Решение № 33 от 20.01.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Силистра, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420100777 по описа за 2024 година

Ищецът “АПС Б. Б.” ЕООД твърди, че на основание сключен между И. А. М. и ответника договор за паричен заем № 4229716 от 10.08.2021 г. кредиторът предоставил на заемателя заем в размер от 250 лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва от 40 % на 4 месечни вноски в срок до 08.12.2021 г. На същата дата ответникът сключил и договор за предоставяне на гаранция с „Ф. Б.“ ЕООД, по силата на който това дружество се задължило да сключи договор за поръчителство с кредитора и да отговаря солидарно за неговите задължения. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора за заем, това сторило дружеството – поръчител, което по този начин се суброгирало в правата на кредитора. Чрез договор за цесия от 31.03.2022 г. „Ф. Б.“ ЕООД прехвърлило в полза на ищцовото дружество вземанията по договора за заем, за което длъжникът бил уведомен. Поради тези причини ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 250 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 4229716 от 10.08.2021 г., сключен между длъжника и И.А. М., възнаградителна лихва за периода от 10.08.2021 г. до 08.12.2021 г. в размер на 18,48 лв., законна лихва за периода от 08.12.2021 г. до 21.01.2024 г. в размер на 60,12 лв., както и законна лихва върху главницата от 12.02.2024 г. до окончателното й плащане.

Претендира разноските, направени по настоящото съдебно производство, както и по заповедното такова.

Ответникът С. Г. С. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Прави възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изразяващо се в 1 посочването в договора на грешен ГПР. Счита също така, че сключването на договора за предоставяне на гаранция има за цел заобикалянето на закона с цел получаване на печалба по – висока от максимално допустимата по закон по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което определя и двата договора (за заем и за предоставяне на гаранция) като нищожни на това основание. Счита съща така, че договорите биха могли да са нищожни поради наличието на неравноправни клаузи, ако те не биха могли да се прилагат без тях. Счита, че по делото липсват доказателства, че „Ф. Б.“ ЕООД е заплатило задълженията на потребителя, нито че последният е уведомен за плащането, а също така и за извършената цесия.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 12.02.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС – гр. С. е издал такава заповед № 111 от 14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 209 по описа за 2024 г., чрез която е разпоредил заплащането на конкретни задължения според начина, по който те се претендират в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл.

415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за паричен заем № 4229716 от 10.08.2021 г., сключен между ответника в качеството на заемател и “И. А. М.” АД в качеството на кредитор, чрез който кредиторът предоставил на клиента си заем в размер на 250 лв., а последният се задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 35 % на 4 месечни погасителни вноски в срок до 08.12.2021 г. По силата на чл. 4 от договора за заем длъжникът се е задължил в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчител, отговарящ на посочени в договора условия, предоставяне на банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора или осигуряване поръчителството на одобрено от кредитора дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. На това основание бил сключен договор за предоставяне на гаранция между „Ф. Б.“ ЕООД и заемателя срещу поето от него насрещно задължение за заплащане на възнаграждение в общ размер от 87,52 лв. Чрез посочения договор гарантът се задължил да гарантира за изпълнението на всички задължения, произтичащи от процесния договор за заем, както и да заплати на кредитора всички изискуеми задължения в срок от три дни след като бъде уведомен, като в тази хипотеза в негова полза възниквало правото да поиска възстановяване на заплатената сума от потребителя заедно със законната лихва и направените разноски. По делото е представен рамков договор за поръчителство, сключен между “И. А. М.” АД и „Ф. Б.“ ЕООД в качеството на поръчител, чрез който последният се задължил спрямо своя съконтрахент да отговаря солидарно с потребители, конкретизирани в Приложение № 1, за изплащане на задълженията им по договори за паричен заем. Сумата по договора за заем била предоставена на заемателя изцяло и в брой видно от декларацията 2 му в този смисъл, съдържаща се в чл. 3 от договора.

Ищецът твърди, че длъжникът не изпълнил задълженията си за възстановяване на главницата по договора за заем, както и на дължимата възнаградителна лихва за периода от 10.08.2021 г. до 08.12.2021 г. в размер на 18,48 лв., поради което това сторил гаранта на 04.06.2021 г., като погасил горните задължения, както и дължимата лихва за забава след изпратено му уведомление от кредитора за тяхното естество и размер. Това твърдение не се потвърждава от представените по делото доказателства, тъй като не са ангажирани такива за извършено плащане от „Ф. Б.“ ЕООД в полза на първоначалния кредитор, а освен това не е представено и Приложение № 1 към договор за поръчителство, сключен между “И. А. М.” АД и „Ф. Б.“ ЕООД, от което да стане ясно, че задълженията на гаранта спрямо първоначалния кредитор обхващат и отговорност по процесния договор за заем.

По делото е представен рамков договор за цесия от 31.03.2022 г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД в качеството му на цедент и ищеца в качеството на цесионер, чрез който страните се споразумели, че цедентът ще прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, които ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1. По делото липсва такова приложение, от което да стане ясно, че вземанията на ответника са били цедирани при условията на рамковия договор в полза на ищеца, вместо което е представено приложение, което касае друго трето на производството лице. Налице са доказателства за изготвено от цесионера уведомление до длъжника за придобиване на вземанията спрямо него, но липсват данни, че такова е изготвил или отправил първоначалния кредитор съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съответно данни, че той е упълномощил ищеца да извърши уведомяването от негово име.

При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да търси изпълнение по процесния договор за заем, тъй като по делото не са налице доказателства, че той е придобил вземанията по него от „Ф. Б.“ ЕООД, че цедентът е уведомил длъжника за прехвърляне на задълженията му, както и че самият той (цедентът) е бил титуляр на вземанията спрямо длъжника, предвид липсата на данни, че е погасил задължения му спрямо първоначалния кредитор, така че да встъпи в правата на последния. В тази ситуация съдът счита, че искът за установяване съществуването на задълженията по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 209 по описа за 2024 г., се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв, без да се разглеждат възраженията на насрещната страна за недействителност на договора за заем и за наличие на неравноправни клаузи в него, тъй като ищецът не е оправомощен да претендира изпълнението му, дори той да представлява валиден източник на обективираните в него задължения на ответника. Поради отхвърлянето на иска, следва да се остави без уважение и искането на ищеца са присъждане на разноските, направени в исковото и в заповедното производство, поради което и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от “АПС Б.Б.” ЕООД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № ........, ап. ....., представлявано от Х. М. М. и П. В., против С. Г. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“ № ......., чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 250 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 4229716 от 10.08.2021 г., сключен между длъжника и И. А. М., възнаградителна лихва за периода от 10.08.2021 г. до

08.12.2021 г. в размер на 18,48 лв., законна лихва за периода от 08.12.2021 г. до 21.01.2024 г. в размер на 60,12 лв., както и законна лихва върху главницата от 12.02.2024 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 209 по описа за 2024 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на “АПС Б. Б.” ЕООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр.

С., бул. “Б.” № ......., ап. ......., представлявано от Х. М. М. и П. В., за присъждане на разноските, направени в исковото и в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4