Решение № 10742 от 05.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10742 гр. С, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110127120 по описа за 2022 година

Предявен е иск от ЗАД „А Б“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.

„С“ №, чрез адв. Б., насочен срещу ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „Света С“ №, ет.5, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 336,79 лв., представляваща незаплатен остатък от регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № .../21/.../, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 25.05.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 05.06.2021 г. в гр. К е настъпило ПТП между л.а.

„Шкода Супърб“ с рег.№, застрахован при ищеца и л.а. „Пежо Боксер“ с рег.№, застрахован при ответника. За събитието е съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен е посочен водачът на л.а. „Пежо Боксер“. Отбелязано е, че водачът на л.а. „Пежо Боксер“ е предприел маневра за движение на заден ход без да съобрази движението на спрелия зад него л.а. „Шкода Супърб“, при което реализирал ПТП-то.

Ищецът сочи, за настъпилите вреди по застрахования при него по имуществена застраховка „Каско“ л.а. „Шкода Супърб“ е образувана щета №.

Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 4981,26 лв., които са заплатени на сервиза, на който е възложено отстраняването на щетите.

Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното застрахователно обезещетение, но същият е заплатил само част от него, а именно сумата в размер на 3659,47 лв.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове.

1

Не се оспорват обстоятелства за датата и мястото на ПТП, както и че л.а. „Пежо Боксер“ е бил застрахван при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Оспорва се размерът на иска с твърдението, че облицовка предна броня и облицовъчна бленда не е следвало да бъдат заменяни с нови, поради липсата на увреждане, поради което същите е следвало да отпаднат от регресната претенция. Твърди, че ищецът е изплатил необосновано завишен размер на застрахователно обезщетение, като не е приложил правилният коефициент за определяне на цената.

Твърди, че с изплащането на сумата от 3659,47 лв. е възмездило вредите по процесното МПС в пълен размер, като плащането на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск.

Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебноавтотехническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената като писмено доказателство застрахователна полица № е видно, че между ищцовото дружество и „А лизинг Б“ ЕАД, е сключен договор за З на л.а.Шкода с рег.

№, с валидност на полицата от 00.00 ч. на 18.12.2020 г. до 24.00 ч. на 17.12.2021 г.

Съдържанието на застрахователното правоотношение е видно от представените специални условия към полицата и условията по допълнителното покритие „Помощ при пътуване – Автоасистанс“ на МПС за Б..

На 05.06.2021 г. в района на гр.К, на разклона преди Дъбово, е настъпило ПТП със застрахования л.а.Шкода, който докато е бил паркиран, е ударен от извършващия маневра т.а.Пешо Боксер с рег.№ .... За произшествието е съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен се е признал водачът на т.а.Пежо.

Във връзка със случая, представител на собственика на л.а.Шкода, е подал до ищцовото дружество на 07.06.2021 г. уведомление за щети по МПС, по което е образувана щета № .../21/.../. По последната са съставени опис и калкулация. Ремонтът е възложен на автосервиз „Еуратек ауто“ ООД който е издадал фактура № 4180034383/09.07.2021 г. На 29.06.2021 г. автомобилът е приет от сервиза от представител на собственика му, без забележки.

Стойността на ремонта, посочена в издадената фактура е преведена по банковата сметка на „Еуратек ауто“ ООД на 12.07.2021 г.

По делото не е спорно, че преди завеждане на иска, от страна на ответника е заплатена по 2 процесната щета сумата от 3659.47 лв.

От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява наличието на причинно-следствена връзка между описания в исковата молба механизъм на произшествието и признатите от застрахователя увреждания по л.а.Шкода. По отношение вида на увредените детайли по л.а.Шкода и възможността те да бъдат отремонтирани, в о.с.з. при защита на заключението си, вещото лице твърди, че доколкото предната броя и нейните елементи са изработени от пластмаса, то при установената спетен на деформиране, не е възможно да се отремонтират. Тази опция е приложима едниствено досежно педия капак, което е и реално изпълнено, т.е. същият е отремонтиран, а не подменен с нов.

Размерът на вредите като действителна стойност е определен на 4996.27 лв. с вкл. ликвидационни разноски от 15.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. Това е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено З с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено З в обезщетение на настъпилите вреди.

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено З застрахователна полица № 20-.../030/5000284.

В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно собственика на участвалия в произшествието т.а.Пежо, се намира в облигационно правоотношение по застраховка ГО.

Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП, но има спор по отношение размера на причинените вреди.

По отношение размера на щетите следва да се има предвид, че в своята практика ВКС приема, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в чл.400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване, 3 вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото договореностите между собственика на увредения автомобил и неговия застраховател не могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.

Ето защо, с оглед посоченото от вещото лице по приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от лице с познания в изследваната област, пълно, непротиворечиво и съответстващо на останалия доказателствен материал, следва да се приеме, че от процесното произшествие на застрахования при ищеца автомобил са причинени щети в резмер на 4981.27 лв., към която сума се добавят и извършените ликвидационни разноски по определяне на обезщетението от 15.00 лв.

Както се посочи вече, преди завеждане на делото, ответникът е погасил чрез плащане 3659.47 лв. С оглед на това той остава да дължи разликата от 1336.80 лв. В случая ищецът претендира по-нисък размер, а именно 1336.79 лв., поради което искът следва да се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер, следва да се присъди и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба – 25.05.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

Предвид изхода на спора, единствено ищецът право на разноски, каквото искане е направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. След запознаване с приложените към делото платежни документи, съдът констатира, че вписаните в списъка разноски са реално извършени и следва да бъдат присъдени в пълния им предявен размер от 641.75 лв., като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер с вкл.ДДС, съобразно материалния интерес по делото и предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшя адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар се явява неоснователно.

.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.

4

„Света С“ №, ет.5, да заплати на ЗАД „А Б“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул. „С“ №, сумата от 1 336.79 лв., представляваща незаплатен остатък от регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № .../21/.../, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 25.05.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.

„Света С“ №, ет.5, да заплати на ЗАД „А Б“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул. „С“ №, сумата от 641.75 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5