Решение № 77 от 18.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пазарджик, 18.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Б.а като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20225200900183 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Н. Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., ул.“Ц. С.“ № *** и от Й. Д. Х., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „Т.“ бл.*****, действащ лично и със съгласието на законния му представител А. С. Г., чрез пълномощника адв. К. К. (***) против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД , ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1463, район „Триадица“, ул. „Витоша“ № 89Б.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните твърдения:

Двамата ищци са внуци на Д. С. Г., която починала при ПТП на ***** г. Механизмът му е както следва: На посочената дата С. Н. Г. и Д. С. Г. пътували с л.а. „Р. К.“ с peг. № *** в посока от с. Д., обл. П. към с.Т., обл. П., като автомобила бил управляван от С. Г., а Д. Г. била на задната седалка. По същото време, около *** ч., Н.а Л. управлявал служебен трактор марка „Л.“ с peг. № ****, с прикачен към него инвентар - пръскачка, който излязъл от базата и потеглил към нивите в посока от с.Т. към с. Д.. По това време в посока от с. Д., обл. П., към гр. П. пътували И. Н.ов Б., заедно с В. Г. К.. И. Б. управлявал личния си л.а. „***а“ с peг. № ***, а К. бил на предна дясна седалка до него.

1

Непосредствено преди с.Т. Н.а Б. забелязал движещият се срещу него трактор. Тъй като преди населеното място имало мост и пътното платно се стеснявало, Н.а Б. спрял автомобила, за да може да премине трактора.

Спирайки преди моста, максимално вдясно на пътното платно, водачът Б. включил аварийни светлини. Малко след като излязъл от базата, тракториста Л. забелязал спрелия автомобил „***а“ с peг. № **, с включени аварийни светлини. Същевременно, водачът на трактора забелязал и друг автомобил, черен на цвят, който се движил срещу тях, в платното за насрещно движещи се автомобили, с висока скорост. Поради това за секунди приближил спрелия на пътя л.а. „***“. Като възприел опасността, за да избегне евентуален удар, Л. натиснал спирачките на трактора и минал максимално в дясно. Независимо от посоченото, последвал удар между автомобила марка „Р. К.“ с peг. № ***, управляван от С. Г., който се ударил в задна лява част на спрелия „***“, управляван от Б., завъртял се, в резултат на което преминал в отсрещната пътна лента, където последвал втори удар в предната част на трактора.

Веднага след произшествието, водачите на автомобилите слезли, за да окажат първа помощ на намиращите се в л.а. „***“ има двама човека - водач - *** и пасажер - ****, возеща се на задна лява седалка. Водачът на автомобила бил в съзнание и викал за помощ. Неговата спътничка – бабата на ищците, не показвала признаци на живот и била в безсъзнание.

Във връзка с инцидента било образувано ДП № 427/2021 г. на РУ на МВР – П.. Твърди се, че според възложената в хода на ДП експертиза лекият автомобил „Р. К.“ с peг. № *** е бил управляван от С. Г., а на задна лява седалка е пътувала съпругата му - Д. Г.. Заключението на вещото лице по цитираното ДП сочело, че процесното ПТП не е настъпило следствие на техническа неизправност на автомобилите и не са установени и други пътни или природно-климатични фактори, които да са оказали влияние, а причината за инцидента била допуснато безконтролно движение по път, в посока от с.Д. към с.Т., с висока скорост на движение от страна на водача на л.а. „Р. К.“ починалият С. Г., в резултат на неопитност, отклонение на вниманието или други действия. Твърди се, че при описаното ПТП от **** г. С. и Д. Г.и получили травматични увреждания, в пряка причинно-следствена връзка с последвалата смърт и на двамата. Смъртта на Д. Г. настъпила на **** г., а водача на автомобила С. Г. починал на **** г. Причината за смъртта на Д. Г. била тежката ************, довели до спиране на сърдечната дейност и 2 дишането. Налице била пряка причинна връзка между нарушаването на правилата за движение от страна на водача С. Г. и настъпилата смърт на Д. Г..

Произшествието се дължало единствено на виновното поведение на водача на л.а. „Р. К.“, който не следял акуратно пътната обстановка, не забелязал спрелия в негово платно на аварийни светлини л.а. „***“, движел се с висока и несъобразена скорост и всичко това е довело до настъпването на произшествието.

Сочи се, че гореописаните обстоятелства, установени и в хода на образуваното ДП, дали основание на наблюдаващия прокурор да прекрати наказателното производство, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

Изложени са твърдения, че двамата ищци били в изключително близки връзки с пострадалата, а мъката и скръбта от настъпилата смърт били неизмерими и непреходни. Тя била радост и морална опора в техния живот.

По време на детството тя полагала изключителни грижи за тях, като нейни внуци, а те били изключително привързани към нея. Вместо да изживее в спокойствие старините си, да се радва на внуците си, както и на другите близки хора, живота й бил отнет преждевременно по нелеп начин, а ищците оставало да живеят в бъдеще с описаната мъка и скръб от загубата, която не можело да бъде попълнена с нищо.

Обобщено е, че описаните неимуществени вреди ищците оценяват в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, като върху претендираните суми се дължала и законна лихва, считано от 11.02.2022 г., която дата е датата на отказа постановен от ответното застрахователно дружество.

Твърди се, че отговорността на водача на увреждащия л.а. „Р. К.“ с peг. № ***, който предизвикал ПТП и смъртта на пострадалата Д. Г., имал задължителна застраховка ГО в ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

На 02.11.2021 г. била предявена претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл.380 КЗ. С писмо изх. № изх.№*** г. застрахователят отказал изплащането на такова, което пораждало правния интерес от предявяване на настоящата претенция.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 50 000 лв., като обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на 3 мъката и скръбта от причинената смърт на тяхната баба Д. Г., на *** г., в резултат на ПТП от**** г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 11.02.2022 г. до окончателното им изплащане, които да бъдат заплатени по следните банкови сметки ***** (на Н. Г. Г., ЕГН **********) и *** (на Й. Д. Х. ЕГН **********)

Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, в който се оспорва основателността и размера на претенциите.

Не се спори, че към датата на процесното ПТП за посочения л.а. “Р.

К.“, с peг. № ** е съществувало застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите съгласно полица № *******, сключена с ответното дружество.

Оспорва се материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Д. Г., като се излагат съображения, че приложените към ИМ писмени доказателства не обосновавали в достатъчна степен наличието на изключение от разрешенията, залегнали в задължителните ППВС №4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.

Оспорват се и твърденията, че на ищците са причинени изключителни емоционални страдания, довели до дълбока и отрицателна промяна в живота им. При условията на евентуалност се сочи, че търпените от тях болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка с тяхната баба. Възразява се и да е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата. Излагат се твърдения, че ищците не са живеели с нея в общо домакинство, не поддържали лични контакти, не били в изключително близка емоционална връзка. Затова и не настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта й.

Отделно се оспорва и твърдението въобще да са настъпили неимуществени вреди за ищците, подлежащи на обезвреда по отношение на каквито не били ангажирани никакви доказателства.

Оспорва се и механизма на настъпване на процесното ПТП.

Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Сочи се, че същата не ползвала обезопасителен колан и 4 уврежданията настъпили в резултат на съприкосновението на тялото й с купето на автомобила. Излагат се съображения във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Цитира се съдебна практика на ВКС. Анализиран е и текста на чл. 493а, ал.4 КЗ.

Оспорва се също и размера на претенцията за неимуществени вреди, който бил прекомерно и неоснователно завишен, а освен това не съответствал на социално-икономическите условия на живот в страната, както и на принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД.

Размера на претенцията се оспорва и по съображения, че същият не бил съобразен с текста на §96, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД КЗ (ДВ бр.101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.), според който обезщетението по чл.493а, ал.4 КЗ се определяло в размер до 5000 лв. и до който размер е задължено и лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди. Сочат се подробни съображения в тази насока.

В отговора се прави анализ на целите, предмета и ефекта, въведен правните норми на Директива № 2009/103/ЕО, както и на съдебната практика на СЕС във връзка с транспонирането й в националните законодателства на държавите-членки.

Оспорва се акцесорната претенция лихва с оглед тезата за неоснователност на главния иск. Оспорва се и сочения начален момент, от който съгласно чл. 496, ал.1 КЗ се претендира законната лихва.

Иска се отхвърляне на претенциите.

Оспорват и претендираните от ищците разноски за адв.възнаграждение, каквито действително не били направени. При условията на евентуалност се прави възражение за тяхната прекомерност.

В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, както и отговор по реда на чл. 373 ГПК.

Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.

Настоящият съдебен състав след като съобрази доводите на страните, както и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

5

Съобразно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, при застраховка "Гражданска отговорност" увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.

В случая по делото е приет за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване правопораждащият факт, от който ищците черпят правата си, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение на основание застраховка „Гражданска отговорност“, за въпросния л.а. “Р. К.“, с peг. № ** съгласно полица № ******0, сключена с ответното „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана КАСМЕ, която не е оспорена от страните, изготвена е от вещи лица със съответната компетентност, поради което съдът намира, че следва изцяло да я кредитира.

От заключението на КАТСМЕ се установява, че на *** към ***ч. в светлата част на деня на път *** км ***, в посока от с.Д. към с.Т., водачът С.

Н. Г. при управление на л.а „Р. К.” с рег.№ **** се блъска последователно попътно в л.а. „***а” с рег.№ ***, след което се завърта и се удря странично от ляво в насрещно движещия се трактор „Л. с рег.№ ****с прикачена навесна машина.

Водачът на л.а. „Р. К.“ е управлявал автомобила в посока с.Т. по пътното платно в дясната част на лентата за движение, като в колата е пътувала и съпругата му Д. С. Г., заела място на задната седалка от ляво и зад него. Наближавайки участъка на **** км *** т.е. около 150 метра преди местопроизшествието, по неизвестни причини той не възприема позиционирания максимално в дясно с включени аварийни светлини в същата лента лек автомобил „***“ спрял и изчакващ преминаването на тракторната композиция „Л.“. Водачът на л.а. „***“ своевременно минута преди ПТП е бил спрял безопасно в дясно и частично с десни гуми извън пътното платно в неподвижно съС.ие с включени аварийни светлини, изчакващ разминаване с тракторната композиция (ТК) ,Л.“, а водачът на ТК ,Л.“ е възприел изчакващият с включени аварийни светлини „***а“ и приближаващия насрещно с висока скорост „Р. К.“, като при тази ситуация е реагирал 6 своевременно на спиране и отвеждане на ТК плътно в дясно с цел безопасно разминаване или избягване на ПТП.