Решение № 12991 от 30.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65990/2022
- Вид
- Решение № 12991
- Подписан
- 30.06.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 122164 от 12.12.2022 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 9715 от 23.01.2023 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 44100 от 05.04.2023 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Определение № 634 от 05.01.2024 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 40027 от 15.03.2024 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 57577 от 18.04.2024 · НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЧАКЪРОВ
- Разпореждане № 90464 от 25.06.2024 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 114235 от 12.08.2024 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 160853 от 05.11.2024 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Разпореждане № 177832 от 19.11.2025 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Разпореждане № 5900 от 14.01.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Определение № 14011 от 10.04.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Определение № 16652 от 30.04.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
- Определение № 28611 от 06.08.2026 · БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 13 · Закон за наследството
- чл. 16, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12991 гр. София, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110165990 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Н. К. и Т. Н. К., с която е предявен срещу ответника О. П. П. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 46, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. София, ул. ***, който имот, съгласно документ за собственост, представлява апартамент № 45, находящ се в гр. София, ул.
„Р.” № 5, в сградата на ЕС „Висш медицински институт”, високо тяло , бл. I, ет.16, с площ от 116.13 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, столова с бокс, баня и клозет, с обща площ от 116.13 кв.м., заедно с МАЗЕ № 6 с площ от 4.40 кв.м., ведно с принадлежащите към апартамента 2.093/100 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, както и с 1.628/100 ид.части от портиерско помещение, находящо се в блок II-ри – ниско тяло на ***.
Ищците излагат твърдения, че процесният имот е придобит през 1980 г. от Т.П. П.а в режим на СИО - по време на брака й с П.С. П..
Сочат, че от брака си съпрузите имат две деца – Р. П.а П.а-К. /майка на ищците/ и О. П. П. /ответник по спора/.
Твърдят, че П. П. е починал на 21.12.2008 г., като е оставил за наследници преживявала си съпруга и двете си деца. Сочат, че Т. П.а е починала на 19.11.2020 г., като е оставила за наследник сина си О. П. и ищците по спора – по право на замества на починалата преди наследодателя тяхна 1 майка - Р. П.а-К. /починала на 04.07.2010 г./
Намира, че с оглед настъпилите правоприемства, ответникът притежава половината от правото на собственост върху имота, а двете ищци – общо другата половина.
С оглед липсата на възможност за доброволно прекратяване на съсобствеността, молят за уважаване на предявения иск и допускане извършването на съдебна делба на гореописания имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. П. П. подава отговор на исковата молба, в който сочи, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като съсобственост между страните не е налице.
Твърди, че приживе майка му Т. е оставила в негова полза саморъчно универсално завещание, по силата на което е придобил в цялост нейната квота от собствеността върху имота.
Сочи, че, считано от смъртта на баща си П. П. на 21.12.2008 г., владее трайно и необезпокоявано имота повече от 14 години, подобрява същия, поради което прави възражение за придобиването му по давност. Сочи, че се счита за едноличен собственик на имота, тъй като приживе е била постигната уговорка между него, родителите му и сестра му Р. за подялба на семейните имоти, като е било налице съгласие процесният имот да остане за ответника, а сестра му да получи собствеността върху друг апартамент, собственост на родителите му.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск за делба.
С молба от 21.02.2024 г. ищците релевират възражение за нищожност на саморъчното завещание, оставено в полза на ответника, като, в условията на евентуалност, предявяват иск с правно основание чл. 30 ЗН – отделен за разглеждане в отделно производство.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на недвижим имот, срещу който ответника, по реда на чл. 342 ГПК, е навел правоизключващи възражения за придобиване на имота в резултат на упражнявано в период повече от десет години давностно владение, както и поради оставено в негова полза универсално завещание.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи наличието на съсобственост между страните върху годен обект на делба /какъвто безспорно е процесният апартамент/.
Относно възникването на право собственост върху процесния имот:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото /л. 6/ Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно дворно място от ЖСК № 24, том IV , дело № 4167/1980 г., че на 11.02.1981 г. Т.П. П.а е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент на ***.
2
Не се оспорва от ищците твърдението на процесуалния представител на ответника в първото проведеното ОСЗ, че Т. П.а и П. П. са сключвали три последователни брака, всеки по между им, а не с трети лица, като последният е прекратен със смъртта на П. П. през 2008 г., а предишните два – с разводи.
Горното обстоятелство се потвърждава и от представените по делото документи – лични регистрационни картони и акт за граждански брак /л. 9193/, видно от които последният брак между съпрузите е сключен през 1999 г., а съгласно отбелязванията в документите и двамата съпрузи са били със семеен статус преди брака „разведен“, като за двамата този брак е бил трети по ред.
Установява се издаденото Съдебно удостоверение /л. 94/ от СРС, III ГО, че видно от съхраняваното копие на Описана книга – 1984 г., срочна книга – 1984 г. и Архивна книга – 1985 г., има образувано гражданско дело № 4221/1984 г. за развод между страните П. П. и Т. П.а. Установява се обаче, че делото е архивирано под № 5166/1985 г., като е унищожено в цялост след изтичане на срока за съхранението му, няма запазен съдебен акт и срочна книга. Няма данни за датата на сключване на гражданския брак, който е прекратен с допуснатия развод.
Не се установява наличието на други запазени актове за гражданско състояние.
Предвид изложеното, доколкото делбеният имот е закупен през 1981 г., а по делото няма данни за датата на сключване на граждански брак между Т.
П.а и П. П. /преди този 1999 г./, както и с оглед обстоятелството, че съдебното решение не може да почива на предположения, съдът намира, че по делото не се установява процесният апартамент да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
С оглед на това, въз основа на ангажираните по делото доказателства, съдът следва да приеме, че със сключването на договора за покупко-продажба процесният недвижим имот е придобит в индивидуална собственост на купувача - Т. П.а, починала през 2020 г. като вдовица и оставила за наследници по закон сина си О. П. /на основание чл. 5 ЗН/ и внучките си Т. К. и Р. К. /по право на заместване, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН, на починалата преди наследодателката тяхна майка – Р. П.а-К./.
Установява се на следващо място, че по силата на саморъчно завещание от 15.07.2010 г. /л. 30-31/, обявено с протокол от 04.06.2021 г., Т.
П.а завещава на сина си О. П. П. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на нейната смърт.
Установява се с помощта на приетата по делото съдебна графическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, че текстът на завещанието и положеният под него подпис принадлежат на Т. П.а.
Видно от представения препис на обявеното завещание, същото е написано изцяло ръкописно, носи подписа на издателя си, като същият е положен след завещателните разпореждания, надлежно датирано е, като в текста не се установяват зачерквания и поправки /с изключение на 3 удебеляване в третата цифра на годината – „2010 г.“, неводещо до противоречие с изписаната с думи дата „две хиляда и десета година“. / С оглед на това, в изпълнение на задължението си да следи служебно за нищожност на правни сделки, произтичащи пряко от представените по делото доказателства, съдът намира, че са спазени императивните изискванията на чл. 25 ЗН. Предвид изложеното и като съобрази, че по делото не са наведени твърдения или събрани доказателства за ограничения в завещателната дееспособност на Т. П.а по реда на чл. 13 ЗН, съдът намира, че така изготвеното завещание е действително като е породило целените от него правни последици.
При тълкуване текста на оставеното завещание, съдът намира, че в случая извършеното разпореждане от наследодателя по повод на смъртта му има характер на общо завещателно разпореждане, по смисъла на чл. 16, ал.
1 ЗН. Според посочената разпоредба, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. В процесния случай, ясно изразената воля на завещателя води до извод, че същият се е разпоредил в полза на своя син /ответник по спора/ с цялото си движимо и недвижимо имущество, поради което същият е станал негов универсален и единствен правоприемник – наследник по завещание, ползващо се с предимство пред наследниците по закон.
Установява се на следващо място от представеното по делото в заверен препис влязло в сила на 20.03.2026 г. решение № 23879 от 30.12.2025 г. по гр.д. № 56629/2024 г. по описа на СРС, 170 с-в /л. 140/, образувано по предявения от ищците в настоящото производство срещу ответника О. П. конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН, че процесното универсално завещание е намалено с 1/3 идеална част, като е възстановена запазената част на всяка от ищците в размер на по 1/6 ид.част, накърнена с извършеното разпореждане.
Предвид изложеното и като съобрази задължителната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение между същите страни по преюдициалния спор по чл. 30 ЗН, съдът намира, че по делото се установява, че ищците Р. К. – С. и Т. К. се легитимират като собственици на по 1/6 ид.част от недвижимия имот, а ответникът – на останалите след извършеното намаление 4/6 ид.части от имота.
С оглед наведеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност, следва да бъде посочено следното:
При наличието на действително завещание оставено в полза на определено лице, на което същото се позовава и от чиито права се ползва, е недопустимо да се разглежда и възражение за изтекла в полза на същото лице придобивна давност. Давност тече единствено в хипотеза на липса на друго правно основание за възникване правото на собственост в патримониума на владаещия, като възражението би могло да бъде разгледано единствено при извод за недействителност на завещателното разпореждане, доколкото в противен случай, дадената от закона защита в полза на наследиците със 4 запазена част, би била лишена от смисъл.
С оглед на това, съдът намира, че предявеният иск за съдебна делба се явява основателен, като същата следва да бъде допусната при посочените погоре квоти от по 1/6 ид.част за ищците и 4/6 ид.части за ответника.
Независимо от изложените до тук мотиви, за пълнота на изложението, с оглед липсата на пряко оспорване от страна на ответника на изложеното в исковата молба твърдение, че процесният имот е придобит през 1981 г. от Т.
П.а по време на действащ брак с П. П., съдът намира, следва да бъде разгледана и хипотеза, при която да се приеме, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
В този случай, действащият режим на съпружеска имуществена общност се явява прекратен със смъртта на съпруга П. П. през 2008 г., като половината от имота остава изключителна собственост на преживялата съпруга, а останалата половина от имота, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, се наследява по равно от съпругата и двете му деца – т.е. Т. П.а придобива собствеността върху общо 4/6 идеални части от имота, а Р. П.а и О. П. – по 1/6 ид.част от имота.
Въз основа на изложените по-горе мотиви, касаещи извършеното от Т.
П.а действително завещателно разпореждане и липсата на възможност за зачитане направеното възражение за изтекла придобивна давност по отношение на притежаваните от завещателя идеални части от имота, то съдът намира, че вследствие на оставеното универсално завещание, ответникът О.
П. е придобил правото на собственост и върху притежаваните от наследодателя му 4/6 ид.части от имота, т.е. с откриването на наследството на Т. П.а, О. П. е станал собственик на общо 5/6 ид.части от имота.
Разпечатката съдържа 49 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65ed83d4-b36d-43ce-a213-4336c4a74692