Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 31.07.2019, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 191/2019
Вид
Решение № 123
Подписан
31.07.2019
В сила
31.07.2019
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БИСЕРА МАКСИМОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 31.07.2019 г. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На петнадесети юли 2019 година В публичното съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Жоржета Христова разгледа докладваното от Председателя

В.гр.дело № 191 по описа на съда за

2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Производството делото е образувано по въззивна жалба на „В.и к.” ЕАД, гр.

Бургас, чрез пълномощника му ст.ю.к. З., срещу решение № 239/12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1338/2018г. по описа на РС –Търговище, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения по реда на чл. 422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК иск за установяване, че съществува вземането на

„ВиК“ ЕАД, гр. Бургас, против М.К. Г. ***, за сумата в размер на 1851,81лв., представляваща дължима сума за ползвани ВиК услуги, за което са издадени фактури за периода от 28.12.2016г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва от 11.05.2018г. до изплащане на задължението и за обезщетение за забава в размер на 104,36лв. за периода от 29.01.2017г. до 04.05.2018г., за което е издадена заповед № 628/26.06.2018г. по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1118/2018г. по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен, претендира разноски и юриск.възнаграждение. В жалбата са изложени конкретни доводи по оплакванията на въззивника.

В постъпилия в срок писмен отговор, въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. С.А., оспорва жалбата, считайки изложените доводи и оплаквания за неоснователни, и моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Поддържа становището си в о.с.з. Претендира разноски.

В о.с.з. пред въззивният съд въззивникът не се явява, депозирал е писмено становище, в което излага доводи, че доколкото самото водоползване не се оспорва, то искът се явява доказан в своето основание, поради което дори и при съмнения в размера на исковата претенция, то би следвало (при необходимист) да се приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК, в противен случай би се достигнало до неоснователно обогатяване на ответницата спрямо ищеца. Въззиваемата страна поддържа отговора си.

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и частично основателна.

Предявеният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата от 1 851,81 лв. – главница по издадени фактури за периода от 28.12.2016г.- 28.02.2018г. за консумирана вода за периода 20.09.2016 г.- 21.02.2018 г., с основание договор за предоставяне на ВиК услуги- доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води от 30.03.2007г., сключен между ищеца и ответницата, ведно с лихвата за забава за периода от 29.01.2017г. до 04.05.2018г. в размер на 104,36 лв., и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в заповедното производство, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1118/2018 г. по описа на РС- Търговище, е обоснован с неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата.

По заявление на ищеца, съдът е постановил издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1118/2018г. по описа на ТРС, срещу която в срок е подадено възражение от ответницата, и в указания от заповедния срок е предявен настоящия установителен иск за оспореното вземане, обстоятелства, обуславящи допустимост на иска.

Разгледан по същество, същият е частично основателен.

Видно от приложения договор № 210921/30.03.2007г. за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, сключен на 30.03.2007г. между „В.и к.“ ЕАД-Бургас, наричан за краткост „оператор“ и ЕТ „Е.-М.Г.“, със седалище гр. Несебър, представлявана от М.К.Г.

-„абонат“, страните са се договорили за взаимоотношенията между тях във връзка с условията на доставка и заплащане на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за обект: Китайски ресторант „Чайна таун“-Сл.бряг – Запад. Така посоченият обект по-късно е променен на Пицария „М.“– Сл. Бряг, Запад. Няма спор между страните, че за измерване на разхода на вода в обекта е бил монтиран един водомер в шахта до имота. Няма спор и по отношение на обстоятелството, че отчетената от ищеца вода за процесния период не е заплащана от потребителя-ответницата.

От приложените 12 бр. фактури, от справка за показанията на водомера /л.9/ и приетото по делото заключение на съдебна икономическа експертиза /лист

67-70/, потвърдено в открито заседание от вещото лице Е. Б.се установява, че общият размер на задълженията по 12 бр. фактури е 1851.81 лв., изчислената от в.л. лице лихвата за забава е 131.83 лв. Съгласно ССЕ счетоводството на ищеца е редовно водено, посочените фактури са редовно осчетоводени.

Ответницата като физическо лице, извършващо търговска дейност под фирма ЕТ „Е.-М.Г.“, е подала до ищеца няколко жалби, първата от които на 13.09.2017г. С тези жалби вх.№ Ж-76 от 13.09.2017г.; вх.№ Ж-76-2 от

03.10.2017г. и вх.№ Ж-76-4 от

31.10.2017г. същата е възразила, че не е съгласна с измереното количество вода, уведомявайки ищеца, че водомерът е неизправен и със спукано стъкло вследствие на замръзване още от зимния сезон, поради което тече вода и е помолила да се преизчислят дължимите сума за вода за целия период. Видно от приложения протокол от 14.09.2017г., комисия на ищеца в състав: експерт–продажби; инкасаторката на обекта (св. М.) и в присъствие на наемател на обекта, е извършила проверка, с констатации: Показанието на водомера е 11508 куб.м., циферблатът на уреда е силно замърсен.

Водомерът е с пукнато стъкло. Има видим слаб теч от корпуса на водомера. С писмо изх.№ Ж-76-1/18.09.2017г. операторът е уведомил абоната за извършената проверка на 14.09.2017г., като е уверил, че ще се извърши корекция на фактурираното количество вода за последния отчетен период 21.07.17г.–16.08.17г. и водомерът ще бъде отремонтиран, като корекцията на последната фактура ще бъде извършена след заплащане на дължимите до нейното издаване суми. В същия смисъл е отговорът на жалба с писмо изх.№ Ж-76-3/11.10.2017г. С последваща жалба Вх.№

Ж-76-4/31.10.2017г. ответницата е настоявала пред ищцовото дружество, че негови служители не са посещавали обекта през зимата и не са засичали водомера през м. Януари-Май.2017г., а няма как водомерът да замръзне и да се повреди през летните месеци /напр. отчетен период 21.07.17г.–16.08.17г./ и отново е молила за преизчисляване на сумите за целия дължим период. Последният отговор на ищцовото дружество изх.№ Ж-76-5/03.11.2017г. е, че ще преизчисли само последната фактура за отчетен период 21.07.17г.–16.08.17г. и то след заплащане на дължимите суми по предходни фактури. С уведомление вх.№ К-1571 от 12.06.2018г. ответницата също е молила ищцовото дружество за подмяна на водомера. Няма спор, че от 27.06.2018г. е прекъснато водоподаването на обекта, за което е съставен протокол от 27.06.2018г. – с показание 11558 (л.111).

От заключението на приетата съдебна техническа експертиза ведно и допълнително дадените разяснения от вещото лице инж. Д., се установява: 1. За водоснабдявания обект има водомерен възел, който е развит в шахта, намираща се на тротоара пред търговския обект; шахтата е затворена с метален капак и заключена с катинар. През отчетния период е имало монтирано измервателно устройство. Има открита партида под аб.№ 210921 и той еднозначно индивидуализира водоснабдявания обект; 2. Към момента на огледа в.л. е констатирало, че измервателното устройство е демонтирано, а водоснабдяването е прекъснато на 27.06.2018г., за което има издаден протокол. Вещото лице е открило водомера в експлоатационен район Несебър на

„ВиК“ЕАД-Бургас - „Беласица“, 10 кубиков, с отчет на скалата 11558 към 19.12.2018г. Във всеки водомерен възел, който се отчита с електронно устройство, както е в конкретния случай, има поставен баркод - в него е криптирана информация, която се отнася само за абонатния номер, на който е поставен. За извършване на отчитането служителите на „ВиК“-Бургас са снабдени с мобилни промишлени компютри. Отчитането на измервателното устройство става по следния начин: служителя на водния оператор сканира баркода и при това положение на екрана се появяват данните на съответния абонат. В този момент компютъра записва деня и часа, когато се извършва тази манипулация. Визуално се прави отчет от скалата на водомера и ръчно се нанася отчета от инкасатора. С това отчитането е завършено. При този вид електронно отчитане не е необходимо, а и е невъзможно поставяне на подпис от абоната.; 3. За целия отчетен период от 20.09.2016г. до 21.02.2018г., за които са издадените 12 бр. фактури /издадени от 28.12.2016г. до 28.02.2018г./ доставената питейна вода, преминала през измервателното устройство, е общо 748 куб.м. – за което в.л. е съставило Таблица № 1 (приложена към СТЕ), представляваща електронен карнет-извадка от програмата на водния оператор за този аб.номер.; 4. Въпросният водомер към момента на огледа от вещото лице е бил разглобен на две части-едната е корпусът на водомера, а другата – измерващия механизъм. Водомерът няма стъкло, което предпазва отчитащия механизъм. Според вещото лице този водомер трябва да се изпрати в хидравлична лаборатория за сборка, поставяне на ново стъкло и тариране, като в зависимост от заключението на лабораторията се определя и неговото направление – за ползване или за брак. На зададения въпрос № 3 във въпросния лист на ответницата вещото лице е отговорило, че при условия че липсва предпазното стъкло може да се повлияе механически на брояча на водомера, но само напред, в смисъл, отчетът да става по-голям т.е. повече куб.м.

Като свидетели са разпитани инскасаторът на водомера-св. М., която отчита процесното устройство през последните 11 години. Същата в показанията си удостоверява начина на отчитане, по електронен път, идентичен с обясненията на в.л. В същото време свидетелката заявява: „Обекта преди време е бил пицария.

Сега вече е развалина. През 2016-2018г. обекта не беше пицария. Сега има някакви компютри. Пицария „М. беше в Слънчев бряг. Не съм отчитала обекта като пицария.“

Св.Д. установява, че през м. май 2017г., лично е посетил обекта, като по молба на съпруга на ответницата за проверка на водомерната шахта при която, вдигайки железния камак на шахтата видял, че имало лек теч от стъклото на водомера, стъклото му било пукнато в края и имало лек теч.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Между ищеца и ответника са налице облигационни задължения, произтичащи от сключения между тях договор 210921/30.03.2007 г. за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

Ищецът твърди, че ответницата не е заплащала потребеното от нея количество вода за исковия период.

Ответницата е оспорила исковете с доводи, че отчитането на водата не е ставало в нейно присъствие, както и че е констатирала нередности/повреда в монтирания в имота водомер, за което е сезирала ищеца с жалба от 13.09.2017г. Както в подаденото пред заповедния съд възражение, така и в исковото производство ответницата не е отрекла, че до процесния обект е доставяна вода, че са й били доставяни договорените ВиК услуги, нейното възражение е, че е налице неправилно отчитане, вследствие повреда на водомера, което обуславя и по-нисък размер на дължимите суми за потребената вода.

За да възникне в задължение на потребителя заплащането на вода (най-общо казано) следва да бъде установено по безспорен начин доставянето на тази вода до ползвания от него имот.

В случая видно от показанията на св. М. – на длъжност „отчетник на водомери“ в ищцовото предприятие, същата от 11 години отчита процесния водомер.

На въпроса какво представлява обекта, същата е отговорила, че обектът преди време е бил пицария, сега вече е развалина. През 2016 – 2018 г. (отчетния период е от 20.09.2016 до 28.02.2018г. ) не е бил пицария, сега има някакви компютри.

Ответницата не е оспорила обстоятелството, че до процесния имот е осъществявана доставка на вода и е била налице реална консумация. Спорът е относно отчетеното и начислено количество в съответствие с действително потребеното.