Решение № 7688 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7688 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100506552 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.03.2023г., постановено по гр. дело № 28530/2021 год. по описа на СРС, ГО, 68 състав, е отхвърлен предявеният от “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу ЗАД “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД иск правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 1 355, 74 лева, представляща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение /1 340, 74 лева/ по риск “Каско +” по щета № 44011512008333 за имуществени вреди на автомобил “ФОЛКСВАГЕН КАДИ” с рег. № ****, причинени при реализирано на 17.12.2020г. в гр. Пловдив пътно-транспортно произшествие и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се сочи, че в отговора на исковата молба ответното дружество изрично е признало наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по 1 застраховка “Гражданска отговорност” за управлявания от виновния водач автомобил марка “Рено”, модел “Мастър”, с рег. № ****. Това обстоятелство изрично било заявено от процесуалния представител на ответника и в проведеното на 19.10.2022г. публично съдебно заседание. Въпреки това, първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е приел същото обстоятелство за спорно между страните и поради липса на ангажирани доказателства е формирал необоснован извод, че ответното дружество не е пасивно материално легитимирано да отговаря по предявения иск. В допълнение въззивникът сочи, че по делото е приета разпечатка от Информационната система на Гаранционен фонд, от която е видно, че за автомобил марка “Рено”, модел “Мастър”, с рег. № **** е налице валидна към датата на ПТП застраховка “Гражданска отговорност”, сключена при ЗАД “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД. Релевирани са и оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на СРС да допусне относими, допустими и своевременно релевирани доказателствени искания, поради което счита, че постановеното решение е необосновано. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който предявеният иск да се уважи в пълния претендиран размер.

Въззиваемата страна ЗАД “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че ищцовото дружество не е провело пълно и главно доказване на релевантните спорни по делото обстоятелства. Освен това твърди, че от заключението на приетата автотехническа експертиза се установявало, че причина за процесното ПТП е противоправното поведение на застрахования при ищцовото дружество автомобил, изразяващо се в неправилно изпреварване при навлизане в кръстовището. В условията на евентуалност поддържа релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен 2 акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в 3 изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не се спори, че между собственика н а товарен автомобил “Фолкваген”, модел Кади, с рег. № **** и ищцовото дружество е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е заплатило за отстраняване на повредите върху застрахования автомобил сумата от 1 340, 74 лева – имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 17.12.2020г. застрахователно събитие.

По делото е приета като писмено доказателство справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В същата е отбелязано, че към 21.12.2020г. по отношение на МПС с рег. № **** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 79636350 от 13.03.2020г., сключена със застрохавателя ЗАД “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, с начална дата на покритие от 13.03.2020г. и крайна дата – 13.03.2021г.

Противно на възприетото от първоинстанционния съд, въззивният съд счита, че по делото е доказано съществуването на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и делинквента, покриващ отговорността на виновния водач за вредите от процесното ПТП от 17.12.2020г. Това обстоятелство, което по принцип е в тежест на доказване на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/, е изрично признато от другата страна пред съда, разглеждащ делото, в отговора на исковата молба и в проведеното на 19.10.2022г. публично съдебно заседание. Следователно то не е било спорно между страните, а е и установено по делото при съвкупната преценка на доказателствата и процесуалното поведение на страните. Ето защо 4 последиците от разпределението на тежестта на доказване и отнасянето във вреда на носещия тежестта на доказване неустановяването на посочения правопораждащ претендираното право факт, не намира приложение в случая, а превръща безспорно между страните обстоятелство в спорен въпрос. Нещо повече, районният съд не е зачел доказателствената сила на представената справка от Информационния регистър към Гаранционен фонд.

Доказателствената сила на справката, издадена от Гаранционен фонд на база данните в Информационния център по чл. 571 от КЗ, е установена в нормата на чл. 574, ал. 12 от КЗ. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните в Информационния център имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В конкретния случай съществуването на застрахователното правоотношение като предпоставка за ангажиране на отговорността на ответното дружество се установява и от неопроверганото с насрещни доказателства удостоверяване в справката от Гаранционен фонд, че в Информационния център на Фонда е вписано сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, с който е причинено произшествието и няма вписани данни за прекратяването на договора към датата на реализиране на произшествието.

В първоинстанционното производство е представен двустранен констативен протокол, подписан от водачите на участвалите в произшествието автомобили, в който е посочено, че на 17.12.2020г., около 14, 00 часа, в гр.

Пловдив, на кръстовището на бул. “Ал. Стамболийски” и ул. “Братя Бъкстон”, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил “Фолкваген Кади”, с рег.

№ **** и лек автомобил “Рено Мастър”, с рг. № ****. В протокола е изготвена скица на пътната обстановка и ПТП, като водачът на лек автомобил “Рено Мастър” е вписал волеизявление – “виновен”.

По делото е представено и уведомление за щета, подадено от водача на товарен автомобил “Фолксваген Кади” до ищцовото дружество, както и съставените документи по преписката, включително и опис на увредените части и детайли, както следва: задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, панел заден десен /калник/, праг десен и външна дръжка задна дясна врата.

5

В първоинстанционното производство е прието заключение на автотехническа експертиза за установяване механизма на процесното ПТП и стойността на претърпените вреди по средни пазарни цени. Вещото лице е обосновало формираните в него изводи единствено въз основа на данните в представения двустранен констативен протокол, уведомлението за щета и изготвения от ищцовото дружество опис на вредите. Експертът е приел, че причина за настъпването на процесното ПТП е непропускането от водача на лек автомобил “Рено Мастър” на движещият се от ляво товарен автомобил “Фолксваген Кади”. Посочено е, че причинените вреди по лек автомобил „Фолксваген Кади“ са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а стойността за възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлиза на 3 389, 34 лева.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК с оглед приетото за основателно оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на първоинстанционния съд да допусне събирането на своевременно релевирани, относими и допустими доказателства. По отношение на спорния по делото въпрос относно механизма на причиняване на процесното ПТП, пред СГС са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. Т. и Д. Ф., чиито показания са противоречиви помежду им.