Решение № 164 от 16.10.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Г.а при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.а Гражданско дело № 20261880100124 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 24.02.2026 г., изпратени по подсъдност от Софийски районен съд с Определение № 50819 от 11.12.2025 г., подадени от ЗЕАД „Б.......“ АД ЕИК ... срещу Агенция „...“, Областно пътно управление – С., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 КЗ, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 92, 85 евро, с левова равностойност от 181, 60 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско” за МПС марка и модел „....“, с рег. № ..., обективирана в застрахователна полица № ..., във връзка със застрахователно събитие настъпило на 30.12.2024 г. на републикански път ..., с посока от гр. М. към гр. С., в участъка между с. ... и с.

...., общ. С., на около 4 км. преди с. З., общ. С., при което водачът на горепосоченото МПС е преминал през неравност /дупка/, намираща се на пътното платно без съответна сигнализация и обезопасяване, вследствие на което са причинени увреди на посоченото МПС (увредени са неговите предна дясна гума и задна дясна гума), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /02.07.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

За посочената сума е издадена Заповед за изпълнение № ... от 31.07.2025 г. по ч.гр.д. 2592/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

Доколкото в законоустановения месечен срок от връчване на заповедта, длъжникът е предявил възражение по чл. 414 ГПК, в което е оспорил вземането по заповедта за изпълнение, ищецът предявява настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК досежно незаплатената сума от 181, 60 лева.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството ищец:

1

Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „...“, с рег. № .... е застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка „Каско”, обективирана в застрахователна полица № .... с период на валидност от 01.08.2024г. до 31.07.2025г. На дата 30.12.2024г., на републикански път ......, с посока от гр. М. към гр. С., в участъка между с. ...... и с. ...., общ. С., на около 4 км. преди с. З., посоченото МПС било управлявано от водача М. П. И., когато преминало през неравност (представляваща дупка), намираща се на пътното платно, без съответна сигнализация и обезопасяване. Вследствие на съприкосновението между неравността и процесното МПС, на последното били причинени материални увреди (увредени са неговите предна дясна гума и задна дясна гума). След настъпване на застрахователното събитие, ищецът бил уведомен и образувал щета № ..... Разходите за отстраняване на увредите възлизали на сумата от 92, 85 евро, с левова равностойност от 181, 60 лв.

Сумата била заплатена от ищеца на собственика на автомобила с платежно нареждане от 08.01.2025 г. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка. Твърди се, че ответникът отговаря, тъй като не е предприел необходимите мерки за обезопасяване на републиканския път. Сочи се, че ответникът е поканен да изпълни доброволно, но плащане не е постъпило. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е депозиран писмен отговор от Агенция „....“, Областно пътно управление – С., със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не са доказани всички елементи от фактическият състав на регресната претенция, като сочи, че в случая не е доказано наличието на застрахователно правоотношение, което обосновава с представените общи условия от ищеца. Поддържа, че не може да е установи, че твърдените вреди от ищеца са причинени от процесното ПТП, чийто механизъм също не е изяснен. Сочи се възможност вредите да са настъпили вследствие на друг инцидент, който е настъпил при различен механизъм.

Навежда доводи за недоказаност на механизма на ПТП-то, съответно, че водачът не е спазил правилата на ЗДвП. Излага съображения, че липсва застрахователно правоотношение, което обосновава, като сочи че липсва и покрит застрахоателен риск. Прави възражение за съпричиняване, което аргументира. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен в своята цялост. Претендират се сторените разноски.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 Кодекс за застраховането.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим, доколкото е налице идентитет между претенцията, за която е издадена Заповед за изпълнение № 1704 от 31.07.2025 г. и тази, предмет на производството по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: че към датата на настъпване на процесното ПТП (30.12.2024г.) е налице валидно сключен договор за имуществена застраховка по отношение на МПС, марка и модел „....“, с рег. № 2

....... Следва да установи, че в периода на застрахователно покритие, по посоченото МПС са настъпили увреди, включени в покрития риск по застраховката; следва да се установи естеството, размера и обхвата на вредите, както и механизма на тяхното причиняване. Следва да установи, че вредите са възстановени.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на възникнало застрахователно правоотношение между ЗЕАД „....“ АД и М. П.

И.- собственик на МПС рег. № ... по застраховка „Каско Стандарт”, обективирана в застрахователна полица № ....., с период на валидност от 01.08.2024г. до 31.07.2025г. Същата е била валидна (осигурявано е застрахователно покритие по отношение на процесното МПС) към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, а именно- 30.12.2024г.

Съдът счита за изцяло неоснователни възраженията на ответника за липса на възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и застрахованото лице- М. П. И.. В тази връзка, по делото е представена застрахователна полица № ...., както и приложимите общи условия към имуществена застраховка „Каско Стандарт“ на ищеца. Допълнително, самият ищецът е приел и обработил застрахователната претенция на застрахованото лице и впоследствие е изплатил застрахователно обезщетение. Последното потвърждава извода на съда, че между ищеца и застрахования М. П. И. е сключен договор за застраховка, като предмет на същия е предоставяне на застрахователно покритие по отношение на МПС, марка и модел „...“, с рег.

№.....

От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата30.12.2024 г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП: управляваният от М. П. И. лек автомобил марка и модел „....“, с рег. № ..., попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно (на републикански път ..., с посока от гр. М. към гр. С., в участъка между с. .... и с.

...., общ. С., на около 4 км. преди с. З., общ. С.), вследствие на което са настъпили увреди по предна дясна и задна дясна гума на лекия автомобил (от пропадането в необезопасената дупка на пътното платно, гумите са били спукани, което изключва възможността същите да бъдат ползвани по предназначение и да се гарантира безопасно придвижване на МПС). От заключението по изготвената СТЕ и от изложеното от експерта при защита на заключението в ОСЗ проведено на 15.09.2026г., се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са вследствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. Експертът е дал заключение, че стойността за възстановяване на увредите, настъпили по процесното МПС, към датата на ПТП, възлиза на сумата от 101, 09 евро с ДДС /197, 71 лв./. Допълнително, от заключението на вещото лице се изяснява и че процесната пътна отсечка се намира в административните граници на област София.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, като счита същото за пълно, обосновано и кореспондиращо с останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

3

В качеството на свидетел е разпитан М. П. И. - водач на процесното МПС към датата на настъпване на ПТП. Последният изтъква, че 30.12.2024 се придвижвал по процесната пътна отсечка, когато на четири километра преди село Заселе, управляваният от него автомобил с рег. № ... попаднал в дълбока, с остри ръбове необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.

Свидетелят изтъква, че както наличието на множество дупки на пътя, така и позицията и размера на процесната дупка на пътното платно са препятствали възможността той да избегне препятствието. Поддържа, че предвид насрещния трафик не е съществувала възможност пътната неравност да бъде заобиколена. Свидетелят сочи, че вследствие на настъпилото ПТП са били спукани неговите предна дясна и задна дясна гуми, като свидетелят поддържа, че „двете гуми бяха раздрани, с дупки по тях“. След настъпването на ПТП, свидетелят уведомил застрахователя, попълнил декларация и предявил имуществена претенция.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна и логически последователна.

Допълнително, свидетелят е както пряк, така и първичен информационен източник досежно събитията развили се на процесната дата.

Предвид гореизложеното, възраженията на ответника за липса на пряка причинно- следствена връзка между неравността на пътя (необезопасена и необозначена дупка на пътното платно) и настъпилите увреди по процесното МПС са неоснователни. Във връзка с възражението на ответника, касаещо липса на съставен протокол за ПТП от органите на МВР, то съдът счита същото за изцяло ирелевантно. Наличието на съставен протокол за ПТП от контролен орган при МВР е само една от възможностите да бъде установен фактът на настъпването на ПТП и неговият механизъм. Липсата на протокол за ПТП обаче, не препятства ищеца да установи вредоносното събитие чрез всички други допустими съгласно ГПК доказателствени средства. В конкретния случай фактът на настъпването на ПТП, неговият механизъм, увредите и причинно- следствената връзка между ПТП и настъпилите щети по МПС се установяват по безспорен начин от разпитания по делото свидетел, приложените към исковата молба писмени доказателства и приетото заключение по изготвената СТЕ.

По отношение на заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице: в изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е репарирал нанесените вреди върху застрахования автомобил, като заплатил по сметка на увреденото лице сумата от 181, 60 лева /92, 85 евро/ - видно от намиращото се по делото на СРС платежно нареждане. От представените по делото общи условия е видно и че настъпилото събитие представлява покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за настоящия договор (глава втора „Покрити рискове и изключения“ от приложимите общи условия).

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото 4 определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/ 4.10.1978г .

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.