Решение № 296 от 07.07.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Пламен Борисов

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20204100500782 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК

Предмет на въззивната жалба, подадена от името на К. Г. З. чрез пълномощника му адвокат П.Ц. П. от ВТАК е решение № 199 /13.07.2020 г. по гр.д. № 1886/2019 г. на ГОРС , в частта му , с която е осъден да заплати на „Ивикс Строй“ ЕООД –В.Търново сумата 2 638, 32 лева – представляваща възнаграждение , дължимо за изпълнение на договор от 22.04.2019 г. за изработка на бетонни колони и бетонна шапка- ограда на имот в с.Правда, с молба да бъде отменено и отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на решението, основани на обстоятелствата/ пренебрегнати от съда/ на неизпълнение от ищеца на целия обем на поръчаното по договора , наличие на толкова съществени недостатъци на изработеното, че се явява освен показател за лошо изпълнение, и- за негодност да осъществи договореното и обикновеното му предназначение, противно на изискванията на чл.261, ал.1 ЗЗД, превърнато в основание ответникът да не приеме извършената работа и да упражни правото си да развали договора/ чл.265, ал.2 ЗЗД/ , поради което не е породено претендираното право на възнаграждение; предварително платена от него на ищеца сума от 11 656, свързана с договора и уговорени допълнителни СМР/ останали неизпълнени/ – явяваща се предмет на насрещно изискуемо вземане за връщането й / чл.55, ал.1 ЗЗД/, годно да породи упражнено по делото чрез възражение преобразуващо право на прихващане / чл.103 ЗЗД/, което съдът не е зачел.

Жалбата е оспорена писмено от насрещната страна чрез пълномощника й адвокат Ф.К. от ВТАК с доводи за пълно съответствие на решението с доказателствата и материалния закон. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

1

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявен е иск, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Ивикс Строй“ ЕООД-В.Търново чрез управителя си Иван Чавдаров Бакалов твърди , че на 22.04.2019 г. е сключил договор с ответника К. Г. З. , по силата на който вторият му е възложил изпълнението / изработката / на кофраж и изливане на 33 бетонни колони и бетонни шапки/ 190лм/ на ограда на негов имот в с.Правда, на възнаградителна стойност от 8 570 лева , от която е получил предварително сумата 5 828 лева , а остатъка от 2 742 лева е следвало да получи при приемането на работата. В нейния ход страните се съгласяват на малка промяна в обема и част от вида й /начина на изработка/ , като четири от 33-те броя колони са изпълнени със зидария от бетонни блокчета и мазилка и са направени допълнително още пет колони по същия начин , без в крайна сметка да се увеличава възнаграждението. Макар и със забавяне / поради дъждовни дни/ е изработил договореното/ със съгласуваната промяна/ окончателно на 03.07.2019 г. , но ответникът неоснователно е отказал да подпише изготвения проект за приемо-предавателен протокол и да заплати остатъка от възнаграждението със забележки относно качеството на материалния резултат на изпълнението/ за кривина на шапката на колоните и че планките заработени на 4 отвора са от прекалено тънка ламарина/ , които обаче са взети предвид.

Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочената сума, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане и направените по производството разноски.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения, основани на обстоятелства/ в частта им за твърдяните съществени недостатъци на изработеното и неизпълнен цял договорен обем на работата – неконкретизирани/, по същество съвпадащи с наведените в жалбата.

Главният юридически факт на сключен между страните договор , чието предметно съдържание съвместява типичните признаци на изработката / чл.258 ЗЗД/, частичното му съгласувано изменение в хода на работата, предварителното заплащане на по-голямата част от уговореното възнаграждение в размер на 5828,60 лева, материалния резултат на изпълнението му по обем и обективно състояние и други, са установени / и преобладаващо безспорни/ по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от събраните писмени и гласни доказателства, изслушаната и приета по делото строително- техническа експертиза, обстоятелства, поради което е ненужно тяхното преповтаряне от въззивния съд , тъй-като ги възприема напълно , така както подробно са описани в мотивната част на обжалваното решение и упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им, направени от първоинстанционния съд.

Решаващият въпрос , стоящ в основата на възникналия материалноправен спор дали е породено и изискуемо претендираното вземане за остатъка на уговореното възнаграждение, е този : материалният резултат на изпълнение на договора годен ли е за договореното или обикновеното му предназначение по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД или не е ?

Това е така, защото отговорът на този въпрос логически предпоставя отговора на подвъпросите, повдигнати от ответника , произтичащи от естеството на наведените възражения срещу претенцията като оправдание в правните му представи да откаже да я удовлетвори: а/ могъл ли е при конкретните установени обстоятелства да се освободи от задължението си по закон да приеме работата ? и б/ възникнало ли е правото му да 2 развали договора , твърдейки, че го е упражнил?

Отговорът на решаващия въпрос е положителен, а съответно на подвъпросите – отрицателен.

Продуктът на работата не ще бъде годен за договореното или обикновеното му предназначение , тогава когато изпълнението му е така лошо/некачествено/, че явно показва или разкрива по-късно дотолкова съществени недостатъци , които е направо немислимо и невъзможно по никакъв начин да бъдат поправени/ или дори да може да бъдат поправени, разходната стойност на поправката би значително надхвърлила договорената стойност на изработката- трябва да се направи всичко наново / или пренебрегнати , за да се постигне ползването му за това , за което е било предвидено да бъде създаден/ а не за нещо друго/ - чл. 265, ал.2 ЗЗД. Този текст на закона урежда правото на разваляне на договора при съществено отклонение от поръчката / която хипотеза тук не се разглежда / и при пълна негодност на продукта на работата да осъществи договореното или обикновеното му предназначение. Това означава, че само в тези случаи възложителят се освобождава от потенциално вмененото му по закон задължение си да заплати уговореното възнаграждение , т.е. в конкретност всъщност то няма да се счита възникнало и изискуемо, тъй-като възникването му е в момента на приемане на продукта на работата или в момента, в който е завършен и е обективно годен/ при произволен отказ да бъде приет / да осъществи договореното или обикновеното му предназначение / чл. 266, ал.1, изр.1-во, чл. 264, ал.1 ЗЗД/ , а приемането, понеже е равносилно на одобрение, даже и по необоримо предположение / чл. 264, ал.3 ЗЗД/ и развалянето са несъвместими изявления на правнозначима воля/ което и от тях да бъде направено, щом действително има основание , ще обезсмисли другото и ще осуети правните му последици/ . С други думи , ако продуктът на работата бъде обременен с някакви недостатъци , извън категорията „дотолкова съществени“ по смисъла на чл.265, ал.2 ЗЗД , задължението на възложителя/ поръчващия/ да заплати /поне отчасти , ако не изцяло/ уговореното възнаграждение не ще отпадне , защото в тези случаи законът алтернативно му предоставя субективни права , чието своевременно упражняване би довело до положение, облагоприятстващо последващо приемане или приравнено на приемане на продукта на работата , щом изработващият/ изпълнителят/ или /евентуално/ съдът ги удовлетвори : да иска поправянето му в даден срок без заплащане; да иска заплащане на разходите необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението- чл.265, ал.1 ЗЗД.

В разглеждания случай са установени недостатъци на изработения в съответствие с договорения му след изменението вид и обем продукт на възложената работа / изградени 32 броя бетонови колони, още 9 колони, иззидани от бетонови блокчета , а върху зидарията изпълнени бетонови „шапки“ с обща дължина 190,46 м/ , изразяващи се в: отклонение на 4 броя колони от вертикалната им ос , т.е. наличие на кривина, неравности по повърхността и по ъглите на колоните от неуплътняване добре на бетона , минимално бетоново покритие на някой от колоните – прозира армировката; бетонните „шапки“ са с неравни ръбове – с останали части от бетона, частично изронени и на места с пукнатини , на места с останали части от кофража – парчета от ламиниран паркет , на няколко места има отчупени ръбове , на места между „шапката“ и стената има заклещена амбалажна хартия, не са изрязани железата на армировката на колоните , които остават на бетоновите „шапки“ ; фугите между бетоновите блокчета на зиданите колони не са почистени и оформени като фуги, а са нацапани с лепило/ констатациите на експертизата/ .

Те обаче, макар и да са показател, че продуктът на работата е под“доброто качество“, съвкупно не са основание за разваляне на договора и съответно за пълен отказ да се заплати остатъка от уговореното възнаграждение, тъй-като в конструктивната си цялост не е негоден да изпълни обикновеното си/ съвпадащо с договорното по подразбиране / 3 предназначение да бъде ограда / заключението на вещото лице/. В преобладаващата си част недостатъците са явни , т.е. могат да се видят още при прегледа на изработеното веднага след приключване на работата по повод на приемането й- в началото на юли 2019 г. , с изключение на пукнатините, изронване на бетона и счупени ръбове, които според показанията на свидетеля Минкова са били проявени през септември 2019 г. и би могло да се приемат за последица на скрити недостатъци при изпълнението . Съществуването на тези недостатъци , ако би било наведено своевременно като предмет на конкретни възражения пред ищеца – изпълнител по реда и условията на чл.264, ал.2 ЗЗД, разбираемо ще е факт , пораждащ правата по чл.265, ал.1 ЗЗД.

По делото е установено, че ответникът е възразил пред ищеца за това , че а/„шапката“ е крива / какъвто недостатък не е доказан !/, б/ че металните планки не са пригодни за вратите/ обстоятелство извън договорения предмет на изработката/ и в/относно качеството на двата вида колони: за стоманенобетонните- неконкретизирано, а за иззиданите от бетонни блокчета- че не са оформени фугите и се вижда лепилото , с което са залепени.

Следователно само обстоятелството на последния недостатък е основание на възникнало , непогасено и логически подразбираемо упражнено чрез възражение срещу предявения иск преобразуващо право на намаление на остатъчното уговорено възнаграждение / чл.265, ал.1, пр.3-то ЗЗД/ с размера на необходимите за поправката му парични разходи на стойност 103,68 лева според изчислението им от вещото лице. Този извод произтича от положението/ независимо дали в представите на ответника е справедливо или не / , че поради ненавеждане на конкретни възражения / нито твърдян , нито доказан по делото факт/ за останалите недостатъци по реда и условията на чл.264, ал.2 ЗЗД , е осуетено пораждането на правата по чл.265, ал.1 ЗЗД , тъй-като законът при липса на уговорено нещо по различно / каквото тук няма / установява необоримо предположение за приемане на работата въпреки наличието им/ счита се , че възложителят се е съгласил/ примирил все едно с тях/- чл.264, ал.3 ЗЗД. Тези права са логически несъвместими с приемането, тъкмо защото упражняването им е израз на несъгласие с недостатъците, а би било в противоречие с идеята за правна сигурност да се приемат за потенциално съществуващи и да се упражняват неразумно дълго във времето.