Решение № 21 от 09.03.2026, Районен съд - Дряново
- Съд
- Районен съд - Дряново
- Дело
- Гражданско дело 186/2025
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 04.04.2026
- Състав
- Мариета Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Дряново, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100186 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид :
С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата А. Н. К. основава исковата си претенция на обстоятелството, че била единствен законен наследник на майка си С. Д. К., б. ж. на гр. В. Търново, починала на *** г. Наследодателят бил собственик по силата на нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност и наследство № 170, том I, дело № 546/1984 г. на Дряновския районен съд на недвижим имот : Парцел VIII-137 от кв. 34 по регулационният план на с. Гостилица, неурегулиран, от 1100 кв. метра, заедно с построените в него стара паянтова къща, сушина и навес, при граници на парцела: от две страни улици, наследници на С. П. Г., П. М. Р. и наследници на В. Ст. Дж. Към момента на придобиване на имота дворното място от изток ПИ 138 било частна общинска собственост. В южната част на имота имало едноетажна къща, необитаема.
Имотът бил ограден, но не се поддържал и не се обитавал нито към 80-те години, нито към момента.
Твърди, че на 14.12.1990 г. С. К. се снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 170, том I, дело № 452/1990г. на Районен съд Дряново, съгласно който от имот пл. № 138 - парцел VII-138 от кв. 34 по плана на с. Гостилица се придавало празно дворно място от 310 кв. м. към имот пл. № 137, парцел VI-137 от кв. 34 по плана на с. Гостилица, който имот бил собственост на 1
С. Д. К.. Видно от самия акт придобиването станало въз основа на обяснителна записка № 11.00.35 от 18.06.1990г. на ОбНС Дряново и скица № 12/1990г. на ОбНС Дряново, Заповед № 306 от 11.06.1990г. на ОбНС и чрез заплащане на стойността му с вн. бележка № 591/3 от 12.06.1990г. в ДСК Дряново по сметка на ОбНС Дряново.
Границите на придаваемото място били улица (от север), собствено място (от запад) и общински имот (от юг). След получаване на заповедта и плащането на цената гл. архитект на ОбНС Дряново на 18.06.1990г. допуснал изграждането на вилна сграда в северната част на новообразуваният парцел, а в южната част на парцела на мястото на стара къща допуснал възстановяване на оградния зид и изграждането на гараж. През 2005 г. С. К. получила разрешение за строеж № 312/ 13.10.2005 г. за извършване на строителство на „Ремонтно-възстановителни работи по съществуваща ограда и допълващо застрояване (склад за инвентар)" в ПИ 137 от кв. 34 по плана на с.
Гостилица.
Заявява, че към момента ищцата била собственик, владеела и ползвала УПИ VIII-137 с площ по графични данни от 907 кв. м. и придаденото място с площ от 310 кв. м. През м. февруари тази година при посещението си в имота установила набити колчета в нейното дворно място. Това силно я притеснило и тя се заинтересувала какво се случва с общинското място, тъй като то било необитаемо, а къщата била самосъборила се. При извършена справка в кметството и в имотен регистър при Pайонен съд Дряново разбирала, че на 17.04.2024 г. имотът бил закупен от ответника.
Видно от неговия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том I, peг. № 333, дело № 58 от 2024 година той закупил УПИ VII-138 от кв. 34 по плана на с. Гостилица, общ. Дряново с площ от 840 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м., с граници: от две страни улици, УПИ V-139 и УПИ VIII-137, т. е. на него му била продадена и северната част от ПИ 138, придаден към имота на ищцата, на който тя построила законно жилищна сграда.
Ищцата наела геодезист, който да заснеме реално и на място какви площи били нейна собственост и защо се получил проблема. Геодезистът заснел имота, нанесъл действително съществуващите сгради (построени със съответните разрешителни) и установил, че проблемът възникнал поради наличието на поне три плана на с.
Гостилица, намиращи се в селото, в гр. Дряново и гр. Габрово, разминаващи се помежду си. Придаваемото място се водело УПИ VI-138 (в Заповедта), УПИ IV-138 (в скицата на гл. архитект от 1989 г.), УПИ IV-138 (според геодезиста, логично защото УПИ-тата от ляво на дясно следват реда си) и без номер по действащия в момента план. Поради което моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 1152 кв. м., което било образувано от УПИ VII-137 с графично измерена площ от 907 кв. м. (действителна площ от 860 кв. метра) и закупената през 1990г. северна част от имот VII-138 с площ 310 кв. м. (действителна от 292 кв. м.). Претендира разноски.
2
В дадения от съда срок е депозиран отговор от ответника Т. В. К. по реда на чл.
131 от ГПК, в който се твърди, че съгласно приложения към исковата молба нотариален акт от 17.04.2024 г. ответната страна придобила имот в с. Гостилица, описан като УПИ VII-138 с площ 840 кв. м. и съгласно скица № ***/11.03.2024 г., издадена от община Габрово. По повод налична в УПИ VII-138 ограда, поставена там, където на скицата имало знак за „общност", ответната страна възложила на геодезист да трасира имота, описан в нотариалния му акт, при което били поставени на терен въпросните колчета, които ищцата установила през м. февруари тази година.
Ответната страна се опитала да осъществи връзка с ищцата с оглед разясняване на констатираното „застъпване" на двата имота, но същата отказала разговор. След получаване на книжата по делото ответникът установил, че ищцата разполагала с документ от 1990 г., съгласно който била собственик на празно дворно място от 310 кв. м., които се придавали към нейния имот № 137, за които изплатила на Община Дряново цена, но за съжаление тази промяна в дворищната регулация съгласно Заповед № 306-11.06.1990г не била отразена на плана в Общината. Поради което през 2005г. Община Дряново продала на един от праводателите на ответната страна – В. Хр.
М., УПИ VII-138 с площ 840 кв. м. При тези обстоятелства и предвид това, че горната част на УПИ VII-138 не била владяна от В. Хр. М., ответната страна признава правото на собственост на ищцата по отношение на празното дворно място, описано в нотариалния акт от 1990 година. Моли в негова тежест да не се възлагат разноски по делото на основание чл. 72, ал. 2 ГПК.
Счита, че правният интерес от предявяване на настоящия иск бил ищцата да разполага със съдебно решение, по силата на което Община Дряново да измени действащия регулационен план, като нанесе УПИ VI-137, кв. 34 съгласно документа за собственост на наследодателката на ищцата от 1990 г. При опит да открият в архива на Община Дряново скица № 12/1990 г., неразделна част от заповедта от 1990 г., същата не била открита. Видно от диспозитива на заповедта обаче парцел VI, отреден за имот пл. № 138 се преотреждал за имот пл. № 137, т.е. имотът на наследодателката на ищцата станал имот пл. № 137, за който били отредени два отделни УПИ VIII-137 и УПИ VI-137. В този смисъл било удостовереното в нотариалния акт от 1990 г. Поради което счита, че петитумът следвало да се прецизира, че ищцата била собственик на УПИ VI-137, кв. 34 по плана на с. Гостилица, който погрешно не бил отразен на плана.
Заявява желание за приключване на делото със спогодба, по силата на която ответникът да признае правото на собственост на ищцата по отношение на УПИ VI137, кв. 34 с площ 292 кв. м. при граници съгласно документа за собственост на наследодателката на ищцата от 1990 г. и скицата, изготвена от геодезист, на която този имот бил отразен като УПИ IV 138, а всъщност следвало да бъде УПИ VI-137.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :
3
От представеното удостоверение за наследници изх. №...../ 24.07.2024 г. на община Велико Търново се установи, че ищцата А. Н. К. е единствен наследник по закон на майка си С. Д. К., починала на ... г.
По силата на нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност и наследство № 170, том I, дело № 546/1984 г. на Дряновския районен съд С.
Д. К. е призната за собственик на следния недвижим имот : Парцел VIII-137 от кв. 34 по регулационният план на с. Гостилица, неурегулиран, от 1100 кв. метра, заедно с построените в него стара паянтова къща, сушина и навес, при граници на парцела: от две страни улици, наследници на С. П. Г., П. М. Р. и наследници на В. Ст. Дж. На 14.12.1990 г. С. К. се снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 170, том I, дело № 452/1990г. на Районен съд Дряново, съгласно който от имот пл. № 138 - парцел VII-138 от кв. 34 по плана на с. Гостилица се придава празно дворно място от 310 кв. м. към собствения имот пл. № 137, парцел VI-137 от кв. 34 по плана на с. Гостилица при граници на придаваемото място улица, собствено място и общински имот.
С разрешение за строеж № 32/ 13.10.2005 г. на Главния архитект на Община Дряново на С. Д. К. е разрешено да извърши строителство на „Ремонтновъзстановителни работи по съществуваща ограда и допълващо застрояване (склад за инвентар)" в ПИ 137 от кв. 34 по плана на с. Гостилица. Към разрешението е приложена ситуационна скица с обозначени линии на застрояване.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том I, peг. № 333, дело № 58 от 2024 г. на нотариус А. А., рег. № 442 на НК ответникът Т. В. К. закупил УПИ VII-138 от кв. 34 по плана на с. Гостилица, общ. Дряново с площ от 840 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м., с граници: от две страни улици, УПИ V-139 и УПИ VIII-137, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м.
По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и съдът цени като компетентно и обосновано.
Вещото лице е установило, че за с. Гостилица има запазен кадастрален и регулационен план от 1927 година, като същият е отменен. Сега действащ кадастрален и регулационен план от 1968 г. Запазен е разписен лист, където под № 137 е записана С.
Д. К.а. Отбелязано е, че имота лежи в квартал 34 и от него е образуван парцел VIII. За селото няма изработена и приета кадастрална карта и кадастрални регистри. Върху скица, неразделна част от заповед на кмета на община Дряново като номер на парцел за имота на ищцата е записано VIII - 137.
Предвиденото уреждане на предаваеми места за западната граница на имота на ищцата е уреден със Заповед № РД - 732 от 19.11.2024 год. Предаваеми части по източната граница на процесния имот и по отношение на уличната регулации са 4 уредени при продажбата на общинския имот по втората продажба с нотариален акт № 170 / 1990 г. Представя цветна комбинирана скица с нанесени точните граници на процесния имот, които са : от север улица при ОК 126, от юг улица при ОК 121, от изток - УПИ V-139 и от запад - В. Й. В. УПИ VIII - 137 от кв. 34 е с площ от 860 кв. м.
Източната част от имота е УПИ IV- 138 от кв. 34 с площ 292 кв. м.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Основателността на предявения иск предполага установяване от ищцата при условията на пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти От съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът намира, че ищцата се легитимира като собственик на УПИ VIII – 137 и УПИ IV – 137 от кв. 34 по плана на с. Гостилица, общ. Дряново с обща площ от 1152 кв. м. при граници, съобразно скица – приложение № 2 на вещото лице инж. Ч.. Това обстоятелство се признава от ответника в представения отговор по чл. 131 от ГПК.
Поради което съдът намира, че предявеният иск, като основателен, следва да бъде уважен.