Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 477 от 11.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 256/2024
Вид
Решение № 477
Подписан
11.12.2024
В сила
11.01.2025
Състав
Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 318 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „СЕЙДЖ ТЕХНОЛОДЖИС" ООД, ЕИК 203478623, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Черни връх" № 32А, представлявано от управителите Ч.Д.Д. и П.С.Г., чрез пълномощник юрисконсулт К. К. Г., срещу „АЛБРОН" ООД, ЕИК 825400750, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе" № 30, за заплащане на сумата от 94750,10 лева, представляваща главница, формирана като сбор от 31 броя незаплатени фактури за продажба на стърготини, стружки и изрезки от черни и черни и цветни метали, по договор за продажба на производствени отпадъци от 14.05.2018 г., сумата от 7336,91 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава от датата на падежа на всяка една фактура до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за покупко- продажба на производствени отпадъци от 14.05.2018 г., по силата на кой се е задължил да продава на ответника „АЛБРОН" ООД производствени отпадъци, произлизащи от дейността на металообработващи машини, а именно стружки, стърготини и изрезки от черни и цветни метали, срещу заплащане на договорена цена в зависимост от количеството и 1 вида на предадените отпадъчни материали, след доставка и фактурирането им. Твърди, че договорните отношения са протичали съобразно сключения между страните договор и всяка е изпълнявала задълженията си точно до 20.04.2023 г., след което ответникът преустановил плащанията, въпреки, че били извършвани регулярни доставки на производствени отпадъци, приемани от ответника със складови разписки и кантарни бележки, в които се посочвал часа, датата, вида и количеството на предадените отпадъци, а въз основа на тях и фактури за дължими суми, които се изпращали по имейл на ответника. В договора бил уговорен падеж за заплащане на цената в срок 30 календарни дни, считано от датата на издаване на фактурата, като за периода от 20.04.2023 г. до 14.12.2023 г. били извършени множество доставки на отпадъчен материал до ответната страна, на база на които били издадени 31 фактури на обща стойност 94750,10 лв. с включено ДДС, като въпреки изричното признание на задължението от страна на ответника, след получаване от него на нотариална покана за заплащане на задължението, същото не било заплатено дори частично.

Поради това се претендира заплащане на цената на направените доставки в размер на 94750,10 лева, както и мораторна лихва в размер на законната лихва за забава за всяка отделна фактура, за периода от датата на падежа до датата на завеждане на искова молба, в общ размер на 7336,91 лв., както и направените по делото разноски.

Ответникът, чрез адв. Г. П., е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК. С отговора не се оспорва допустимостта на иска и представените писмени доказателства, по основателността на иска не се взема становище. В хода на производството, с писмена молба от 21.11.2024 г., ответникът признава основателността на всички предявени от ищцовото дружество искове, чрез процесуален представител адв. Г. П., изрично упълномощен за това с пълномощно от 18.11.2024 г.

В съдебно заседание на 25.11.2024 г. ищецът, чрез упълномощения си представител юрисконсулт Г., моли за постановяване на решение при признание на иска и присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Съобразявайки изложеното в исковата молба, писменото изявление на ответника от 25.11.2024 г., искането на пълномощника на ищеца в тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание от 25.11.2024 г., съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответникът е признал изцяло предявените искове, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на исковете. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или 2 добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, искът на „СЕЙДЖ ТЕХНОЛОДЖИС" ООД, ЕИК 203478623, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх" № 32А, представлявано от управителите Ч.Д.Д. и П.С.Г., чрез пълномощник юрисконсулт К. К.

Г., предявен на основание чл. 327, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу „АЛБРОН" ООД, ЕИК 825400750, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Кукленско шосе" № 30, за заплащане на сумата от 94750,10 лева, представляваща главница, формирана като сбор от 31 броя незаплатени фактури за продажба на стърготини, стружки и изрезки от черни и черни и цветни метали, по договор за продажба на производствени отпадъци от 14.05.2018 г., сумата от 7336,91 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава от датата на падежа на всяка една фактура до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде уважен изцяло, като на осн. чл. 237, ал. 2 от ГПК не следва да се излагат мотиви за това, доколкото решението се постановява на основание направеното признание на исковете от ответника.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и дадените разяснения в ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, доколкото са налице доказателства за реалното им извършване. Исковете са уважени изцяло, поради което се дължат изцяло сторените разноски по делото. В настоящото производство са направени разноски за внесена държавна такса в размер на 4 123,48 лв., които следва да бъде осъден ответникът да заплати, като за направени разноски по изпълнително производство, образувано по издадената обезпечителна заповед не се представят доказателства, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АЛБРОН“ ООД, ЕИК 825400750, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе" № 30, представлявано заедно и поотделно от управителите В.Я.П. и Е.Я.Р., да заплати на „СЕЙДЖ

ТЕХНОЛОДЖИС“ ООД, ЕИК 203478623, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Черни връх" № 32А, представлявано заедно от управителите Ч.Д.Д. и П.С.Г., сумата от 94 750,10 лв. (деветдесет и четири хиляди седемстотин и петдесет лева и десет стотинки) главница, представляваща цена за продадени стърготини, стружки и изрезки от черни и черни и цветни метали по Договор за продажба на производствени отпадъци от 14.05.2018 г., формирана като сбор от 31 броя незаплатени фактури за периода от 20.04.2023 г. до 14.12.2023 г., на осн. чл. 327, във 3 вр. с чл. 318 ТЗ, сумата от 7 336,91 лв. ( седем хиляди триста тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава от датата на падежа на всяка една фактура до датата на завеждане на исковата молба, за периода от 20.05.2023 г. до 29.04.2024 г., на осн. чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2024 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 4 123,48 лв. направени в производството разноски за заплащане на държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4