Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 13.02.2023, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Административно наказателно дело 58/2022
Вид
Решение № 9
Подписан
13.02.2023
В сила
14.03.2023
Състав
Спасимир Спасов Здравчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 1, буква А · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 1, предложение 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, предложение 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 356, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Първомай, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20225340200058 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0325-000576 / 02.10.2019 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на А. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени: глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предложение 1 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон; глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Н. З. И. от Адвокатска колегия Пловдив А. С. К. моли за отмяна на Наказателното постановление, поради изтекла давност по чл. 82, ал. 1, буква А от ЗАНН; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба1 становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, излага доводи за законосъобразност и обоснованост на Наказателното постановление, включително за липса на предпоставките за изтекла давност; а при евентуално уважаване на Жалбата, прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените в нея съображения.

От фактическа страна:

На 20.07.2019 година полицаи Г. П. К. (тогава младши автоконтрольор в РУ на МВР - Първомай) и колегата му Ю.Б.К. (полицай по охрана на обществения ред в РУ на МВР - Първомай) са дневна смяна дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на пътната безопасност правят обход в село Брягово, община Първомай, област Пловдив, като двамата са с униформи, а служебният им автомобил е с отличителни знаци на Полицията и светлинна и звукова сигнализация.

Към 15:06 часа органите реда виждат на улица 2 пред тях да се движи мотоциклет „ИЖ - П“ с регистрационен № *** (стар образец) и го спират за проверка. Водачът не носи у себе си никакви документи – както за управляваното от него моторно превозно средство, така и лични, включително за правоуправление, и след справка в Оперативно-дежурната част на Управлението в град Първомай е установена самоличността му – А. С.

К..

Младшият автоконтрольор докладва за случая и в присъствието на жалбоподателя му съставя и връчва Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 45401 / 20.07.2019 година.

На място пристига оперативно-следствена група и на мотоциклета е извършен оглед, при който е установена рамата му – № ****, с което процесуално-следствено действие на основание чл. 356, ал. 3 от НПК срещу А. С. К. е образувано бързо производство № 189 / 2019 година по описа на РУ на МВР - Първомай за престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

В хода на разследването, продължило по общия ред, са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които наблюдаващият прокурор преценя, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно от обективна страна и с Постановление № 545 / 2019 / 18.09.2019 година прекратява 2 наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК, като изпраща препис от документа на Началника на РУ на

МВР

Първомай с указания за реализиране на административнонаказателната отговорност на А. С. К. (?!).

Въз основа на прокурорския акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни и логични, и от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства, приложени по административнонаказателната преписка и досъдебно производство № 189 / 2019 година по описа на РУ на МВР - Първомай.

От правна страна:

На жалбоподателя са вменени в отговорност нарушения по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, чието изречение първо към инкриминираната дата визира: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

За второто от посочените нарушения е спазено от наказващия орган изискването за точно определяне на санкционната норма – по чл. 183, ал. 1, т.

1, предложения 1 и 2 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, а е безспорно установено и не се спори, че на 20.07.2019 година жалбоподателят е „водач“, който по отворен за обществено ползване път управлява „мотоциклет“ (по смисъла на § 6, т. 13 и т. 25, предложение 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата), като не носи изискуемите по закон документи за тази си дейност.

Наложеното за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, защото е в границите на предвиденото в законовия текст, като санкцията за неизпълнението на задължението е конкретно определена и наказващият орган не може да преценя размера й. Не е спазено правилото на чл. 18, ал. 1 от ЗАНН за всяко нарушение да се наложи отделно наказание, тъй като неносенето от водача на моторно превозно средство на който и да е от двата документа – за правоуправление или контролния талон към него, са отделни нарушения, но определянето на едно наказание и по-благоприятно за дееца.

3

В тази връзка са несъстоятелни защитните доводи за изтекла погасителна давност на основание чл. 82, ал. 1, буква А от ЗАНН и то с позоваване на Тълкувателно решение № 3 / 3.07.2014 година по т. д. № 5 / 2013 година на ОСК на ВАС – визираната законова разпоредба касае т. нар. изпълнителска давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието (аргумент от ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН), а с цитираното Тълкувателно решение е указано, че давността по чл. 82 от ЗАНН е неприложима по отношение на института на имуществената санкция.

В случая с процесното Наказателно постановление № 19-0325-000576 / 02.10.2019 година, което не е влязло в сила, на жалбоподателя са наложени наказания по чл. 13, букви Б и В от ЗАНН (отм.), като абсолютната давност за вменените в отговорност на А. С. К. нарушения основание чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН изтича на 20.01.2024 година (вж. Тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015 година по т. д. № 1 / 2014 година на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС).

И Актът, и издаденото въз основа на него Наказателно постановление в тази им част са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като документите са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.

Не стои така въпросът с нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. За него, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, от наказващия орган е счетено, че по силата на § 3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства към инкриминираната дата регистрацията на мотоциклет „ИЖ - П“ с регистрационен № *** (стар образец) е прекратена, т. е. към 15:06 часа на 20.07.2019 година на улица 2 село Брягово А. К. управлява процесното моторно превозно средство, без то да е регистрирано по съответния ред. Текстът на цитираната норма предвижда: От 1.VI.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, а в случая не се спори, че регистрационната табела с № *** не отговаря на посочените стандарти. Само че, докато в ал. 2 на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата е определен срокът, до който продължава действието на старите регистрационни номера и в който собствениците на превозни средства следва да извършат подмяна на същите, то с ал. 3 на нормата е определена принудителната административна мярка при неизпълнението на това задължение. Или с други думи разпоредбата на § 3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата № I-45 от 4

24.03.2000 година, не означава прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР (вж. Решение № 6782 / 20.06.2006 година по адм. д. № 2829 / 2006 година на ВАС, 5-членен състав и Решение № 7924 от 30.06.2015 година по адм. д. № 15280 / 2014 година на ВАС, VII о.).

В настоящия казус се установява не само, че такава процедура по служебно прекратяване на регистрацията на мотоциклета „ИЖ - П“ с рама № **** не е провеждана, но по досъдебно производство № 189 / 2019 година е приложено Писмо от 29.07.2019 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив (л. 28), съгласно което по извършената справка в регистрите процесният мотоциклет е регистриран на 14.06.1989 година и е с валидна регистрация.

Горното сочи на несъставомерност от обективна страна на вмененото на А. С. К. нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, което прави Наказателното постановление необосновано в тази част.

Отделно от посоченото, процесното Наказателно постановление в същата част е и незаконосъобразно. Като санкционна норма за нарушението е посочен чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Но, макар и неотговаряща на стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, регистрационната табела с № *** е на мястото си на мотора, а за това нарушение, ако бе осъществено, наказанието следва да е по чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред… С непосочване на правилната санкция, следваща се за конкретното административно нарушение, не са спазени императивите на чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, и е самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление.