Определение № 2108 от 12.07.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4805/2022
- Вид
- Определение № 2108
- Подписан
- 12.07.2023
- В сила
- 12.07.2023
- Състав
- Пламен Стоев, Здравка Първанова, Розинела Янчева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.287 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92 · Закон за собствеността
- чл. 18, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- §1 т. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.147, ал.1, т.4 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2108 гр. София, 12.07.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове:
Здравка Първанова
Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20228002104805 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Оксана Васильевна Заломнова, гражданин на Руската федерация, чрез процесуалния представител адвокат Атанас Тасков, срещу въззивно решение № 690/11.07.2022г. по гр. д. № 742/2022 г. на Окръжен съд - Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК. Поставят се въпросите : 1. Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички възражения и оплаквания, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани доводи и възражения, при съблюдаване очертаните с жалбата предели на производството; 2.Следва ли да се приеме, че един открит басейн е самостоятелен обект на собственост, по отношение на който се прилагат правилата за приращението по чл.92 ЗС, ако е изграден като част от дворната инфраструктура на планираното строителство на комплекс от сгради в режим на етажна собственост и ако конструктивно и по своите технически характеристики той не отговаря на изискванията за басейни за ползване с обществен достъп, или такъв басейн е принадлежност към сградите на етажната собственост; 3. Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, с анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, и когато констатира противоречия в показанията на свидетелите, следва ли да изложи мотиви за това кои показания кредитира, вкл. като изходи от възможността съответните свидетели да са възприели пряко 1 релевантните факти, за които свидетелстват. По поставените процесуалноправни въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. По втория въпрос се сочи противоречие с решение № 175/2019г. по гр.д.
№4660/2018г., І г.о. на ВКС.
Ответниците по касация И. Ю. Х., гр.Бургас, и „Сън сет 2011“ ООД, гр.
Бургас, твърдят в писмен отговор по чл.287 ГПК, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 260014/2022 г. по гр. д. № 876/19 г. на Районен съд - Несебър, с която са отхвърлени предявените от Оксана Золомнова срещу „Сън сет 2011“ ООД и И. Ю. Х. искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да не пропускат трети лица и да преустановят препятствието на свободния достъп на ищцата и съответно ползването на дворната инфраструктура и басейн, изграден в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, с площ на имота 949 кв.м. ,с административен адрес – гр.Свети Влас, ул.“Морска“.
Въззивният съд е приел, че от ищцата се твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Св.Влас, прилежащи части 12,45 кв.м. ид.части от общите части на сградата, като апартаментът се намира в една от двете жилищни сгради, образуващи комплекс в един УПИ. В комплекса са изградени и допълнители постройки и съоръжения - басейн и елементи на инфраструктура /алеи, градинско осветление, озеленяване и др./. Той е ограден и с ограничен достъп, по начин да се ползва единствено от собствениците на самостоятелните обекти. Ответникът „Сън сет 2011“ ООД, с управител ответника И. Х., е собственик на поземления имот с идентификатор *** без постройките и подобренията. Доколкото поземленият имот е прилежаща площ на комплекса от сгради по смисъла на §1 т. 2 от ДР на ЗУЕС и представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, той служи за общо ползване на собствениците на самостоятелни обекти в комплекса. Ищцата има право да ползва цялата прилежаща дворна инфраструктера, включително басейна, а вторият ответник, като управител на дружеството и в лично качество, претендира заплащане на ползването на терена и изградената в него инфраструктура, ограничава достъпа на ищцата и другите собственици до басейна и зоната за отдих в терена и сам ползва съоръженията, като допуска в имота лица, които не са собственици в комплекса.
Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и по реда на чл.272 ГПК е препратил към изводите му. Приел е за установено, че ищцата е собственик на един апартамент в посочената сграда, а ответното дружество е собственик на поземления имот. Съгласно заключението на СТЕ в процесния имот с кадастрален идентификатор *** съществуват две пететажни сгради с функционално 2 предназначение – жилищна сграда. Те са ситуирани на нормативни отстояния от границите на имота и свързани на калкан. Всяка от тях има самостоятелен вход към стълбищна клетка с асансьор и съдържа частичен подземен етаж. Самостоятелните обекти и в двете сгради са изпълнени като жилища – апартаменти, за сезонно обитаване. В свободната дворна площ са изпълнени благоустройствени работи от вертикалната планировка – плочници около сградите с диференциални стъпала, преодоляващи наклона на терена, озеленени площи с тревна, храстова и дървесна растителност, зона за отдих с плочник и вкопан басейн с възможност за поставяне на шезлонги и чадъри около него. В югоизточната част на двора е обособен кът с чадър тип “лятна трапезария”. Имотът е ограден. Басейнът е изпълнен монолитно, вкопан изцяло в терена така, че настилката по периферията му да е на едно ниво с прилежащия плочник. За него не е издадено разрешение за строеж, попада в режима на чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ, за него не се изисква одобряване на инвестиционен проект, изпълнението му не е отразено в наличните чертежи като задължителен елемент от проекта.
Басейнът е изпълнен като част от благоустрояването на свободната дворна площ и от зоната за отдих. Представлява мероприятие от благоустройството на свободната дворна площ на УПИ. Той няма самостоятелно функционално предназначение, тъй като не представлява открито спортно-развлекателно съоръжение с необходимите обслужващи помещения. Около басейна няма изградена ограда или друго съоръжение за контрол на достъпа, ограничаващо свободното движение и ползване. Подходът към двора, басейна, зоната за рекреация, беседката с барбекю и озеленените площи са проектирани и изпълнени общо за двете сгради.
Няма отделяне на две отделни зони за почивка и рекреация в дворната инфраструктура. От гласните доказателства съдът е приел за установено, че от 2011г. „Сън сет 2011 “ ООД е сключвало договори за управлението и поддръжка както на общите части, така и на незастроената част от имота. В изпълнение на поетите договорни задължения, дружеството извършва чрез свои служители в незастроената част дейности по почистване на плочките и градинките, поддържане на басейна, поливане на тревните площи, извършване на ремонтни дейности, между които и подмяна на тръби, заплаща разходите за осветление и електричество, за закупуването на препарати, необходими за поддържането на басейна, включително и за чистотата на водата и на системата, чрез която той функционира. До 2017г. етажните собственици са заплащали такси в полза на първия ответник в изпълнение на договорните им задължения. Тогава някои от тях, вкл. ищцата и свидетелката Вашкау, решили да прекратят договора, защото не желаят да плащат за извършваните в комплекса услуги. Учредили Етажна собственост, избрали управител и решили да събират пари за разходите. Закупили четири шезлога и ги поставили около басейна. Всички свидетели са категорични, че през 2019г. етажните собственици са имали достъп до басейна и до цялата дворна инфраструктура. Ищцата не била възпрепятствана от никого да ползва басейна, но тя не го ползва по собствено желание. Ползвали са го съпругът й и дъщеря й със семейството й. От показанията на свидетелите се установява, че от 2017г. ответникът Х. започнал да настоява да му се плаща за извършваните от него дейности в собствения му поземлен имот, като условие да се ползва басейна. Въпреки прекратяването на част от договорите, той продължавал да извършва дейностите в пълен обем както преди, включително и през 2019г.
3
Свидетелката Волкова потвърждава, че през 2019г. всички етажни собственици, между които и тя, която не желае да продължава да плаща, са имали достъп до басейна, като Х. прибрал своите шезлонги. Свидетелката Краснопевчева твърди, че свидетелката Вашкау гонила от шезлонгите около басейна етажни собственици, които не са плащали на учредената от ищцата ЕС. С. Х. /сестра на ответника/ е заявила, че част от етажните собственици, които са прекратили договорите си, от 2017г. не осигуряват достъп до жилищата си, за да записват показанията от измервателните устройства за потребената от тях вода. Няма прегради или препятствия, които да ограничават достъпа до басейна. Някои от етажните собственици, които учредили ЕС с ищцата, не позволяват на другите етажни собственици да ползват басейна и шезлонгите около него и събират свои роднини и приятели около басейна. Няма спор по делото, че басейнът и останалите инфраструктурни подобрения са изградени със средства на „Сън сет 2011“ ООД.
Въззивният съд е посочил, че в случаите, когато сграда в режим на етажна собственост е построена въз основа на учредено право на строеж или самостоятелни обекти в нея са прехвърлени отделно от земята, собственикът на земята запазва правото на собственост върху нея. Нормата на чл. 64 ЗС определя общото изискване собственикът на сградата да може да ползва и земята около нея, доколкото това е обективно необходимо да ползва и сградата според нейното предназначение. Правната фигура “прилежаща площ” към сграда възниква в случай, когато е налице разделност между правото на собственост върху сградата и върху земята, върху която е изградена. Принципно няма значение дали сградата е в режим на етажна собственост, но практическите хипотези за прилежаща площ се свързват с урбанизирана територия, т.е. със сгради в режим на етажна собственост. Възможни са и случаи, в които само някои от етажните собственици притежават и собствеността върху земята, докато други от етажните собственици притежават единствено самостоятелни обекти от сградата. В тези хипотези не е налице прилежаща площ от гледна точка на суперфициарите. Според легалното определение в § 1, т. 2 ДР на ЗУЕС “прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост” е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост, и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, паркоместа и други. Прилежащата площ следва да се отличава от вещното право на собственост върху урегулирания поземлен имот. Обикновено прилежащата площ се отнася към заварени сгради в режим на етажна собственост (жилищни сгради) и тя е по-скоро характеристика на самата сграда, а не на правото на собственост на лицата, като нейният териториален обхват зависи изцяло от големината на сградата, а не от броя на собствениците. Въззивният съд е посочил, според практиката на ВКС по приложението на чл. 38, ал. 1 ЗС /решение № 481/2011 г. по гр. д. № 979/2009 г., І г. о., решение № 28/2012 г. по гр. д. № 331/2011 г., ІІ г. о., решение № 71/2017 г. по гр. д. № 3936/2016 г., I г. о., решение № 124/2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о./ общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Когато в дворното място е построена такава сграда – т. е. в режим на етажна собственост /правото на 4 собственост върху самостоятелни обекти принадлежи на различни лица/, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални части от дворното място притежава и трето лице, което не притежава самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Земята, върху която е построена сградата, винаги е обща част, тъй като без нея сградата не може да съществува, за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място, дворът е обща част. Когато дворното място, в което е построена сградата-етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, то няма да бъде обща част на сградата. В случая собствениците на самостоятелни обекти в сградите в комплекса са само суперфициарни собственици и като такива съобразно нормата на чл. 64 ЗС правото им да се ползват от дворното място е определено, доколкото е неообходимо за използването на обектите, които са придобили. Суперфициарният собственик не притежава терена, върху който е придобил право на собственост върху самостоятелен обект или идеална част от него. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал.