Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 01.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 82/2021
Вид
Решение № 43
Подписан
01.06.2022
В сила
22.02.2024
Състав
Венцислав Георгиев Петров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20215200900082 по описа за 2021 година

Предявен е иск от С. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. А., община В., чрез адв. Г.Й. от САК, срещу „З. Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж. к. „Д.“, ул. „Г. М. Д.“ № **, за заплащане на обезщетение от 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от **** г. в Р. У., до гр. С. , по вина на И. А., управлявал л. а. О. В., рег. № ***, по твърдение за застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.02.2019 г. до окончателното й плащане, н а основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Претендират се и направените по делото разноски.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

На ** г. около ** ч., в Р. У., до гр. С., на ****** м. от автомагистралата, е настъпило ПТП, при което л. а. М. ***, рег. № ***, управляван от П. Ч., движейки се с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, преминава в платното за насрещно движение и се блъска в лявата мантинела. След удара се завърта обратно на часовниковата стрелка и застава напреки на пътя. В същото време л. а. О. В., рег. № ***, управляван от И. А., също поради несъобразена скорост и недостатъчно внимание блъснал л. а. М.. Твърди се, че ПТП е настъпило поради действията на водача на л. а.

О., който въпреки наличието на препятствие на пътя не е спрял и е блъснал М.а.

Вследствие на удара пострадала ищцата С.М., пътувала на средната редица седалки в л. а. О.. Същата е била откарана по спешност в травматологична клиника У. „******“ в 1 гр. С., където били установени редица травми на ***та и ***та. На *** г. се прибрала в Б., като и към момента продължава възстановителния процес. Твърди се, че л. а. О. е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че ищцата е завела претенция пред застрахователя с вх. № 550/09.12.2021 г. (всъщност 09.02.2021 г. ), но няма определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „З. Д. Б. Ж. З.“ АД е подал отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт Б.. Оспорва иска по основание и по размер.

Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л. а. О. В., рег. № ***, управляван от И. А.. Твърди се, че водачът А. не е нарушил правилата за движение, поради което липсва противоправно поведение, от което следва и че ответникът също не носи отговорност по иска. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващи се в непоставен предпазен колан и неправилно лечение – ищцата е напуснала болницата, в която е била настанена по собствено желание, въпреки изричните предупреждения на лекарите. Прекомерен е и размерът на претенцията за неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 09.02.2021 г. претенция – обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на 10.06.2021 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от застрахователя.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното дружество и И. А., като водач на л. а. О. В., рег. № *** , е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП; че ищецът е отправил своята претенция пред застрахователя на 09.02.2021 г. за изплащане на обезщетение досежно процесното ПТП, като застрахователят не се е произнесъл по 2 претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

По делото е приложено като писмено доказателство Решение от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейски управление (ГПУ) на окръг Ч. Ч., Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - гр. С., У.. Видно от същото, наказателното производство е образувано за причиняване по непредпазливост на ПТП, от което е последвало смърт, на основание § 235, ал. 1 от НК.

Предвид, че причинителят на ПТП П. Ч. е починал, наказателното производство е прекратено. В обстоятелствената част на решението е изложено, че на **** г., около *** ч., П. Ч. е управлявал л. а. М. *** с **** регистрация рег. № *** по автомагистрала ***, със скорост от около 80-85 км/ч, при нощна видимост, използвайки къси светлини, в проливен дъжд, при ограничена видимост и средно натоварен трафик на движение.

Магистрала от този тип се характеризира с по две ленти за движение в едната посока и една спирачна лента, като противоположните посоки на движение са разделени една от друга със стоманена мантинела. Прието е, че водачът Ч. е управлявал превозното средство с несъобразена скорост, поради което е изгубил управление над автомобила и се е блъснал в лявата стоманена мантинела със скорост от около 80 км/ч. От удара автомобилът се завърта обратно на часовниковата стрелка и спира на 27 метра от мястото на сблъсъка, напреки на пътя, заемайки цялата ширина на лентата за движение. П. Ч. и пътуващият с него А. Д. слезли от автомобила, за да го обозначат за останалите участници в движението, като не носели светлоотразителни жилетки. След инцидента, в същата посока както на л. а. М. ***, се движело ППС с непозната марка и регистрационен номер, а зад него - водачът И. И. А., управляващ л. а. О. В., рег. № ***, на къси светлини с приблизителна скорост от около 100-110 км/ч. В превозното средство пътували общо 8 пътници. Приближавайки към мястото на произшествието, водачът И. А., след смяната на лентата за движение от непознатото, движещо се пред него, превозно средство, забелязал на пътното платно лекия автомобил М. ***, но поради закъснялата възможност да го забележи, се блъснал, без да натисне спирачка, в застаналия от лявата страна, пред предния калник на М.а, П. Ч. и в самия лек автомобил М. ***. От удара П. Ч. се заклещил под л. а. О. В., който го влачил до крайното си местоположение, като в резултат на тежките травми, Ч. починал на местопроизшествието. В решението на ГПУ е прието, че вследствие на катастрофата, водачът И. А., М.М., М. З., А. И., И. С.а и Д.М. получили тежки травми, лекувани над 8 дни, а други лица, сред които и ищцата С. М. получили леки наранявания, лекувани в рамките на 8 дни. От така установеното е прието, че отговорност за ПТП носи П. Ч., тъй като с действието си е нарушил § 25, ал. 1 от Правилника за движение по пътищата, според който движението с превозно средство трябва да се извършва в съответствие с климатичните, пътните, както и условията за видимост, а също така и разпоредбите на § 21, ал. 12 от същия правилник, според който пешеходец, намиращ се извън населено място, на пътното платно, на лентата за спиране или в канавката, през 3 нощта или в случай на ограничена видимост, трябва да носи светлоотразителна жилетка. За водача на л. а. О. В. И. А. е прието, че „във връзка със злополуката, не беше установено нарушение на правило за движение по пътищата, нито закъснение в съобразяването и действието“. Направеният извод е, че отговорността е единствено на П. Ч., който в причинно-следствена връзка с нарушаване на описаните правила за движение, поради непредпазливост, е причинил тежки и леки телесни повреди на посочените лица, с което е осъществил състава на § 235, ал. 1 от НК, но поради смъртта му, респ. отпадане на наказуемостта му, производството е прекратено.

По делото са приети удостоверение за лечебно обслужване и заключение на травматологична клиника към С.***, Клиничен център „******“, които ще бъдат обсъдени заедно с изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението, на третия ден след хоспитализацията на ищцата , тя е пожелала сама да напусне лечебното заведение, на свой риск и отговорност.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидителят Д. М. Б., *** на ищцата, дава показания, съобразени съгласно чл.

172 от ГПК, предвид възможната ѝ заинтересованост (преди частичното прекратяване на делото, свидетелят също беше ищец срещу същия ответник за същия инцидент).

Твърди, че е участвала в процесния пътен инцидент. Твърди, че от 8 години пътуват до Г. с фирма от Т., която превозва работници - берачи на ягоди. На **** г. няколко лица се качили от Ш.-бензиностанцията в гр. П. в процесния л. а. О. В.. Свидетелката седяла на последните седалки, в средата. Ищцата седяла от дясната й страна, отляво била А.

Л.. Още от самото начало забелязали, че шофьорът (не си спомня името му) карал много бързо. Преди границата с У. се върнали до един ресторант, където преди това били спрели, тъй като шофьорът си забравил там телефона. След като си взел телефона, шофьорът започнал още по-бързо да кара, като постоянно го гледал.

Стигнали У.. Времето било дъждовно. Твърди, че задрямала, поради което не видяла как се стигнало до удара. От него изпаднала в безсъзнание. След като се свестила, видяла ищцата полегнала на прозореца, все едно спи. Бутала я, но тя не реагирала. И тя била в безсъзнание. Дошла в съзнание едва когато я извадили от буса. Всички били с колани, които се закопчавали „долу ниско през корема“. Шофьорът ги предупредил да си сложат коланите, защото полиция спирала за проверки. Пред буса бил автомобилът, който ударили. Дошли полиция и линейки. Ранените били откарани в болницата, където престояли три дни. С ищцата били заедно в една стая.

Свидетелят А. И. Л. дава показания, че е участвала в процесния пътен инцидент в У.. Твърди, че с ищцата са седели на последните седалки в процесния бус.

Ищцата седяла отдясно, Д. в средата, а свидетелката отляво. Шофьор бил И. (не му знае българското име). С него пътували за първи път. Още при тръгването забелязали, че много бързо кара и постоянно си говорел с пътниците. Дори една от жените му 4 направила забележка, че много говори и не внимава. Валяло дъжд, стъмнило се.

Твърди, че видяла автомобила, в който се ударили. Бил обърнат с предницата към мантинелата. Забелязали го на платното за движение преди да го ударят. Водачът не реагирал със спирачка, реагирал едва когато ударил човека до автомобила. Твърди, че шофьорът е ударил автомобила и човека пред него, когато се бил обърнал назад да си говори с жените. От удара всички били в безсъзнание. Дошла полиция и осем линейки.

Ищцата С. и Д. били приети в болницата за три - четири дни. След това подписали някакви документи, за да могат да си тръгнат. Свидетелката престояла само една вечер и на другата вечер „ни изгониха“. Твърди, че понеже кракът ѝ бил неподвижен, за да я разпитат от полицията, са я закарали с инвалидна количка. Относно предпазните колани, заявява, че са имали поставени колани, ниско долу през корема. „Коланите били само долу.“.

Свидетелят Г. Г. М., съпруг на ищцата, дава показания, съобразени съгласно чл. 172 от ГПК предвид възможната му заинтересованост. Твърди, че знае за процесния инцидент през **** г. Твърди, че съпругата му била 5 дни в У.. Твърди, че съпругата му била в много тежко физическо и психическо състояние. Имала нараняване на ***та, но не помни от коя страна. Също и на крака. Не можела да ходи заради наранения крак около три месеца, но не си спомня кой крак. Излага, че съпругата му не можела да спи, страхувала се от коли, имала болки. Твърди, че той се грижел за нея, като я ****. Започнала лечение в П. при д-р Т.. Шест месеца след инцидента започнала да работи по три часа на ден. Сочи, че за първи път съпругата му пътува до Г. по работа. Твърди, че на ***та и на крака са й останали белези от травмите. Сочи, че в У. нищо не било лекувано в болницата. Когато се прибрали в Б., раните се били почти отворили. Тук трябвало да я шият наново.