Решение № 10440 от 27.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10440 гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Ш. при участието на секретаря Г. Х. като разгледа докладваното от М. Ш. Гражданско дело № 20211110150639 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени „......................... АД против СО искове с правно основание чл. 422 ГПК чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 488,61 лв. – заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва считано подаване на исковата молба в съда /10.06.2021 г./, както и обезщетение да забава в размер на 148,90 лв. за периода от 10.06.2018 г. до 10.06.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 30.06.2021 г. по гр. д. № 33208/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е заплатил сума в размер на общо 488,61 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени на МПС „М.“ Е200, с рег. № СВ ............ АТ щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 17.09.2016 г. около 22 ч. в гр. София, ул. „....................... и на кръстовището с ул. ..................... Вредите са причинени от попадане на застрахования автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, като пътят се стопанисва от ответника.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на необезопасена дупка на пътя. Сочи, че посочената в исковата молба ул. „Стоян Чомаков“ се намира в ж.к. „Младост“ до УМБАЛ „Света Анна“, а ул. „Ст. Чомаков“, посочена в протокола за ПТП, няма в ж.к.

„Сухата река“ /където е ул. „Ботьо Петков“/. Оспорва мястото на настъпване на ПТП и наличието на дупка на пътното платно в ж.к. „Сухата река“ близо до ул. „Ботьо Петков“. Оспорва механизма на ПТП, вредите и причинната връзка между тях и ПТП.

Сочи, че не са платени втора и следващи вноски по полицата, а съгласно т. 28 ОУ ако 1 те не са заплатени, то застрахованият е длъжен да ги заплати преди получаване на обезщетението; сочи, че няма данни да е извършен първоначален оглед на МПС преди сключване на договора. Навежда твърдения за съпричиняване, а именно че съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът е длъжен да се съобразява с пътната обстановка; че водачът е управлявал МПС с несъобразена скорост. Твърди, че е налице изключен риск по т.

16,8 ОУ. Останалите твърдения на ответника са бланкетни и неконкретизирани и относно тях са дадени указания по чл. 101 ГПК, неизпълнени в срок.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, наличието на виновно противоправно поведение /във форма на действие или бездействие/ при или по повод изпълнението на работата на лицето, на което ответникът е възложил поддръжката на пътя; наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на участък от пътя, стопанисван от ответника; наличието на причинна връзка между ПТП и вредоносния резултат; че събитието съставлява покрит риск по застраховката; вид и размер на претърпените вреди.

Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с доклада по делото е отделено, че относно увреденото МПС е налице валиден договор за застраховка „Каско“, ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие; че ищецът е заплатил за ремонта претендираната сума от общо 488,61 лв.

Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателаства. Налице е валиден договор относно процесното МПС по застраховка „Каско“ по полица № 0306Х0167762/30.11.2015 г. /л. 9/, като ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие. Несъстоятелни са аргументите на ответника, че вноските по полицата не са заплатени- няма данни застрахователнят договор да е прекратен; видно от квитанция на л. 10 първата вноска по полицата е заплатена.

Ответникът не оспорва да е заплатено застрахователно обезщетение, което се установява и от платежни нареждания от 19.10.2016 г. и 25.11.2016 г./л.46 – л. 47/; видно от транспортен лист № 016373 /л. 39/, то МПС след ПТП не е могло да продължи на собствен ход и са заплатени 52 лв. / с вкл. ДДС/ за пътна помощ, като в полицата е уговорен асистанс.

Неоснователни са възраженията на ответника за наличие на изключен риск. Уговорена е клауза „Пълно каско“, т.е. покрит риск са щети от ПТП. Соченият от ответника чл.

16,8 ОУ /л. 52/ гласи, че изключен риск са щети по гумите и джантите, но само ако са настъпили вследствие на умишлени действия на трети лица и не в причинна връзка с ПТП. В случая гумата и джантата са увредени вследствие на ПТП. Според Общите условия по клауза „Пълно каско“ т. 8,3 застрахователят покрива щети, причинени от авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с неподвижни предмети или от „нарушена цялост на пътното платно“.

Установява се от писмените доказателства по делото и експертизата, че уврежданията по МПС са настъпили вследствие на попадането му в необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, на кръстовището на ул. „Ботьо Петков“ и ул. „Хан Севар“ /бивше име ул. „Стефан Чомаков“/, до стадион „Г. Аспарухов“. В тази връзка за установяване на механизма на 2

ПТП по делото са представени писмени доказателства – протокол за ПТП, и е разпитан свидетелят Б., чиийто паказания съдът напълно кредитира.

Точното място на настъпване на ПТП и наличието на дупка на пътното платно се установява от всички доказателства, ценени в съвкупност.

В протокола за ПТП /л. 8/ е записано, че ПТП е настъпило на 17.09.2016 г. около 22 часа в гр. София, на кръстовището на ул. „Ботьо Петков“ и ул. „ Ст. Чомаков“. В уведомление –декларация /л. 11/ посочената улица е „ Стефан Чомаков“. Свидетелят, който видно от справката ГРАО живее в ж.к. „Сухата река“, дава показания, че ПТП е настъпило на кръстовището, формирано от ул. „Ботьо Петков“ и малка улица, перпендикулярна на „Тодорини кукли“, като тази малка улица минава покрай училище. Според свидетеля името на тази малка улица е „Стефан Чомаков“.

Установява се от САТЕ /л. 85/, а и е известно, че ул. „Ботьо Петков“ формира кръстовище с ул. „Хан Севар“, която минава именно покрай 49 ОУ „Бенито Хуарес“.

Ул. „Хан Севар“ е перпендикулярна на „Тодорини кукли“. Старото име на ул. „Хан Севар“ е именно ул. „Стефан Чомаков“, като Стефан Чомаков е известен български хокеист – дългогодишен играч на ЦСКА, Академик (София) и националния отбор; участвал е на световните първенства в периода 1963-67 г. /справка на л. 105 за улицата/. Улицата, носеща името на български спортист, се намира до стадион. В протокола за ПТП е посочена ул. „Ст. Чомаков“. Сочената в исковата молба ул.

„Стоян Чомаков“ действително се намира в ж.к. „Младост“ до УМБАЛ „Света Анна“, като д-р ......................... е български лекар и общественик от гр. Пловдив, министър на народното просвещение през 1887 г. В дома му в гр. Пловдив днес се помещава Пловдивската градска художествена галерия.

По този начин след съвкупния анализ на доказателства се установява, че ПТП е настъпило именно в ж.к. „Сухата река“, на посоченото в протокола място; като ул.

„Ботьо Петков“ формира кръстовище с ул. „Хан Севар“ /бивша „Стефан Чомаков“/, която минава именно покрай 49 ОУ „Бенито Хуарес“.

Недоказани останаха възраженията за съпричиняване на ответника.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод работата. В случая отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, понеже пътищата съставляват вещи, чието обезопасяване е възможно предвид тяхната характеристика и с оглед развитието на техниката. По принцип е възможно пътищата да се поддържат в добро състояние, а пропускът да се обезопаси пътното платно се дължи на виновното противоправно поведение /във форма на бездействие/ на лицето, на което ответникът е възложил поддръжката на пътя. Касае се за бездействие при изпълнение на работата, т.к. ремонтът на пътното платно е относим към съществото на работата по поддръжка на пътя. Съгласно т. 6 и т. 7 от ППВС № 7/30.12.1959 г. възложилото работата лице не може да прави възражение, че не е виновно за подбора на лицето изпълнител и че не е установено кое конкретно измежду натоварените с работата лица е причинило вредите.

Според чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата последните биват републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата 3 от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища. Според § 7, ал. 1, т. 4 и 7 ЗМСМА собственост на Общината са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Според чл. 11 от Закона за общинската собственост имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В чл. 31 от Закона за пътищата е регламентирано, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 5, ал. 1 от същия закон пътищата имат следните основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, като последните две се разполагат в обхвата на пътя. Следователно пътят се стопанисва от Общината и тя е длъжна да го поддържа в добро състояние.

В случая от доказателствата по делото се установява, че пропадането в пътното платно е на път, който се стопанисва от ответника.

Уврежданията по МПС се установяват от приложените към исковата молба документи от застрахователната преписка. В тази връзка съдът изцяло кредитира и експертизата. Според в.л. средната пазарна стойност на щетите е 494,21 лв., а застрахователят претендира по – малка сума. С оглед на изложеното искът за сумата от 488,61 лв. /с вкл. 10 лв. ликв. разноски/ е основателен.

Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок от 30 дни след предявяване на регресната претенция на застрахователя по имуществената застраховка ответникът – застраховател на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати задължението си по претенцията. Видно от поканата регресната покана относно процесната щета е получена през 2017 г. от ответника. Падежът на задължението е настъпил. Ищецът претендира законната лихва в размер на 148,90 лв. за периода от 10.06.2018 г. до 10.06.2021 г., като искът е основателен.

По разноските. Ищецът претендира разноски за общо 75 лв дт., 250 лв. за САТЕ, 20 лв. изплатен депозит за свидетел и юрк възнаграждение. Съдът определя юрк възнаграждение в размер на 150 лв. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75 лв.

Водим от горeизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „......................... АД с ЕИК ............................ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, против С..................... искове по чл. 422 ГПК вр. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,61 лв. - заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ № 4

0306Х0167762/30.11.2015 г. за нанесени имуществени вреди на МПС „М.“ Е200, с рег.

№ СВ ............ АТ, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 17.09.2016 г. около 22 ч. в гр. София, ж.к. „Сухата река“, на кръстовището на ул. „Ботьо Петков“ и ул. „Хан Севар“, вследствие на необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /10.06.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и обезщетение да забава в размер на 148,90 лв. за периода от 10.06.2018 г. до 10.06.2021 г.

Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65f5351c-2007-486c-b719-4f6e0f47de1e