Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 06.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 220/2025
Вид
Решение № 9
Подписан
06.02.2026
Състав
Пламен Ангелов Синков, Яни Георгиев Гайдурлиев, Мартин Данчев Данчев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Бургас, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600220 по описа за 2025 година С Присъда № 68/27.11.2024 г., постановена по НОХД № 674/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият Н. В. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.04.2021 г. в гр.Каблешково, на площадката на втори жилищен етаж в къща, находяща се на ул. „.., по непредпазливост причинил смъртта на В.Ж. К. от гр. Каблешково, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, причинена чрез силно блъскане с ръце, в резултат на което пострадалият паднал от собствен ръст върху стълбището, свлякъл се на лявата си страна до междинната стълбищна площадка и получил гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра от трето до осмо в ляво, с кръвонасядания в местата на счупванията, и контузия на левия бял дроб, вследствие на което настъпила остра дихателна и сърдечна недостатъчност, довели до смъртта на пострадалия, настъпила на 27.04.2021 г., поради което и на основание чл.124, ал.1, предложение трето вр. чл.130, ал.2 вр. чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

В тежест на К. са присъдени направените по делото разноски, съответно сумата от 1908,35 лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи и сумата от 310 лева, представляваща направените в съдебното производство разноски за възнаграждения на вещите лица, както и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за приложените по делото веществени доказателства, които следва да се унищожат по реда на ПАС като 1 вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.

Недоволство от така постановената присъда е заявено от подсъдимия Н. В.

К., който е подал въззивна жалба чрез защитника – адвокат П. М. от САК.

Твърди се, че по делото липсват самопризнания на подсъдимия в досъдебното или съдебното производство, които да са депозирани по реда на НПК. Според защитника съдът е основал присъдата си на извънпроцесуално признание, заявено по време на „беседа“ с полицейски служители, преди лицето да бъде привлечено към наказателна отговорност. Излагат се доводи, че не е доказано авторството на деянието в лицето на подсъдимия, поради липсата на доказателства в подкрепа на обвинението. В тази връзка се подчертава, че не са установени следи от блъскане по тялото на пострадалия. Оспорва автентичността на част от веществените доказателства. Оспорва се като незаконосъобразно приобщаването на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, поради направен отказ от страна на защитата.

Основавайки се на изложеното защитникът счита, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен и прецизен доказателствен анализ, което е довело до неверни изводи за релевантните факти. Излагат се данни в подкрепа на становището, че травмата причинена на пострадалия е предполагала настъпване на смъртта му в срок до 48 часа, докато той е починал след като са изминали 72 часа. С това твърдение защитата се домогва да докаже, че смъртоносната травма е получена след спречкването на подсъдимия и пострадалия. С жалбата се прави оплакване и относно размера на наложеното наказание. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил възможността извършеното от подсъдимия да представлява случайно деяние или да е извършено при неизбежна отбрана. Твърди се липса на баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като не е отчетено решаването на делото извън разумния срок по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ и чл.22, ал.1 от НПК.

Заявена е претенция за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

След изготвяне на мотивите по присъдата е депозирано допълнение към въззивната жалба на подсъдимия Н. К., с което се доразвиват вече изложените възражения относно незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Изтъква се, че установената от ОС-Бургас фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателствени материали, които са оценени превратно, в нарушение на законовите изисквания. Твърди се, че присъдата почива на предположения, поради което установените правни изводи са неверни. Липсват обективни доказателства за блъскане или удряне на пострадалия, не е изяснен момента на настъпване на смъртта. Веществените доказателства не са били предявени на защитата и подсъдимия, поради което присъдата е постановена на негодни доказателства. Отново се заявява искане за оправдаване на подсъдимия, поради недоказано авторство, като в условията на евентуалност е поискано и изменение на обжалваната присъда в санкционната й част, поради неразумната продължителност на процеса и смекчаващите отговорността обстоятелства. Навежда се довод за наличие на случайно деяние.

Жалба против присъдата е подадена и от адвокат П. Х. в качеството му на повереник на частния обвинител Д. Ж. К.. Излагат доводи, че присъдата е правилна и обоснована, но наложеното наказание е явно несправедливо, очевидно определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което намират за неправилно и несъобразено със събраните доказателства и поведението на подсъдимия, поради което предлагат да бъде увеличено над 2 средния размер. Претендират се и направените по делото разноски от по 1000 лева за всяко от делата пред първоинстанционния съд по НОХД № 523/2022г и НОХД №674/2024г., двете по описа на ОС-Бургас. Заявено е искане за присъждане на разноските, направени и пред апелативната инстанция.

В становище по хода на делото и писмено изложение към жалба, частният обвинител Д. К., чрез защитника си адвокат Х. поддържа подадената жалба и я допълва с конкретни аргументи по направените вече възражения. Счита, че съдът правилно е определил завишената обществена опасност на деянието, като сочи, че обществената опасност на дееца също е много висока. В тази връзка се изтъква поведението на подсъдимия след деянието – липсата на проявено каквото и да било съчувствие и загриженост към баща му, което би могло да предотврати смъртния изход. Сочат като укоримо и заслужаващо правна оценка при определяне на наказанието поведението на подсъдимия при погребението на баща му, за което са споделили св. К. и св. Ж.К.. Предлага се определяне на наказание към средния предвиден в закона размер за това престъпление. Молят съда да потвърди присъдата в останалата част като правилна и обоснована, и остави всички оплаквания, посочени във въззивната жалба на подсъдимия, без уважение. Отново е заявена претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния и въззивния съд.

В хода на въззивното производство отново е направено искане от адвокат М. – защитник на подсъдимия Н. К. за допускане на нова съдебномедицинска експертиза и за разпит на вещото лице д-р П., което е оставено без уважение.

Също по настояване на защитата, въззивният съд предяви на страните веществените доказателства към делото, описани в списъка към обвинителния акт и номерирани от №1 до №4, плюс парченце от кабелен канал с дължина 2,5 см: 1 брой парче от бял пластмасов канал за кабел с дължина 70 см на капака и 39 см на канала; 1 брой бяло пластмасово парче с неправилна форма с дължина 2,5 см; 1 брой бял пластмасов канал за кабел с дължина 30,5 см и 1 брой бяло парче пластмаса с неправилна форма с дължина 7 см. Относно така предявените веществени доказателства не бяха заявени оспорвания или възражения от страните.

Представителят на Апелативна прокуратура - гр.Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата на Окръжен съд-Бургас да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Счита, че както жалбата на подсъдимия, така и жалбата на частния обвинител, са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Излага доводи, че по делото е безспорно установено, че подсъдимият е блъснал пострадалия, като липсата на следи по тялото на пострадалия от това съприкосновение е ясно и подробно обяснено в съдебно заседание пред БОС от вещото лице по съдебномедицинската експертиза. Счита, че присъдата не почива на предположение, а на събраните по установения в НПК ред доказателства. Намира за неоснователни възраженията на защитата, че е налице случайно деяние, доколкото няма данни за това по делото. Относно размера на наказанието прокурорът счита, че то е правилно отмерено предвид възрастта на подсъдимия и чистото му съдебно минало, мотивите да извърши деянието, както и е съобразено с целите по чл.36 от НК, поради което не се налага коригирането му.

Частният обвинител Д. К., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Тя е представлявана от поверениците адв. Х. и адв. В.. Двамата 3 застъпват становището, че по същество присъдата е правилна, но определеното на подсъдимия наказание е твърде занижено. Посочват, че за своята 25 годишна възраст подсъдимият значително надхвърля младежката възраст, която се характеризира със занижен контрол на постъпките. Изтъкват необходимостта от гарантиране на генералната превенция и отзвукът, който случаят е предизвикал в обществото. Пледират за определяне на наказанието в по-голям размер.

В съдебно заседание упълномощения защитник – адв. П. М. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Отново излага аргументи за липса на доказателства пострадалият да е автор на деянието. Моли за оправдателна присъда, евентуално за намаляване размера на наказанието. Посочва, че по делото не се е установило подсъдимият да е бил в лоши отношения с баща си и съжалява за случилото се. Липсата на предприети мерки в помощ на баща му след инцидента се дължат на злоупотребата на последния с алкохол и отказа му да бъде заведен на лекар.

Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Н. К. се присъединява към казаното от адвоката му, поддържа твърдението си, че не е виновен и желае да бъде оправдан или да му бъде намалено наказанието.

След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните, прецени събраните доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в жалбите основания, въззивният съд намери следното:

При запознаване с присъдата, настоящият съдебен състав констатира допусната техническа грешка при изписване размера на наказанието „лишаване от свобода“ във втория абзац на диспозитива, относно приложението на чл.66 от НК. Погрешно е посочено, че определеното наказание е две години, при положение, че от съдържанието на мотивите безспорно се установява, че волята на съда е да определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, както изрично е посочено и в първия абзац от присъдата.

Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на пълния и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Установено е, че подсъдимият Н. В. К. е роден през .. г., живеел към момента на инцидента в гр. Каблешково, общ. Поморие, ул. „... Завършил е средно образование, не е женен, не е осъждан.

Пострадалият В. К. и свидетелката П. К. били съпрузи. От брака си имали две деца - подсъдимият Н. К. и по-големия му брат свид. Ж. К.. От години отношенията между пострадалия и съпругата му били влошени. В. К. злоупотребявал с алкохол, а съпругата вероятно му изневерявала /св.Ж. К./ и това ставало причина за сериозни конфликти между съпрузите, на които ставали свидетели техните деца. Стигнало се до момент, в който двамата заживели разделено във фамилната им къща, находяща се в гр. Каблешково, ул. „.. – пострадалият заживял на първия етаж от къщата, а свид. П. К. се настанила да живее на втория жилищен етаж на къщата заедно със сина си – свид. Ж. К.. Разочарован от поведението на родителите си, последният малко по-късно напуснал къщата и заживял самостоятелно в друго жилище. От м. октомври 2020 г. при пострадалия, в друга стая на първия етаж, се настанил да живее неговият баща – Ж. В. К. (починал след започване на съдебното производство).