Решение № 2116 от 30.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.03.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 749 по описа за 2019 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА П.Д. да заплати на „Ю.Б.“

АД следните суми:

1. на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

- 48 383,92 лева главница по договор за потребителски кредит No. 1687CL2017/21.04.2017 г. и анекс към него от 01.11.2017 г.;

- 1 506,28 лева възнаградителна лихва от 21.06.2018 г. до 16.01.2019 г.;

224,40 лева – наказателна лихва от 21.06.2018 г. до 16.01.2019 г.

- 69,94 лева месечни такси от 21.07.2018 г. до 21.12.2018 г. от 22.08.2008 г.;

2. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 225,11 лева разноски по делото. „Ю.Б.“ АД е с адрес ***, а П.Д. е с адрес ***.

[2] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

[3] Ако някоя от страните, подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ

СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[4] В искова молба от 17.01.2019 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявил, че е сключил с ответника П.Д. договор за кредит. По този договор Ю. е бил заемодател, а П.Д. е бил заемополучател.

[5] Ю. е предоставил на ответника парите по заема, но той е преустановил плащанията по него. Затова Ю. заявява, че с исковата молба обявява кредита за предсрочно изискуем и моли съда да осъди П.Д. да му заплати:

- 48 383,92 лева главница по договор за потребителски кредит No. 1687CL2017/21.04.2017 г. и анекс към него от 01.11.2017 г.;

- 1 506,28 лева възнаградителна лихва от 21.06.2018 г. до 16.01.2019 г.;

- 224,40 лева – наказателна лихва от 21.06.2018 г. до 16.01.2019 г.

-

69,94 лева месечни такси от 21.07.2018 г. до 21.12.2018 г. от 22.08.2008 г. (исковата молба, л. 2-3).

2.

На ответника

[6] Ответникът П.Д. е признал предявения иск. Той е заявил, че не дължи разноски, защото не е дал повод за завеждане на делото – банката не го е уведомявала преди получаването на исковата молба за обявяването на кредита за предсрочно изискуем – а той признава иска (писмения отговор (л.

58-59).

3. Насрещни твърдения на Ю.

[7] Ю. моли съда да постанови решение при признание на иска, като осъди ответника да му заплати разноски, защото той не е плащал погасителни вноски и така е станал повод за завеждане на делото (заявеното от адвокат Д. в съдебно заседание на 31.01.2020 г., л. 78).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ

ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA

[8] Не се спори относно заявените от ищеца факти, защото ответникът ги признава. Затова съдът ги приема за установени.

[9] Не се спори също така, че към момента на подаване на исковата молба ответникът не е бил заплатил на ищеца 4 510,44 лева на ответника, с исковата молба се обявява предсрочната изискуемост на целия кредит, като се търсят общо 50 184,54 лева.

III. ПРИЛОЖИМО

КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[11] Ю. е предявил иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на суми по предоставен заем. Искът е основателен.

1.

По иска по 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

[10] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).

Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът е заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и лихвите, дължими по договора за заем.

[11] Съдът установи, че Ю. и П.Д. са сключили валиден договор за заем, по който Ю. е предоставил на П.Д. уговорената сума. Съдът установи, че П.Д. не е заплащал погасителни вноски на Ю. и така се е осъществило едно от условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С исковата молба Ю. е обявил предсрочната изискуемост на целия кредит. П.Д. не е заплатил на Ю. дължащата се сума.

[12] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда П.Д. да заплати на Ю. търсената сума.

2.

По разноските

[13] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 2 504,67 лева – 2 009.38 лева за държавна такса (л. 36) и 495,29 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС (л.

76)..

[14] Съгласно чл.

78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на съобразно уважената част от иска. Ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца (чл. 78, ал. 2 от ГПК).

[15] В случая съдът приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото за 4 510,44 лева, защото към момента на подаване на исковата молба те са били изискуеми. Изискуемостта на останалата част от търсената сума обаче, е настъпила в момента, в който ответникът е получил исковата молба. Следователно за тях той не е дал повод за завеждане на делото. Затова съдът приема, че ответникът дължи на ищеца 225,11 лева разноски по делото (2 504,67х(2 009,38+495,29)). Останалите разноски остават за ищеца.

Съдия: