Присъда № 1 от 06.01.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 1 от 06.01.2026г. по НОХД № 932/2025г. на РС-Сливен, изготвени 07.01.2026г.

РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И. В. С. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, б.

„а“ НК.

Гражданскоправни претенции не са предявени, респективно не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

В съдебно заседание, пострадалото лице, редовно призовано, не се явява и не се представлява.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и така определеното наказание „Лишаване от свобода”, за срок от две години да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В съдебно заседание подсъдимият С., редовно призован се явява лично, признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено минимално наказание.

Служебният защитник на подсъдимия адв. А. от АК-Сливен не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Пострадалият Р. Д. М. бил първи братовчед на майката на подс. С.. На 03.10.2023г., около 21.30 часа, пострадалият- св. М. отишъл до дома на баща си в гр. С., ул. Кр.А №..... Седнал на улицата пред къщата и започнал да пие бира. След това при него отишъл подс. С. и тъй като не се били виждали отдавна, пострадалият св. М. го поканил да пият бира заедно. След около час 1 св. М. заспал за кратко, както бил седнал на земята, облегнат на стената. През това време подс. С. бръкнал в джоба на св. М. и взел мобилния му телефон „Samsung Galaxy A21s“, на който бил поставен силиконов гръб за мобилен телефон. Между телефона и силиконовия гръб имало пари - три банкноти по 10,00 лв., една по 5,00 лв. и три монети по 1,00 лв. - парична сума в общ размер от 38,00 лв. След това подсъдимият се отдалечил. Впоследствие срещнал своя братовчед - св. М.И.А., известен като „Шуйлия“. Подс. С. го помолил да му съдейства и да продаде мобилния телефон, тъй като му трябвали пари, за да се прибере в гр. Б.. Той казал на св. Ат., че телефонът бил негова собственост и последният се съгласил като взел мобилния телефон, ведно с поставения на него силиконов гръб, без СИМ-карта и го продал на св.

М.С. Д.а, известна като „дъщерята на Кайното“, за сумата от 45 лева.

Свидетелят Ат. дал парите на подс. С. и последният си тръгнал.

Когато пострадалият М. се събудил видял, че подс. С. го нямало и установил липсата на мобилния си телефон, ведно с поставения на него силиконов гръб и сумата от 38,00 лв. Предположил, че вещите му са били откраднати от подс. С., тъй като знаел, че същият многократно е лежал в затвора за кражби. На следващия ден св. Р. М. споделил за кражбата със св.

М.В. А., с която съжителствал на съпружески начала. Последната отишла до дома на св. Ат., за да потърси подс. С.. Там срещнала св. М. Ат., който й споделил, че е съдействал на подс. С. да отчужди мобилния телефон, без да знае, че телефонът бил откраднат. Св. Ат. завел св. А. при св. М. Д.а и св. А. откупила телефона за сумата от 45,00 лв., колкото платила на св. М. Ат..

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение била изяснена стойността на противозаконно отнетите вещи към момента на извършване на деянието, а именно: 1 бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy A21s“ на стойност 217,00 лв., ведно с 1 бр. силиконов гръб за мобилен телефон на стойност 13,00 лв. и парична сума в общ размер от 38,00 лв., всичко на обща стойност 268,00 лв.

На 20.03.2024г. пострадалият Р. Д. М. починал. С оглед на това по ДП била разпитана дъщеря му св. Р. Р. М. и като негов единствен наследник била запозната с правата на пострадал в наказателното производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности и поотделно.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода 2 на досъдебното производство, а именно: св. Р. М. (л. 40), св. М. А. (л. 41), св.

М. Ат. (л. 43), св. Ж.К. (л. 44) и св. Р. М. (л. 87).

Даде вяра на обясненията на подс. С., дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта (л. ...........).

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че подс. С. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.

1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ НК.

От обективна страна, подс. С. на 03.10.2023г., в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy A21s“ на стойност 217,00 лв., ведно с 1 бр. силиконов гръб за мобилен телефон на стойност 13,00 лв. и парична сума в общ размер от 38,00 лв., всичко на обща стойност 268,00 лв. (двеста шестдесет и осем лева), от владението на Р. Д. М. от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

От обективна страна - с действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение е отнел горепосочените движими вещи, без съгласието на собственика им, като е прекъснал досегашното владение върху тях и установили трайна фактическа власт върху същите. Подсъдимият е засегнал обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.

Безспорно е установено, че подс. С. е извършил деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК.

3

От приложената по делото справка за съдимост на лицето е видно, че подс. С. е осъждан многократно за извършени от него престъпления по чл.

196, чл. 313 и чл. 346 от НК.

С Определение № 452/ 24.09.2021г., постановено по ЧНД № 1105/ 2021г. по описа на PC - Русе, в сила от 12.10.2021г. на подс. С. било определено едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД № 2343/2019г. по описа на PC - Русе, НОХД № 4533/2020г. по описа на PC - Б. и НОХД № 2181/2020г. по описа на P C - Русе, а именно най-тежкото от тях, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. На 27.03.2023г. било изтърпяно общото наказание, постановено по ЧНД № 1105/2021г. на PC - Русе.

Предвид описаните осъждания, подс. С. е осъществил инкриминираното деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,6. “а” НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. С. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Той е бил е наясно, че отнема вещи, които са чужди. Имал е присвоително намерение спрямо тях, за което свидетелства и факта, че след отнемането им се е разпоредил с тях.

Деянието е довършено, вещите, предмет на престъплението са били във владение на подсъдимия, който се е разпоредил с тях.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното производство от страна на подс. С..

Направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на съкратено съдебно следствие не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, като в този смисъл е ТР № 1/2009г., на ОСНК на ВКС по т. д. № 1/2008г., според което при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК , признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни и обремененото съдебно минало, които сочат наличие на трайно изградени престъпни навици и обосновават висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и дееца.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната 4 и специалната превенция.

Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказание на подс. С. при условията на чл. 54 от НК, като за извършено от него престъпление по основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, при първоначален строг режим.

Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съгласно правилата на процеса, подс. С. бе осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 35,78 евро, равностойността на 69,98 лева, в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№1 гр. Сливен, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. К. - Чолакова

Съдебни

Милена Ив. Грабчева заседатели: Диана Г. Коджабашева при участието на секретаря Росица Н. С.а и прокурора М. Ант. П. като разгледа докладваното от Христина Ян. К. - Чолакова Наказателно дело от общ характер № 20252230200932 по описа за 2025 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. В. С. – роден на ........г. в гр. Б., живущ в гр.

Б., кв. „П.“, ул. „Т. № ........... ром, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.10.2023г., в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy A21s“ на стойност 217,00 лв., ведно с 1 бр. силиконов гръб за мобилен телефон на стойност 13,00 лв. и парична сума в общ размер от 38,00 лв., всичко на обща стойност 268,00 лв. (двеста шестдесет и осем лева), от владението на Р. Д. М. от гр. Сливен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, б .