания за нищожност на договора и насрещните възражения, черпени от противоречие със ЗПК или нарушение на специалните изисквания на закона.

Така с оглед посоченото, съдът ще разгледа по същество единствено исковете за установяване на нищожност на договорната клауза поради накърняване на добрите нрави и поради неравноправния й характер (доколкото ЗЗП е приложим независимо от ЗПК), като с оглед естеството на пороците, те следва да бъдат разгледани именно в посочения ред.

Неустойката се претендира да е дължима за неизпълнение на договорното задължение на ищцата да предостави обезпечение в тридневен срок от усвояване на кредита – поръчителство на физическо лице, за финансовата надеждност на което са поставени множество конкретни условия или банкова гаранция. Ответникът, извършващ по занятие дейност по кредитиране, е регламентирал в общите си условия (Раздел V) извършването на проверката за платежоспособността на кандидатстващия за кредит, предхождаща сключването на договора. Въз основа на събраните данни и икономическия анализ на финансовото състояние на лицето, подало заявката, и възможностите му за бъдещо изпълнение, ответникът има възможност да откаже сключването на договора без да се мотивира, да предостави по-нисък размер от искания кредит или да сключи договора съгласно заявката.

Осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на 4 договора или усвояване на кредита, т.е. в случая ответникът изначално е преценил ищцата като платежоспособна. Поставяйки изискване за последващо осигуряване на обезпечение, без дори да е налице някакво неизпълнение, ответникът неоправдано и без основание е прехвърлил риска от лошата си преценка в тежест на ищцата.

Поставените изисквания към поръчителя са многобройни и несъобразени с размера на предоставения кредит, като за част от тях ищцата не би могла да получи информация и да се снабди с доказателства в определения срок (два работни дни с оглед датата на сключване на договора), доколкото са свързани с евентуални запитвания от различни държани институции /НОИ, НАП, БНБ и др./. Следва да се отбележи също, че да се вменява на кредитополучателя да изследва дали бъдещият поръчител не е страна по друг кредит с ответника, който сам разполага с тази информация, се намира в сериозно противоречие с изискванията на добросъвестността.