Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1002 от 25.05.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 6387/2016
Вид
Решение № 1002
Подписан
25.05.2017
В сила
08.06.2019
Състав
ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.139 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46, ал. 6 · Закон за особените залози
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

Р

Е Ш Е Н И Е № гр.

София, 25.05.2017 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6387 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от

Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „Ш.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сграда 4, ет. 6, предявена срещу „П.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, за заплащане на сумата 160701,89 евро (след допуснато с определение от 05.10.2016 г. изменение на иска) – цена по договор за продажба от 30.04.2015 г., сключен между ищеца и „М.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, задълженията по който били обезпечени с поръчителство от страна на ответника.

Ищецът твърди, че на 30.04.2015 г. сключил договор за продажба с „М.Е.“ ЕООД, по силата на който се задължил да достави оборудване, описано в приложение № 2 към договора, срещу заплащане на цена от страна на „М.Е.“ ЕООД в размер на 225222,08 евро, без ДДС. Ищецът изпълнил в срок задълженията си по договора, като през месец октомври 2015 г. бил подписан Протокол № 1, в който купувачът признал точното изпълнение на задълженията на „Ш.Е.Б.“ ЕООД по договора от 30.04.2015 г.. От уговорената цена на доставеното оборудване била заплатена авансово сума в размер на 25564,60 евро, като остатъкът от 244701,90 евро не бил заплатен в уговорения срок - до 31.03.2016 г.. На 24.08.2015 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за поръчителство, съгласно който „П.С.“ ЕАД се задължило да отговаря за всички задължения на „М.Е.“ ЕООД по договора за продажба от 30.04.2015 г.. След предявяване на исковата молба на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД в размер 164289,75 лева, поради което ищецът имал интерес от осъждане на поръчителя само за сумата от 160701,89 евро, представляваща неизплатения остатък от задължението на „М.Е.“ ЕООД по договора от 30.04.2015 г., след приспадане на застрахователното обезщетение.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска, без да излага конкретни факти и възражения в подкрепа на оспорването.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска си.

От страна на вписания по реда на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ управител на търговското предприятие на ответника е подаден допълнителен отговор, в който се твърди, че поради изтичане на повече от шест месеца от падежа на главното задължение ответникът се освободил от отговорност като поръчител, съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД спрямо ищеца „Ш.Е.Б.“ ЕООД. С договора за продажба от 30.04.2015 г. страните се съгласили продажната цена да бъде заплатена на части, при падеж на първата вноска 05.05.2015 г., падеж на втората вноска – не по късно от 31.10.2015 г. (датата на която е било доставено оборудването, предмет на договора) и падеж на третата вноска - 31.12.2015 г.

(два месеца след доставяне на оборудването). Искът срещу ответника бил предявен на 04.08.2016 г., съответно преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД бил изтекъл. Твърди се, че представеното от ищеца Приложение № 1 от 30.04.2015 г. към договор за продажба от същата дата, в което е предвиден различен от уговорения в договора падеж на задълженията на „М.Е.“ ЕООД, било антидатирано и съставено единствено за целите на процеса. При подписване на договора за поръчителство ответникът не бил запознат с това приложение, поради което и ответникът не се бил съгласил с посочените в приложението условия, а отговарял при неизменените условията на договора от 30.04.2015 г..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представения договор за продажба, на 30.04.2015 г. между „Ш.Е.Б.“ ЕООД, в качеството му на продавач и „М.Е.“ ЕООД, в качеството му на купувач е постигнато съгласие продавачът да достави оборудване срещу заплащане на цена в размер на 225222,08 евро без ДДС, която следвало да бъде заплатена по следния начин: 30% авансово в рамките на 5 дни от подписване на договора, 60% преди доставка в рамките на 5 дни от известие за готовност за експедиция, изпратено от продавача до купувача и 10% до 60 дни от доставката на оборудването. Последното било описано в оферти № 150271 от 21.04.2015 г. и 150271 от 23.04.2015 г. на продавача, които представляват Приложение 2 – неразделна част от договора – т. 1.1. В приложение №1 на договор за продажба, сключено на 30.042015 г. страните се споразумели да отпадне задължението на купувача за предоставяне на банкова гаранция, като цената бъде заплатена по следния начин: 25564,60 евро с ДДС аванс в рамките на 5 дни от подписване на договора за продажба и 244701,90 евро с ДДС в срок до 31.03.2016 г.. Представеното проложение №1 е нотариално удостоверено да е вярно копие на представен пред нотариус на 04.06.2015 г. оригинал.

С договор за поръчителство, сключен на 24.08.2015 г., „П.С.“ ЕАД се съгласило да даде лично обезпечение, като се задължи да отговаря в качеството си на поръчител за задълженията на купувача по договора за продажба „М.Е.“ ЕООД при условията на основния договор от 30.04.2015 г., като поръчителят изрично декларирал, че е запознат с условията на договора и ги приема безусловно. В т.2 от договора за поръчителство, ответникът се съгласил поръчителството да покрива изпълнението на всички задължения на „М.Е.“ ЕООД, включително и в случай, че последното и „Ш.Е.Б.“ ЕООД по взаимно съгласие изменят задълженията или променят условията, при които е поето поръчителството, но при спазване на изискванията на чл.139 ЗЗД.

Видно от протокол №1 за доставка на оборудване от м. 10.2015 г., подписан от купувача „М.Е.“ ЕООД, е обективирано признание, че по задание 2015/0055 е доставено от „Ш.Е.Б.“ ЕООД ел. оборудване, съгласно изискванията на възложителя (непрецизно по този начин е означен купувача по договора).

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице С., което съдът цени като компетентно и обосновано, поради което и го кредитира, се установява, че на 28.05.2015 г. по платежна сметка на ищеца „Ш.Е.Б.“ ЕООД е постъпила сума в размер на 50000,17 лева, преставляваща равностойност на 25564,68 евро, с наредител „М.Е.“ ЕООД и посочено основание ПФ 2015/055, представляваща авансово плащане на процесния договор, съгласно издадена от ищеца фактура.

С определение от 18.04.2017 г. съдът е указал на ищеца да представи доказателства за предявен срещу главния длъжник „М.Е.“

ЕООД иск в 6-месечния срок от падежа на задължението, като тази доказателствена тежест е останала неизпълнена. С определение от 09.05.2017 г., съдът, на основание чл.155 ГПК, е обявил на страните, че по искова молба на ищеца, предявена на 21.12.2016 г. срещу „М.Е.“ ЕООД е образувано търговско дело № 9260 по описа за 2016 г. на СГС, ТО, като към извършване на служебната справка в деловодната система – 09.05.2017 г. не се установява между посочените страни да са образувани други дела.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 138, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение за обезпечаване изпълнението на задължението на трето лице за заплащане цената на доставени му стоки (оборудване), което задължение е с настъпила изискуемост и предявен срещу главния длъжник иск за реално изпълнение в 6-месечен срок от падежа на задължението. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за ангажиране на отговорността на поръчителя, която има акцесорен характер.

В решение №48 от 14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на ВКС, ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, е разяснено, че съгласно разпоредбата на чл.138, ал.1 ЗЗД поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на негово задължение, при законово регламентирано изискване за писмена форма като форма за действителност. С договор за поръчителство може да се обезпечава само валидно съществуващо задължение на трето лице. В конкретния случай договорът за поръчителство е обективиран в предписаната форма за валидност и има за предмет обезпечаване задължението на купувача по договор за търговска продажба - „М.Е.“ ЕООД да заплати цената на доставени му стоки.

Поначало поръчителството има акцесорен характер, като по принцип съдържанието на главното задължение определя обема на отговорността на поръчителя. Изключенията от тази принципна идентичност са законодателно регламентирани в чл. 139 ЗЗД. Предвид акцесорния характер на поръчителството, то се прекратява при прекратяване на обезпеченото главно задължение чрез изпълнение или други погасителни способи – прихващане с вземане на длъжника, опрощаване, заместване на длъжника, поради изтекла давност и др. При последното основание обаче следва да се съобразят законово предвидените изключения от акцесорната отговорност на поръчителя по чл. 148 ЗЗД. Законодателят е предвидил и други, специфични основания за прекратяване на поръчителството – по чл.147, ал.1 и ал.2 и по чл.146, ал.3 ЗЗД. При първото от посочените специфични основания е въведен преклузивен срок от шест месеца, считано от падежа на главното задължение, в който кредиторът следва да предяви иск срещу длъжника (не спрямо поръчителя, независимо че не е последният не разполага с възражение за поредност). При бездействие на кредитора в този срок, отговорността на поръчителя спрямо кредитора отпада, поради погасяване на самото субективно право по отношение на поръчителя. За спазването на този преклузивен срок съдът следи служебно, тъй като с изтичането му се прекратява самото поръчителство. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.4б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Затова направеното от ответника възражение за прекратяване на поръчителството, релевирано с допълнителния отговор на исковата молба не е преклудирано - по същото съдът дължи произнасяне и без изрично сезиране.

В сключения договор за продажба от 30.04.2015 г. страните уговорили цената на доставените стоки да бъде заплатена на три вноски - 30% авансово в срок до 5 дни от сключването му, 60% в 5-дневен срок от известие за експедиция и остатъкът от 10% до 60 дни от доставката на оборудването. В приложение №1 към договора, сключено на същата дата – 30.04.2015 г. страните изменили срока за заплащане на цената, като авансово била дължима сума в размер на 25564,60 евро, с ДДС, а остатъкът от 244701,90 евро, с ДДС, следвало да бъде заплатен в срок до 31.03.2016 г.. Анексът е представен в удостоверен на 04.06.2015 г. от нотаруис препис, което доказва, че същият е съществувал като документ към момент, предхождащ сключването на договора за поръчителство, съответно възраженията на ответника, че няма достоверна дата, а документът е съставен с оглед нуждите на процеса, са неоснователни.

Със сключването на анекса договорното съдържание на продажбеното правоотношение е изменено и изискуемостта на задължението за престиране на остатъка от дължимата цена на оборудването е настъпила на 31.03.2016 г., като не е спорно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че авансовото плащане на цената е извършено на 28.05.2015 г. от купувача по сделката „М.Е.“ ЕООД. Фактът, че приложение №1 е сключено при подписването на договора се установява и от обстоятелството, че оборудването е индивидуализирано в приложение №2, съставляващо неразделна част от договора, което по необходимост предполага да е съществувало и приложение №1. Ответникът не твърди и не доказва към договора за продажба да е сключено приложение №1 с различно съдържание, затова няма основание да се счита, че поръчителят не е бил запознат с договора в неговата цялост. При полагане на дължимата грижа, с оглед съдържанието на договорните клаузи е могъл да узнае, че съществуват две приложения към договора (приложение №1 и приложение №2) и да установи тяхното съдържание.