Решение № 177 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Даниела Росенова

Маргаритка Шербанова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за възобновяване № 20231000600445 по описа за 2023 година

Производството пред САС е по реда на чл.420 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е искане от Главния прокурор да бъде възобновено съдебното производство по внохд №959/2022г. на Софийски градски съд, като бъде отменено постановеното въззивно решение №569/03.09.2022г. в частта относно подс.И. П. П. и да бъде върнато делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд.

Съображенията на прокуратурата са следните: с присъда от 06.10.2021г. по нохд №18998/2019г. Софийски районен съд, НО, 13-ти състав е признал подс.И. П. П. за виновен за извършени на 07.01.2019г. престъпления, както следва:

- две отделни престъпления по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК му наложил наказание пробация за всяко едно от тях със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 (девет) месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 9 (девет) месеца;

- по чл.325 ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 (осем) месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 8 (осем) месеца, както и обществено порицание.

На осн.чл.23 ал.1 от НК, съдът определил на подс.П. едно общо най-тежко наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 (девет) месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 9 (девет) 1 месеца, като на осн.чл.23 ал.2 от НК присъединил и наказанието обществено порицание.

Със същата присъда РС София признал подс.С. Е. П. за виновна в извършване на 07.01.2019г. на престъпление по чл.325 ал.1 от НК, за което на осн.чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

С Решение от 03.09.2022г. по внохд №959/2022г. Софийски градски съд, НО, ІІ-ри въззивен състав, в производство инициирано по жалби на подсъдимите и на частните обвинители, извършил въззивна проверка и изменил първоинстанционната присъда, както следва:

1. Преквалифицирал деянието на подс.С. П. в престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр.чл.130 ал.2 от НК, като я оправдал за това то да съставлява престъпление по чл.325 ал.1 от НК;

2. Преквалифицирал фактите по обвинението срещу подс.И. П. в административно нарушение по чл.1 ал.3 от УБДХ, за което му наложил глоба в размер на 500 лева, като го оправдал същите факти да представляват престъпление по чл.325 ал.1 от НК и две престъпления по чл.144 ал.3 от НК и отменил наложените му наказания пробация и обществено порицание.

Въззивното решение влязло в сила на 03.09.2022г. и не подлежи на касационна проверка.

Според прокуратурата, при постановяване на въззивното решение, СГС е допуснал съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че след като е приел фактическите констатации на първостепенният съд за правилни, въззивният съд неправилно е преценил обстоятелствата и е извел от тях погрешни правни изводи. По този начин съдът не изпълнил задължението си по чл.14 от НПК да вземе решение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което е довело до неправилно приложение на материалния закон с преквалифициране на деянието на подс.И. П. от престъпление по чл.325 от НК, в административно нарушение по УБДХ.

По делото било установено по безспорен и категоричен начин, че подс.П., заедно с подс.С. П., нахлули в офиса на „Нардиз“ ЕООД, пред който П. била паркирала автомобила си, с ясното намерение да се саморазправят със служителите Н. и П. П., работещи в този офис. Обект на агресивното поведение на подс.П. са станали свидетелите Н. Н. и К. К..

Спрямо П., подс.П. е предприел нападателни действия с оглед физическа саморазправа, съпроводени с реплики: „Кой създава напрежение на жена ми?...Ако това се повтори, ще ви убия!“ Докато присъстващият в офиса свидетел К. К. се е опитвал да изведе подсъдимия от помещението с цел предотвратяване на ескалиране на конфликта, П. го е блъскал, скъсал якето му и се опитвал да нанесе удари с юмрук спрямо Н. и П. П..

Прокуратурата счита, че неправилно въззивния съд е приел, че деянието на подс.П. не е със степен на обществена опасност, която предвижда чл.325 ал.1 от НК, тъй като както опитите за физическа агресия, така и вербалната агресия спрямо пострадалите П. (в това 2 число и заканите с убийство, които макар и да не осъществяват състава на престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.2 от НК, са елемент от хулиганските прояви), категорично съдържат признаците на престъплението „хулиганство“, тъй като същите са груби, непристойни, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към пострадалите и присъствалите други лица на местопрестъплението. Действията на подс.П. спрямо Н. и П. П. и К. К., според прокуратурата са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и разкриват висока степен на обществена опасност на деянието, което обуславя квалифицирането им като престъпно хулиганство, а не като „дребно хулиганство“ по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство.

Държавното обвинение счита, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението хулиганство, тъй като грубо е погазил установения ред и е изразил явно неуважение към обществото, тъй като е демонстрирал пълно пренебрежение към принципите и нормите на приличие и поведение спрямо други лица. Проявил е нагло самочувствие на човек, който не се интересува от закона. Действията на подсъдимия са провокирани от стремежа му да наложи собственото си чувство за справедливост и възмездие.

Прокуратурата счита, че това е типичен мотив за престъпното хулиганство и се позовава на Решение №96/2017г. по нд №278/2017г. на ВКС, Решение №264/26.06.2014г. по нд №361/2014г. на ВКС. Посочва се, че деянието на подс.И. П. е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна и извършеното от него представлява престъпление по чл.325 от НК и следва той да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение по този текст от закона.

Посочва се също така в искането на прокуратурата, че въззивния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, произнасяйки се с решение, а не с присъда, както изисква разпоредбата на чл.32 ал.1 т.1 от НПК. СГС е оправдал подсъдимия, поради което съдебния акт следва да бъде присъда, съобразно изискванията на чл.301 от НПК, поради което произнасяйки се с решение е лишил страните от правото им на касационна жалба.

Обобщава се, че допуснатите нарушения от въззивния съд са съществени по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и представляват основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Иска се да бъде възобновено внохд №959/2022г. на СГС, да бъде отменено постановеното въззивно решение №569/03.09.2022г., в частта относно подс.И. П. П. и да бъде върнато делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд.

Прокурорът от САП в съдебно заседание пред САС поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения. Изразява становище, че искането е мотивирано и предлага да бъде уважено, като бъде възобновено внохд №959/2022г. на СГС, да бъде отменено постановеното въззивно решение №569/03.09.2022г., в частта относно подс.И. П. П. и да бъде върнато делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд.

3

Защитата на осъденото лице И. П. – адв.Б., в съдебно заседание оспорва изцяло искането за възобновяване на Главния прокурор и моли то да бъде оставено без уважение. Изразява се становище, че мотивите на съдебния състав, с които бе преквалифицирано деянието на И. П. са правилни и законосъобразни, като правилно съда е преценил и степента на обществената опасност, която е в основата за преквалификация на деянието. Следователно не е налице нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК. Нарушение на материалния закон се свежда до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти. По тези факти не се спори и дори държавното обвинение е съгласно с тях. За да има нарушение по тази точка, следва доказателствената оценка и изведеното въз основа на нея наличие на фактология да бъдат в дисонанс с материалноправната норма.

Нито защитата по делото, нито държавното обвинение са спорили при така установените факти.

Посочва се, че искането за възобновяване на наказателното производство е лаконично.

В него единствено е представена теоретичната постановка на правната квалификация, но не е изразено становище защо следва да се приеме, че въззивния съд е направил неправилен извод въз основа на възприетите факти, които никой не оспорва. Държавното обвинение не ни казва, защо смята, че обществената опасност е висока в такава степен, че да обективира извършено престъпление по чл. 325 от НК, вместо административно-наказателно нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 1 от УБДХ.

Защитата счита, че в конкретния случай, държавното обвинение прави точно това — при изявено недоволство относно крайните изводи на съда, чрез механизма на възобновяването се иска ново разглеждане на делото без ясни основания.

Според процесуалния представител на осъденото лице, отправеното искане е неясно, тъй като оплакване за нарушение на закона означава, че при приетата съответна фактология по престъпната деятелност или не е приложен правилно материалният закон, или не е приложен материален закон, който е трябвало да намери приложение. С обвинителния акт спрямо И. П. са били повдигнати обвинения по чл. 325 от НК и чл. 144, ал. 3 от НК. А с направеното искане за възобновяване се иска осъждане на П. за престъпление по чл. 325 от НК, като се възприема, че обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК всъщност не е извършено, а съставлява елемент от престъплението по чл. 325 от НК. Такова становище е изразил въззивния, а не първостепенния съд. Излага се мнение, че е нелогично искането за отмяна на въззивно решение въз основа нарушение на материалния закон, след като очевидно е възприето, че е неправилна правната квалификация на първоинстанционния съд. След като в случая се спори относно степента на обществена опасност, която да обективира извършено престъпление, според защитата е следвало искането да съдържа с достатъчна яснота конкретните съображения на прокуратурата, които обосновават претенциите за наличие на касационни основания. Следвало е да бъде обосновано и какво искане се отправя. Защитата счита, че на пръв поглед има петитум с искане за възобновяване на наказателното производство, но съществува дисонанс в мотивите. Налице е богата съдебна практика, относно изискванията към съдържанието на искането за възобновяване, 4 която е съобразена с възможността съдът да извърши проверка на атакувания съдебен акт само в пределите, посочени в искането, като се вземат предвид съдържащите се доводи. В конкретния случай, изложените доводи са изключително лаконични, така че на практика липсват и съда не би могъл да извърши необходимата преценка.

На следващо място се обръща внимание, че внесеното искане за възобновяване страда и от противоречие относно целта, която се преследва, тъй като от една страна с петитума се прави искане за възобновяване на въззивното дело и отмяна на въззивното решение в частта, относно подсъдимия П. и връщането му за ново разглеждане, т.е искане във връзка с правомощията на въззивния съд по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, а от друга страна, с втория абзац от л. 4 се казва, че П. е извършил престъпление по чл. 325 НК и следва същия да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение. В настоящето производство съдът се произнася само в зададената рамка, но не става ясно каква е рамката на искането. Очевидно е съществено разминаването между петитума и мотивите, което е още едно основание да не се уважи искането за възобновяване. Друг въпрос е, че съда няма правомощия в това производство да дава задължителни указания какъв да е изхода на делото, в случай, че отмени решението и върне въззивното дело за ново разглеждане, нито може да се произнесе по виновността на лицето, когато това не е в негов интерес и отегчава процесуалното му и обществено положение. При така започнатата процедура съдът е единствено съд по правото и единствено с оглед на искането, с което е сезиран, той има право да се произнася по същество на делото и относно виновността на лицето по чл. 425, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК и то когато е в интерес на осъдения.