Решение № 364 от 04.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Б.., 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова при участието на секретаря Илияна Стоименова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20241200101105 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца Д. Г.

М., чрез адв. М. М., срещу Прокуратурата на Република България.

Първоначално делото е образувано пред Софийски градски съд, впоследствие по искане на ищеца е изпратено за разглеждане на Окръжен съд Б...

В исковата молба се сочи, че с постановление на прокурор от РП П. е образувано ДП № 452/2006 г. по описа на РПУ П. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК. На 15.09.2006г. ищецът Д. М. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл.

201 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, наложени са и обезпечителни мерки за евентуална конфискация и е образувано изпълнително дело от ДСИ при РС П.. С постановление от 01.12.2008 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл.

26, ал. 1 от НК при условията на продължавано престъпление. Първоначално обвинителният акт е срещу 19 лица, всичките бивши служители - контрольори 1 пътни такси и разрешителни на Граничен сектор „Кулата“ при Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, измежду които и ищецът. Образувано е НОХД № 1424/2008 г. по описа на РС П.. На два пъти съдебното производство по делото е прекратявано и същото е връщано на прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че след изготвянето на нови обвинителни актове, делото е образувано под нови номера - НОХД № 2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г., и двете по описа на РС П.. След отвод на всички съдии, делото е изпратено за разглеждане на РС Кюстендил, като е образувано НОХД № 1629/2009 г. Делото е прекратено, като впоследствие с решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по НОХД № 1629/2009г. на РС Кюстендил е възобновено, а определението за прекратяване на наказателното производство отменено. РС Кюстендил е прекратил делото и то е върнато на РП П. за изпълнение на задължителните указания. След повторното внасяне на делото в РС Кюстендил, наказателното производство е образувано под нов номер № 630/2012г. С постановена присъда на районния съд ищецът е признат за невиновен, впоследствие, тази присъда е потвърдена с решение по образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, влязло в сила на 09.09.2022г. Сочи се, че със Заповед на Директора на ОДМВР Б.. на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС - забрана да напуска страната.

В ТД на НАП Б.. спрямо него е образувано ревизионно производство.

Образувани са и проверки по искане на КУИПП /сега КПКОНПИ/. С Постановление от 13.03.2009 г. на Районна прокуратури П. на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България без разрешение на прокурор. Ищецът твърди, че имал сключен трудов договор от 01.04.1996г. с Началника на Управление „Пътни такси и разрешителни“, Главно Управление „Пътища“, гр. София на длъжността: контрольор пътни такси и разрешителни. След привличането му като обвиняем трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед от 18.09.2006 г. на Главния директор на Управление „Пътни такси и разрешителни“, считано от 18.09.2006 г. Впоследствие заповедта е отменена, ищецът е възстановен на работа, като след това правоотношението му отново е прекратено поради съкращаване на щата.

Твърди, че в резултат на повдигнатото му обвинение по наказателното 2 производство, продължило близо 16 години, претърпял редица негативни последици от емоционално, психическо, финансово и здравословно естество.

След оставането си без работа многократно кандидатствал за такава, но му било отказвано заради воденото НП. В резултат на това претърпял имуществени вреди от неполучено възнаграждение за периода 18.09.2006 г. до 08.09.2022 г., в размер на 141 211,98 лв.

Сочи се, че случаят бил медийно разгласен. Ищецът бил представен в негативна светлина, а това довело до отдръпване на хората. Приятелите му престанали да общуват с него. Ищецът се затворил в себе си и се изолирал, станал раздразнителен и депресивен, това се отразило и на отношенията му в семейството. Влошило се здравословното му състояние – започнало главоболие, вдигал кръвно, получавал сърцебиене, не могъл да спи. Пиел успокоителни лекарства, започнал да пие алкохол. Искал да се кандидатира за общински съветник, но му било отказано с мотив, че това ще опетни името на партията. С продължилото дългогодишно НП е нарушено и конституционното му право в законен срок да бъда предаден на съд, съгласно чл. 31, ал. 1 от Конституцията, с което е нарушен чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, съгласно която разпоредба всяко лице, срещу което има повдигнато обвинение има право на гледане на делото в разумен срок. По никакъв начин ищецът не е осуетявал или препятствал цялото наказателно производство. Явявал се е пред органите на полицията и прокуратурата. Явявал се е на всичките многобройни с.з. във всички съдебни инстанции.

С оглед на изложеното е направено искане прокуратурата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 141 211,98 лв., представляваща имуществени вреди - пропуснати ползи, в резултат на дължимо, но неполучено месечно трудово възнаграждение за периода от 18.09.2006 г. до 08.09.2022 г., които вреди представляват пряка и непосредствена последица от започналото НП срещу него, ведно с лихвата за забава, считано от дължимостта на всяко едно вземане до 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ и законната лихва, считано от 08.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се в причиняване на стрес и безпокойство, главоболие и раздразнителност, влошаване на здравословното му състояние, накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, 3 злепоставянето му пред близки, познати и колеги, публикациите в печата и онлайн издания, съдържащи информация за воденото наказателно производство срещу него и представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното срещу него наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно с лихвата за забава, считано от 15.09.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника. Прави се възражение за това, че исковата молба е нередовна, както и възражение за това, че исковата претенция е недопустима, поради това че не е проведена предварителна административна процедура по реда на ЗСВ. На следващо място се сочи, че предявените искове са неоснователни, за което се излагат подробни съображения. Липсвали доказателства за реално търпени неимуществени вреди, както и за причинно следствената им връзка с воденото НП. Сочи се, че ПРБ не следва да отговаря за причинените негативни вреди на близките на ищеца. Не са ангажирани доказателства за соченото в исковата молба, че на ищеца са наложени обезпечителни мерки, че му е наложена парична гаранция, както и забрана за напускане на страната, както и че това е довело до реалната невъзможност същият да пътува в чужбина. ПРБ не е предоставяла невярна информация на медиите, поради което не следва да носи отговорност в тази насока. Ответникът не носи отговорност и за действията на КУИППД. Липсват доказателства за претенцията досежно имуществените вреди. Възразява се по отношение твърденията в исковата молба, че НП е надхвърлило разумния срок. Посочено е, че делото е било в съда за дълъг период от време, за което ПБР не следва да отговаря. Сочи се, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди не е доказана по размер и е изключително завишена. Недоказана по размер е и претенцията за заплащане на имуществени вреди. Оспорват се и акцесорните претенции, както и периодите за които се претендират. Прави се искане за отхвърляне на предявените главни и акцесорни искове. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и изслушаната експертиза, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление за привличане на обвиняем от дата 15.09.2006г., 4 постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.П. /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на Районна прокуратура - П./, ищецът Д. М. е привлечен в качеството си на обвиняем за това, че за периода 2002 г.-2004 г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството му на длъжностно лице *** е присвоил около 196 014 лв., собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - престъпление по чл.

202, ал. 2, т.1 във вр.с чл. 201 НК.

На обвиняемия е взета мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 3000 лв. Постановена е забрана за напускане пределите на Република България, както и по обезпечителна мярка са наложени запори върху два леки автомобила, собственост на ищеца. Забраната за напускане на страната е отменена с акт на съда на 11.06.2007г. Впоследствие е наложена нова такава с акт на прокурора от дата 05.03.2008г.

Досъдебното производство е продължило около шест години.

Впоследствие Районна прокуратура П. внася в съда обвинителният акт, като поради отводите на съдиите от Районен съд П., делото е изпратено за разглеждане на Районен съд Кюстендил, където на 30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/2012г .

С Присъда № 15/16.03.2018г., постановена по посоченото НОХД, ищецът е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършено от него във времето от 29.06.2002 г. до 27.07.2004 г. продължавано престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 НК, в качеството му на длъжностно лице – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор Кулата - присвоявайки сумата от 160 635, 95 лв., поверени му да ги пази и управлява,съставляваща големи размери. По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е потвърдена.

Решението на втората инстанция е окончателно, поради което влиза в сила на датата на постановяването му - 08.09.2022г.

Съдебното производство е продължило около десет години., т.е общо наказателното преследване в двете му фази е продължило около шестнадесет години.

Като доказателства са приети множество протоколи от о.с.з, видно от 5 които ищецът, заедно със своя защитник, е присъствал на съдебните заседания, провеждани пред съдилищата по повод повдигнатото му обвинение.

От представените публикации и свидетелските показания се установява, че случаят е намерил широко отражение, както по националните медии – телевизии и вестници, така и в регионалните.

Събрани са гласни доказателства, за състоянието на ищеца по време на наказателното преследване, както и понастоящем.

В качеството на свидетел е разпитана К. М.а – съпруга на ищеца.

Свидетелката посочва, че всичко е започнало през 2006г., случаят бил медийно разгласен. Съпругът й изпаднал в депресия, консултирал се с психолог, затворил се, отказвал да общува, останал без работа, семейството изпитвало финансови затруднения. Това, че имало дело срещу него било пречка за намиране и започване на работа. Приемал лекарства, изписани със зелени рецепти, изпитвал чести паник атаки. Много от приятелите му се отдръпнали и престанали да общуват с него, заради воденото срещу него наказателно преследване.

Св. К. А. посочи, че е дългогодишен приятел с ищеца. За случая разбрал от медиите. М. се затворил, отдръпнал се. Заминал да работи при свидетеля в К., но след няколко дни казал, че трябва да се връща заради делото.