Решение № 68 от 18.04.2019, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 68 гр.Враца,18.04.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на 09.04.2019 г. в състав:

Председател:Радослава

Симеонова в присъствието на: прокурора секретар Веселка Н. като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова търговско дело N137 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

С искова молба вх.№8437 от 29.10.2018 г. Б.Г.Н.,ЕГН**********,*** чрез адв.Р.М.,*** е предявила при условията на обективно съединяване искове за сумата 100 000лв.,с посочено правно основание чл.226,ал.1 /отм./,във вр. с чл.223/отм. КЗ и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А.

ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София 1301,р-н ***, ж.к.***,ул.***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д..

Сезира съда с искане да бъде осъден ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А. ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да и заплати обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в размер на сумата 100000 лв.за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания , свързани със загубата на нейната сестра Г.Г.А.,починала в резултат на ПТП от 17.04.2014 г. ведно със законната лихва,считано от датата на произшествието до окончателното плащане.

Моли при уважаване на исковете да бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски,както и разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Поддържа се в исковата молба,че на 17.04.2014 г. около 18:00 часа Г.Г.А. пътувала на предна дясна седалка в управлявания от Г.Б.А. лек автомобил марка „Нисан“ и модел „Пимера“ с peг. № ВР **** ВВ. Движили са се по междуселищен път П-15 с посока на движение гр.

Враца - гр. Оряхово за с. Борован. На км. 9+378 м. „Скорошата“ водачът А., при мокра настилка, загубил контрол върху управляваното от него МПС и с постъпателно въртеливо движение, обратно на часовниковата стрелка, странично и напред навлязъл в лентата за насрещно движение, където последвал удар с насрещно движещия се лек автомобил марка „Сеат“ и модел „Кордоба“ с peг. № ВР **** ВХ. В резултат на удара е причинена смъртта на пътуващата до водача Г.Г.А..

За настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано НОХД № 529 по описа за 2014 г. на Окръжен съд - Враца, Наказателно отделение, което е приключило с постановена Присъда № 27 от 09.12.2014 г., влязла в законна сила на 09.11.2015 г., с която Г.Б.А. е признат за виновен, за това че на 17.04.2014г. при управление на МПС марка „Нисан“ и модел „Пимера“ с peг. № ВР **** ВВ без да е правоспособен водач и в пияно състояние е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Г.А. - негова дъщеря.

Твърди,че починалата в резултат на злополуката Г. е нейна сестра и са били силно привързани една към друга. Двете са израснали в едно домакинство, в една къща, имали са изградена силна връзка помежду си. Двете са били много близки и задружни. Г. била с единадесет години по-малка от сестра си, като Б. помагала на родителите си в отглеждането й, двете много се обичали, подкрепяли са се. Б. закриляла по-малката си сестра и винаги я защитавала пред всички.

В резултат на инцидента тя е загубила и своята майка и по малката си сестра. Поддържа,че ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Г.Г.А. била добра и любяща сестра, която неотлъчно е била до семейството си и до своите братя и сестри.

Ищцата посочва,че моралните й страдания ,претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са неописуеми и ще я съпътстват през целия живот. Психиката й е белязана завинаги с травмата от загубата на любимата й сестра Г., неспокойна е, често сънува кошмари и плаче насън.

Твърди,че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие процесният лек автомобил марка: „Нисан“, модел: „Примера“, с peг. № ВР **** ВВ е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в „ЗАД ОЗК- Застраховане” АД с полица № 23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г. до 23.02.2015 г.,по силата на която и на основание чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането/отм./, застрахователят е длъжен да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

По силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Позовава се на Тълкувателно решение №

1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/ 2016 г. ОСНГТК на ВКС,с което се разшири кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък и мотивите му,в които е посочено,че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.

Ищцата Б.Г.Н.,счита,че е налице правен интерес от предявяването на иска за обезщетяване на неимуществените й вреди.

С оглед обстоятелството, че деянието е извършено на 17.04.2014 г.,счита,че от този момент върху присъдените суми следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното им заплащане.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор вх.№10231 от 28.11.2018 г. подаден от ответника ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК***.

С отговора е въведено възражение на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК,за местна подсъдност,както и възражение ,че не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл. 115 от ГПК и Окръжен Съд - гр. Враца е местно компетентен да разгледа т.д. 136/2018 г.

По тези възражения, съдът се е произнесъл с Определение №793 от 31.12.2019 г.,което е влязло в законна сила и съдът е оставил без уважение възраженията,с които е сезиран.

С подадения отговор ответникът е взел становище по основателността на исковата претенция:

Оспорва активната процесуална легитимация на ищците относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Счита,че не дължи обезщетение.

Позовава се на мотивите на

Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС,в частта ,с която е прието,че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и са настъпили в резултата не неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."

Твърди,че между починалата и ищцата не е изградена особено близка и трайна житейска връзка,както и че търпи значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето. Сочи,че процесното събитие е настъпило през 2014г. и не намира каквато и да било логика едва сега нов кръг от лица да претендира обезщетения за претърпени неимуществени вреди и след като е изтекъл този значителен период от време.

Оспорва изключителната вина на водача Г.Б.А. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

Оспорва механизма на настъпилото ПТП .

Твърди,че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действителния.

В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба.

Твърди, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане"АД МПС .

Твърди,че Г.Г.А. е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат: пострадалата е била наясно с обстоятелствата, че се качва в моторно превозно средство, управлявано от неправоспособен водач в нетрезво състояние,с което се е изложила на изключително висок риск,починалата е била без предпазен колан.

Сочи като аргумент,че виновният водач А. е без значителни наранявания,но за сметка на това Г.А. е починала.

Поддържа, че поради липсата на поставен предпазен колан тялото на Г. се е движило свободно в купето на автомобила, при което е създадена възможност за удари в твърди повърхности и въз основа на това тя е получила съответните наранявания.

Твърди,че приносът на починалата е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай починалата създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Позовава се на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика,като застъпва становище,че при доказан принос (съпричиняване) на починалата, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване.

Позовава се на съдебна практика,според която обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова).

Оспорва исковете по размер. Счита размера на иска, предявен по чл. 226, ал. 1 (отм) във вр. с чл. 223 (отм.) от Кодекса на застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

Оспорва твърдението на ищцата, че поради смъртта на сестра си търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 100000 лв.,като така предявената претенция е в изключително завишени размери.

Оспорва акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

На отделно основание, счита акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за обезщетение. Сочи,че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

Въвел е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва.

Взел е становище по доказателствените искания на ищцата.

Сезира съда с искане да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива.

При отхвърляне на исковете претендира присъждане на разноски по делото.

В случай, че ищеца не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане нa делото в негово отсъствие,сезира съда с искане да прекрати делото и да постанови неприсъствено решение.Претендира присъждане на разноски.

Препис от постъпилия отговор е връчен на ищцата и в срока по чл.372 ал.1 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба вх.№618 от 21.01.2019 г. чрез пълномощник адв.Р.М.

САК.

Сезира съда с искане да отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и деликвента към момента на процесното ПТП, като се позовава на становището му изразено в отговора на исковата молба.