Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1552 от 10.11.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
4612/2026
Подписан
10.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. Русе, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20264520104612 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* твърди, че на 27.12.2022 г. между „Стик – Кредит“ АД, като кредитор и Е. П. А., ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит с № ***********. Размерът на предоставения с този договор кредит бил 950,00 лв. Твърди, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 24 погасителни вноски - всяка от 174,28 лв., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит. С договора страните договорили фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.02.2026 г. „Стик – Кредит“ АД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение №1 към договора за 1 цесия.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Поради това търси от длъжника неплатената главница в размер на 482,07 евро; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 246,43 евро за периода от 27.12.2022 г. до 27.12.2024 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 433,79 евро за период от 28.12.2024 г. до 12.05.2026 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № ***************/2026 г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е уважил претенцията по образуваното дело и е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на ГПК. Ищцовото дружество получило съобщение с указание, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, сумата в общ размер от 1162,29 лева, формирана както следва: главница в размер на 482,07 евро; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 246,43 евро за периода от 27.12.2022 г. до 27.12.2024 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 433,79 евро за период от 28.12.2024 г. до 12.05.2026 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията по ч. гр. д. № ***************/2026 г. по описа на PC – Стара Загора. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Заявява, че процесният договор е нищожен. Не оспорва обстоятелствата изложени в исковата молба относно договора за кредит и извършената цесия.

На първо място заявява, че ГЛП е 36,00 % и е прекомерна, като само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. Така било, тъй като уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 27.12.2022 г. е била 11,30 % (съответно трикратния размер е бил – 33,90 %).

2

На следващо място заявява, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В случая ГПР по скрит начин бил увеличен, тъй като в него не била включена дължимата неустойка, което било още едно основание за нищожност на договора. В чл. 17 от Договор № *********** било посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно трето физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като страните се договорили в чл. 27, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя да бъде начислена неустойка в размер на 2 693,97 лв. Освен това в настоящия случай липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че ГПР е 42,58 %, ГЛП е 36,00 %, но от съдържанието на договора не можел да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Счита уговорката за неустойка в процесния договор за нищожна, като излага подробни съображения във връзка с това. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, тъй като процесният договор е нищожен и признава, че по него дължи единствено главница. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител. Поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 28.05.2026 г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във 3 връзка с което е образувано ч.гр.д. № ***************/2026 г. по описа на РС- Стара Загора. Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *********/01.06.2026 г., с която е разпоредено длъжникът Е.

П. А. да заплати на кредитора „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 482,07 евро – главница; ведно със законна лихва от 21.05.2026 г. до изплащане на вземането; сумата 246,43 евро – договорна лихва за периода от 27.12.2022 г. до 27.12.2024 г.; 433,79 евро – мораторна лихва за забава от 28.12.2024 г. до 12.05.2026 г., както и направените по делото разноски: 19,75 евро - държавна такса и 12,42 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника Е. П. А., който в срока за възражение е възразил срещу издадената заповед. Настоящото производство е образувано след дадено от заповедния съд указание по реда на чл.415 от ГПК.

Не се спори по делото, а и видно от представения договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *********** от 27.12.2022 г. между „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: ********* и ответника Е. П. А., по силата на който кредитора се е задължил да предостави на длъжника под формата на кредитна линия сумата от 950,00 лева при следните условия: лихвен процент в размер на 36,00 %; годишният процент на разходите – 42,58%. и срок на погасяване - 24 месечни вноски, съгласно погасителен план.

Страните се споразумели, че общата сума за изплащане от страна на заемателя към момента на сключване на договора ще бъде в общ размер на 1488,79 лв.

Договорено било и обезпечение или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3 на договора, потребителят се задължил да погаси главницата, всички дължими лихви, както и такси, неустойки, обезщетения и други разходи /ако такива се дължат/ в сроковете и при условията на договора и погасителния план.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, потребителят се е задължил в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от сключване на договора, да: 1/ осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължавало да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2/ предостави банкова гаранция, съдържаща 4 безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 17, ал. 2, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрявали от кредитора. Одобрението се извършвало единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 27 от договора, в случай че потребителят не е изпълнил задължението си посочено в чл. 17, същият дължал на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласявали, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинявало на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита били базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласили, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължала само за периода, през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят е осигурил обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпвало неизпълнение на чл. 17, като потребителят дължал неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението било прекратено.

Съгласно чл.28 от договора, при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.

Съгласно чл. 44 от Общите условия, приложими към процесния договор 5 за кредит, в случай че потребителят забави плащането на погасителна вноска, той дължи на кредитора законна лихва за периода на забава /основният лихвен процент на БНБ плюс десет процентни пункта надбавка/ върху всяка забавена погасителна вноска, посочена в погасителния план. В чл. 45, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че ако потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Не се спори, че кредитът е усвоен от ответника, за което е представена разписка за извършено плащане № ***********/ 27.12.2022 г. за усвоен кредит № *********** на името на Е. П. А. за сумата от 950 лева.

По делото е представена справка от дружеството – кредитор за направени плащания по процесния договор от ответника, видно от която е, че по процесния кредит длъжникът е заплатил общо сумата от 260,76 евро.

Представен е договор за продажба и прехвърляния на вземания от 16.02.2026 г., сключен между „Стик-Кредит”АД и ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, съгласно който се прехвърлят на вземанията на цедента към цесионера, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит на физически лица в качеството им на кредитополучатели, подписано с КЕП, както и извадка от Приложение №1 към него, в което фигурират имената на ответника за общо дължимата сума от 1854 евро. Представено е по делото уведомление за цесия от ищцовото дружество до Е. П. А., за което липсват доказателства за връчване.