Решение № 94 от 22.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ямбол, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. А. при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500430 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С. Д. Х. от гр.****** чрез пълномощника му адв.В. К., АК-Ямбол против решение № 260018/13.09.2021 г. и въззивна частна жалба от същия жалбоподател против определение № 260098/26.07.2022 г., двата акта постановени по гр.д.№ 924/2019 г. по описа на РС Елхово.

С решение № 260018/13.09.2021 г., ЕРС е уважил предявеният от ищците срещу С.

Д. Х. иск по чл.108 ЗС като е признато за установено, че В. В. И., Д. В. Б., И. В. А., Е. Г. Д., М. Г. С. и Д. Г. Д. са собственици на 8/15 ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори:

№*** с площ от 9500 кв.м в м."Бостан дере"; №*** с площ от 31206 кв.м в м."Бостан дере" идентична с м."Аланлък"; №*** с площ от 14181 кв.м в м."Кашла дере" и № *** с площ от 21808 кв.м в м."Корубчето", всички в землището на с.Странджа и на основание чл.108 ЗС С. Д. Х. е осъден да предаде владението на въпросните идеални части.

Признато е за установено на основание чл.108 ЗС, че ищците В. В. И., Д. В. Б., И. В.

А., Е. Г. Д., М. Г. С. и Д. Г. Д. и Й. Х. Й. са собственици на 31/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор№ *** с площ от 61764 кв.м в м."Бостан дере" и С. Д. Х. е осъден да предаде владението върху горепосочените ид.ч.

Признато е за установено на основание чл.108 ЗС, че ищците В. В. И., Д. В. Б., И. В.

А., Е. Г. Д., М. Г. С., Д. Г. Д. и Й. Х. Й. са собственици на 31/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 33229 кв.м в м."Стамб.кладенец" и С. Д. Х. е 1 осъден да предаде владението върху посочените идеални части.

Въззивникът С. Д. Х. обжалва решението само в частта, в която е осъден на основание чл.108 ЗС да преде на ищците владението на съответните идеални части от процесните земеделски земи, като счита същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска отмяна на решението в тази част.

Счита се, че съдът неправилно е приел, че арендният договор, въз основа на който С.

Х. владее процесните имоти, не може да се противопостави на ищците, защото същите не били го приели изрично или мълчаливо. По делото не са спорни въпросите относно това, че ищците са собственици на съответните идеални части от земеделските земи, както и че тези части се владеят от въззивника, но той смята, че упражнява това владение на годно правно основание. Действително ищците не са страни по сключените арендни договори, но тези договори могат да им се противопоставят, тъй като с действията си същите са ги потвърдили. Тези действия на потвърждаване на арендните договори според въззивника е обстоятелството на извършеното от него на ищците на 12.02.2020 г. и на 13.07.2020 г. рентно плащане за стопанската 2018-2019 г., което е прието от тях, а парите не са върнати след това. След като ищците не са върнали на С. Д. Х. заплатената им рента за процесните земеделски земи, то съгласно решение № 12/31.03.2018 г. по гр.д.№ 1251/2017 г. 2-ро гр.отд. на ВКС, следва да се приеме, че мълчаливо са приели арендните договори и следва да се считат обвързани от тях.

Отделно от приетото плащане, като такива приемащи договорите действия на ищците следва да бъдат приети водените разговори с Х. относно плащанията, заявяването на сметките, по които да се извършат същите, както и дори ищците са искали да продадат идеалните си части на него. В тази връзка е поискано да бъде допусната и разпитана като свидетел при довеждане Н.Х.К. за доказване на обстоятелствата, че ищците сами са предоставили банковите си сметки за заплащане на рентата по арендните договори, че са ходили в офиса на Х., искайки сключване на споразумение-заплащане на рентата и продажба на земите, предмет на арендните договори. Не са се разбрали, защото същите са искали да продават на Х., а не на трето лице, посочено от офиса, в който работят К. и семейството й. Това доказателство се иска да бъде допуснато от въззивния съд, защото същото доказателствено искане не е било уважено от първоинстанционния съд.

В законоустановения срок ищците по делото В. В. И., И. В. А., Е. Г. Д., М. Г. С. и Д.

Г. Д. чрез адв. П.Г. от БАК са депозирали отговор на въззивната жалба и считат същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Съдът правилно е приел, че арендния договор, въз основа на който С. Х. владее процесиите имоти, не може да се противопостави на ищците, тъй като същите не са го приели изрично или мълчаливо. От събраните по делото доказателства не се е установило ищците да са изразили съгласие или мълчаливо да са приели двата договора за аренда, включително и получавайки арендни плащания преди завеждане на исковата молба. Ответникът не е представил и доказателства, че на ищците им 2 е изплащал арендни вноски преди подаване на иска за предни стопански години. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.

Неоснователно е твърдението на С. Х., че ищците са посещавали офиса му и доброволно са си оставили банковите сметки, за да им се изплатят арендните вноски, както и че са искали да продадат земята си, но не били постигнали съгласие по сделката, тъй като купувач не бил Х., а трето лице. Неоснователно е и искането в тази връзка да бъде разпитана свидетелката К..

С въззивна частна жалба С. Х. е обжалвал постановеното в производство по чл.248 от ГПК определение № 260098/26.07.2022 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. С решението по делото съдът е осъдил С. Д.

Х. да заплати на ищците разноски за адвокатски хонорар в размер на 4 200 лв., който размер се счита за прекомерно завишен. Ако се приеме, че всеки от ищците е предявил отделен иск срещу ответниците, цената на тези искове за всеки отделен ищец е под 1000 лв. и на всеки от ищците се дължи хонорар съгласно тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 300 лв., т.е. общото възнаграждение би било 2 100 лв. Като е оставил искането за изменение на решението в частта за разноските, съдът е постановил неправилно определение.

Ищците В. В. И., И. В. А., Е. Г. Д., М. Г. С. и Д. Г. Д. са депозирали отговор на въззивната частна жалба и желаят атакуваното определение да бъде потвърдено. Районният съд правилно е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение на всеки от ищците съгласно разпоредбата на чл.7 ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., което води до неоснователност на въззивната частна жалба.

Останалите ищци по делото, сега въззиваеми П. Д. Б., М. М. Й., А. Й. Й. и П. М. И. не са изразили становище по въззивната жалба, както с отговор на същата, така и с друго становище пред въззивния съд.

За съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се единствено въззиваемата М. С., останалите, включително и въззивника Х. не се явяват. Представляват се от пълномощниците си адв.К. и съответно адв.Грошкова, които поддържат взетите вече становища.

От въззивника са представени и съдът е приел при условията на чл.266 ал.2 от ГПК нови писмени доказателства – три нотариални акта, договор за аренда от 10.08.2022 г. и протокол за предаване на владението.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

3

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба и представените в настоящото производство нови писмени доказателства, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Безспорно е, че ищците В. В. И., И. В. А., Е. Г. Д., М. Г. С., Д. Г. Д., а след смъртта на Д. В. Б. и Й. Х. Й. /след постановяване на решението на ЕРС/, техните наследници П. Д.

Б., М. М. Й., А. Й. Й. и П. М. И. са собственици на общо 31/60 ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори № *** с площ от 61764 кв.м в м."Бостан дере" и № *** с площ от 33229 кв.м в м."Стамб.кладенец", както и че ищците В. В. И., И. В. А., Е. Г. Д., М.

Г. С., Д. Г. Д., а след смъртта на Д. В. Б. /след постановяване на решението на ЕРС/, неговия наследник П. Д. Б. са собственици на общо 8/15 ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори:

№ *** с площ от 9500 кв.м в м."Бостан дере"; № *** с площ от 31206 кв.м в м."Бостан дере" идентична с м."Аланлък"; № *** с площ от 14181 кв.м в м."Кашла дере" и № *** с площ от 21808 кв.м в м."Корубчето", всички в землището на с.Странджа. Няма спор също така и относно обстоятелството, че на 7.09.2015 г. сънаследникът В.И.Г. представляван от пълномощник Р.И.С. по два договора за аренда със срок 15 години е отдал под аренда на ответника С. Д. Х. процесните шест имота при положение, че е собственик на 1/30 ид.ч. от ПИ № *** и № ***, както и на 1/15 ид.ч. от ПИ № ***, № ***, № *** и № ***., т.е. непритежаващ повече от половината от собствеността върху отдадените под аренда имоти.

Спорен е въпроса относно това дали тези два договора могат да се противопоставят на останалите съсобственици, в частност на ищците и дали същите са ги приели изрично или мълчаливо. Този въпрос въззивният съд счита, че правилно е разрешен от първата инстанция в съответствие със задължителните постановки на ТР № 2/20.07.2017 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, която е приела, че арендните договори не могат да се противопоставят на ищците и те не са ги приели. Практиката на ВКС е константна за това, че договор за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общите земеделски имоти е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако не са го приели изрично или мълчаливо, например получавайки припадащите им се на дела части от арендните плащания /решение № 12/1.03.2018 г. по гр.д.№ 1251/2017 г., II г.о.

ВКС/. В настоящия случай направените от ответника Х. плащания на аренда за стопанската 2018/2019 г. в полза на ищците съобразно техните идеални части, не може да бъде прието като действие на мълчаливо приемане на договорите за аренда. Независимо по какъв начин ответникът се е снабдил с банковите сметки на ищците, арендните плащания са направени на 12.02.2020 г. и на 13.07.2020 г., след завеждане на иска на 21.11.2019 г. като с това 4 действие на завеждане на иск по чл.108 от ЗС, ищците са заявили своето изрично противопоставяне на договорите за аренда, сключени през 2015 г. От представените извлечения от сметките на ищците е видно още, че до приключване на съдебното дирене пред районния съд те не са изтеглили сумите, за да се приеме, че са ги приели.

Неприемането на сумите за платена рента е достатъчно, за да се установи, че не е налице мълчаливо приемане на договорите за аренда. Въззивният съд също не обсъжда в тази връзка, както и районния съд не е обсъдил, неприетите като доказателства писмени документи, установяващи връщането на сумите от ищците на ответника. Отделно от това липсват данни след сключване на договорите през 2015 г. ищците да са получавали припадащите им се части за отминалите стопански години 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018, тъй като самия ответник Х. е заявил, че за тези стопански години е заплащал рентата на арендодателя В.Г. чрез пълномощника му Р.С..