Определение № 302 от 14.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. София, 12.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20228002902205 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Р. М. Ю., К. З. Мехмед, Р. З. Ю. чрез адв. Д. С. обжалват решение № 279 от 07.06.2022 г. по втд 874/21 г., Апелативен съд – Пловдив, като Р. М. Ю. обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение № 21068/22.04.2021 г. по т.д. 84/19 г. ОС – Кърджали, с което е отхвърлен иска й срещу „Интерамерикан пропърти енд казуалти иншурънс“ Ко С.А. за разликата над присъдените 80 000 лв до напълно претендирания размер от 100 000 лв , З. З. Ю., К. З. М. и Р. З. Ю., обжалват решението в частта, с която е отменено посоченото първоинстанционно решение за присъждане за разликата над по 50 000 лв до по 80 000 лв и вместо това е отхвърлен иска за разликата над по 50 000 лв до 80 000 лв, както и в частта, с която е потвърдено решението за отхвърляне на исковете им за разликата над 80 000 лв до 100 000 лв.

Излагат подробни съображения за наличие на отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, конкретно нарушение на нормата на чл.

52 от ЗЗД, така както е приложена от съда, диференцирайки обезщетенията в зависимост от всеки от пострадалите лица. Излага съображения за фактите по 1 делото. С оглед интезитета на търпените от ищците болки и страдания счита, че справедливото и разумно обезщетение за неимуществени вреди по чл. 932 от Гръцкия граждански кодекс е в размер на 400 000 лв за всеки от ищците, от които се претендират 100 000 лв. Практиката на гръцките съдилища по приложението на чл.932 от гръцкия граждански кодекс било 100 000 – 150 000 евро за съпруга и 130 000 – 150 000 евро за дете на починал.

Освен неправилното приложение и на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като твърди и неправилно приложение на приложимия чл. 38, ал. 1 от Кодекса. Трябвало да се движи по пътното платно, така че да не пречи на движението. В случая нямало тротоар или участък, върху който да се движат пешеходците, а само асфалтов банкет с широчина 0,5 м и след него 0,3 м пясъчно земен тип банкет, който не бил ясно дали може да се използва. По този начин не било налице нарушение на гръцкия закон.

Твърди наличието на съществени процесуални нарушения, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, по отношение на своевременно направеното възражение за съпричиняване, въззивният съд бил обсъдил недопустимо доказателство в процеса, свидетелски показания, дадени в досъдебното наказателно производство. Вещото лице било се ориентирало от свидетелски показания, дадени в хода на досъдено производство и въз основа на тях е приел точното положение на пострадалия. В съдебно заседание, вещото лице било заявило, че посочените от него координати на удара се базират не на веществени следи и изчисления, на свидетелски показания, дадени в досъдебното производство. Вещото лице не било отчело, че е недопустимо да ползва свидетелски показания, които не са събрани в гражданския процес в съотвествие с принципа за непосредственост , поради което експертизата не следвало да бъде кредитирана в тази част. Въззивният съд безкритично бил приел заключението на вещото лице, с което допуснал соченото нарушение.

Така неправилно бил определил 50 % съпричиняване. Следвало е да бъде не повече от 10 %.

Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се уважат исковете до 100 000 лв за всеки от касаторите. Претендират разноски.

Адвокат Д. С. претендира адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК поставят следните правни 2 въпроси:

1. Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при опреД.е на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреденото в резултат на ПТП лице, в хипотезата на проведения пряк иск срещу застрахователя и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти? Счита, че е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК допуснато нарушение на посочения правен въпрос, в отклонение от задължителната практика съгласно ППВС 4/68, решение № 108 от 30.06.2017 г по т.д. 60 323/16 г. на ВКС, решение № 112 от 21.06.2017 г. по т.д. 60 334/16 г., решение № 88 от 09.07.2012 г по т.д. 1015/11 г., I I ТО на ВКС, решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д. 387/08 г, ВКС, II ТО.

2. Следва ли степента на съпричиняване , определена от съда по уважено възражение с правно основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, да съответства на обективния принос на пострадалия за настъпване на вредите и следва ли при опреД.е степента на съпричиняване при деликт съдът да съобрази, че вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на пешеходците да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат? Обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК, противоречие на даденото разрешение от въззивния съд по поставения правен въпрос с решение № 50 от 18.05.2017 г. по т.д. 598/16 г, ВКС, 2 ТО, решение № 151 от 12.11.2012 г. по т.д. 1140/11 г., ВКС, решение № 118 от 27.06.2014 г. по т.д. 3871/13 г, решение № 91 от 27.07.2017 г. по т.д. 1099/2016 г. по описа на ВКС, 2 ТО, решение № 63 от 08.07.2019 г. по т.д. 2013/18 г. , както и решение № 339 от 20.12.2018 г. по т.д. 2882/17 г.

3. Следва ли да се определя значително по-ниско обезщетение за увредено лице, което е живяло в едно жилище с пострадалия спрямо лице, което е живяло в едно „домакинство“ с пострадалия, като единствен разграничителен критерий е споД.е на общи разходи с пострадалия?

Счита, че по този въпрос е налице противоречие със задължителната 3 практика на ВС и ВКС, изразена в ППВС 4/68 г, ТР 1/2018 и тълк.д.

1/2016 г на ОСНГТК, което представлява основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

4. Следва ли размерът на застрахователното обезщетене да се определя съгласно законодателството на държавата, в която е настъпил вредоносният резултат? Следва ли съдът при опреД.е на дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди да съобразява лимитите на застрахователно покритие, както и социалноикономическата обстановка в държавата, в която е настъпило ПТП?

Следва ли съдът при опреД.е на дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди при приложимо национално законодателство на друга държава членка да съобрази съдебната практика в тази държава членка? Твърди, че по този правен въпрос е налице произнасяне в противоречие с практиката на СЕС, конкретно решение С-350/14 г, с което обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

5. Следва ли съдът при опреД.е на дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди да съобразява лимитите на застрахователно покритие, както и социално-икономическата обстановка в страната? По отношение на този правен въпрос твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, произнасяне в противоречие с трайната практика на ВКС, израз, на която са решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д. 1948/13 г., ВКС, I I ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. 795/08, ВКС, II ТО

6. Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви в случаите когато приема за установено дадено обстоятелство по делото, както и да отговори на всички доводи и оплаквания на страните, заявени във въззивните им жалби? Допустимо ли е изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения и на свидетелски показания, събрани в рамките на друг процес или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице.

7. Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на съдебната експертиза или следва да прецени доказателствената му сила съобразно 4 обосноваността му и останалите доказателства и в тази връзка да изложи мотиви в съдебния акт?

Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал.2 ,пр. 3 от ГПК очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът „Интерамерикан пропърти и кезуалти инс ко“ С.а. Гърция чрез адв. К. Г. оспорва касационната жалба. Оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Твърди, че е са налице основания за допускане касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови решението в обжалваните части, въззивният съд е приел, че е международно компетентен. Прието е, че ищците, като трети ползващи се от застраховката лица, имат право да предявят иск пред съдилищата в държавата си по местоживеене срещу застраховател с място на дейност в друга държава членка.

Приел е, че съгласно чл. 4, ал. 1 от регламент 864/07 г. на ЕП и на Съвета, приложимото право е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Позовавайки се на тълкуването на СЕС на посочения регламент в решение С-350/14 г., въззивният съд приема, че приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от ПТП, настъпило в една държава членка и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицира като „непреки последици“ от това произшествие. Непреките последици са претърпените от близки болки и страдания. Вредоносният факт е настъпилото ПТП. Вредата, меродавна за приложимото право е настъпилата смърт на наследодателя на ищците. Прието е, че е починал З. Ю. на 30.01.2019 г., на територията на Р Гърция и приложимо е гръцкото право.

Прието е, че съгласно посочения регламент, пряк иск срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, увреденото лице може да предяви иск срещу застрахователя, ако приложимото към извъндоговорно задължение право или правната фигура на прекия иск срещу застрахователя е предвидена в чл. 10 от Президентски указ 237/1986 г, представен в превод от 5 ищците, пострадалият имал пряк иск срещу застрахователя застрахователния договор и до размера на застрахователния договор. по

Установено е, че ищците са съпруга Р. Ю. и деца на загиналия З. Ю..

Смъртта е настъпила в резултат на ПТП от 30.01.2019 г., настъпило на национален път Комотини Ксанти, предизвикано от автомобил, марка Ланд Ровър, управляван от Т. П.

Прието е, че застрахователят е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ с покритие 29.09.2018 г. до 29.09.2019 г.

С оглед заключенията на вещите лица е приет механизъм на пътнотранспортното произшествие, като заключението е, че по време на обилен дъжд на 30.01.2019 г. водачът на лек автомобил „Ленд Ровър“, управляван от Т. П., се бил движил по национален път Комотини-Ксанти в посока гр.

Комотини към гр. Ксанти, в дясната, най-външна пътна лента. Пешеходците З. Ю. и Р. М. били са се движили пред него в попътна посока, като Ю. бил от вътрешната страна на платното, след крайната ограничителна линия, а М. по банкета от външната страна на тази линия, тикайки с ръце велосипед. При км 4 + 0000 автомобилът бил застигнал пешеходците и с предната броня бил ударил в краката пешеходеца Ю.. От удара същият бил повален върху предния капак. Като бил излетял и последвал полет във въздуха като паднал върху асфалта пешеходец. Произшествието било настъпило при условията на тъмнина, на светлина от фаровете на автомобила, при липса на външно улично осветление, при валеж от дъжд и намалена видимост, при мокра настилка.

Прието е, че образуваното наказателно производство в Гърция, е прекратено, като изводът е направен въз основа на удостоверение за ход на жалба на окръжния прокурор на окръг Родопи относно движението по наказателна преписка А2019/905, в което било посочено, че противоправното поведение на застрахования водач, както и вината му, предпоставяща деликтна отговорност, не били равнозначни с тези понятия при наказателната отговорност. При това положение и описания механизъм на ПТП и заключението на вещото лице относно предпоставките за настъпване на ПТП, следвало да се приеме, че от гражданско-правен аспект било установено деликтно поведение на водача на МПС, изразяващо се в нарушение на чл. 19, ал.1 и ал. 2 от Гръцкия закон за движението по пътищата.