Решение № 2599 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2599 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от М. ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА

Административно наказателно дело № 20231110204750 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

ЗД „БУЛ ИНС” АД, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез адв. Г. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №Р-10-49/13.03.2023г. Заместникпредседател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Оспорва нарушението да е извършено в условията на повторност, тъй като не били налице основанията за това, с оглед на квалификацията по деянието по чл.107 от КЗ /отм./, при което след влизане в сила на настоящия КЗ от 01.01.2016г. и сега квалифицираното деяние по чл.108, ал.1 от КЗ не сочи на извършване на едно и също нарушение.

Намира, че в АУАН не са изложени всички факти, които да навеждат на изводи за повторност, а това в смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН следвало да е част от съдържанието при описанието на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване. Така е ограничено правото на защита на дружеството, да се запознае с всички факти, имащи значение за квалифицирането на деянието като административно нарушение, подведено под признака за повторност. Като следствие от липсата на описание на нарушението за повторността, извежда и липсата на съдържание в акта и НП, касаещо посочване на законовата разпоредба, която е нарушена, съответно по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Намира също, че неправилно е определен размера на имуществената 1 санкция, в хипотезата на повторност, без да се отчита целта на наказанието, в това число факта, че лицето е юридическо и не следвало да се отчитат смекчаващи или отегчаващите вината обстоятелства, защото касаят субективната страна на деянието.

Като самостоятелно основание за отмяна на НП, сочи наличието на обстоятелства, които водят на маловажност по чл.28 от ЗАНН - не са произтекли общественоопасни последици, а към датата на съставяне на АУАН застрахователното обезщетение е изплатено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Въззиваемата страна, чрез юрк. Г. оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подчертава, че са спазени законовите изисквания при съставяне на АУАН и издаване на НП за форма и съдържание.

Нарушението било категорично установено по делото от събраните доказателства и наказанието е определено правилно, при съобразяване на всички обстоятелства.

Възразя срещу доводите на жалбоподателя за приложението на чл.28 от ЗАНН, като обосновава това с извършване на деянието при повторност и срока на закъснение за произнасяне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на ЗД „БУЛ ИНС” АД е наложена имуществена санкция, в размер на 2000лв., за това, че при извършена проверка по представени от дружеството документи е установено, че при заведена преписка за изплащане на обезщетение по сключена имуществена застраховка „Каско Избор” с вх.№2203027401/13.09.2022г. от собственик на увреден автомобил при ПТП и причинени щети на МПС, с депозирани необходимите документи за произнасяне на 13.09.2022г., ведно с предоставяне на банкова сметка за превеждане на обезщетението, дружеството не е изпълнило задължението в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства да се произнесе по претенцията, като определи и изплати обезщетение или мотивирано откаже да изплати обезщетението, т.е. до 05.10.2022г., включително, а се е произнесло на 21.11.2022г. с изплащане на сумата, а деянието е извършено повторно по смисъла на §1, т.51 от ДР на КЗ, тъй като е в едногодишен срок от влизане в сила - на 16.02.2022г. на НП №Р-10-575/13.07.2021г., с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-43/07.02.2023г.

Приета е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП.

Разпитана по делото е свид. М. В. С. - актосъставител, според която проверката 2 е извършена по документи, въз основа на постъпила жалба от лице по предявена претенция за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“. Нарушението е установено по изискани и представени в КФН документи от застрахователя, според които след завеждане на претенцията на 13.09.2022г., с представяне на всички необходими документи на същата дата, застрахователят не се произнесъл в срок до 15 работни дни, т.е. до 05.10.2022г., а е превел обезщетението на 21.11.2022г. АУАН бил съставен за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ в присъствие на упълномощен представител на дружеството, на който е предявен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП не откри нередовности при съставянето му. Актът има предписаното от ЗАНН съдържание по чл.42, в това число по т.4 и т.5. Изложени са всички обстоятелства, имащи значение за правилното квалифициране на деянието, както и законовата разпоредба, която е нарушена. Спазвани са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и акта е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено със заповед лице.

Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.5 и т.6. Вече бяха изложени в тази насока съображения, които съдът не счита за необходимо да повтаря, защото съдържанието на НП е идентично със съдържанието на АУАН. То е издадено от компетентен орган по чл.647, ал.2 от КЗ.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира, като последователни и незаинтересовани.

Тези показания се потвърдиха от приобщените по административнонаказателната преписка писмени доказателства. Дружеството не оспорва констатациите в акта и НП за забавеното произнасяне.

Видно, че ползвател на застрахователна услуга по имуществена застраховка „Каско-Избор” е завел претенция с вх.№2203027401/13.09.2022г. за изплащане на обезщетение, въз основа на представени документи на 13.09.2022г. и на същия ден е направен опис на щетата. От тази дата дружеството е предприело действия за произнасяне, но няма данни да е извършвало допълнителни проучвания или да е изисквало становище на експерти. Произнесло се на 21.11.2022г., като е изплатило обезщетение. Така със закъснение застрахователят е отговорил, извън срока по чл.108, ал.1 от КЗ - до 15 работни дни от представяне на всички доказателства, т.е. до 05.10.2022г. Правилно е посочена датата на деянието, защото от 06.10.2022г.

3 дружеството е в неизпълнение на законово задължение.

Категорично се установи, че дружеството е извършило нарушението на чл.108, ал.1 от КЗ. Дали за него е предвидено конкретно наказание или е използвана формулировката на чл.644, ал.1 от КЗ, е въпрос на законодателно решение. Изразът „На лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс...” е изрично предвидено наказание за всички нарушения на КЗ, каквото е това на чл.108, ал.1.

Доказа се, че деянието е извършено повторно по смисъла на §1, т.51 от ДР на КЗ, тъй като е в едногодишен срок от влизане в сила - на 16.02.2022г. на НП №Р-10575/13.07.2021г., с което е наложено наказание за същото по вид нарушение - на чл.108, ал.1 от КЗ.

При изложените съображения жалбоподателят е извършил нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, при повторност. Що се отнася до признака за повторност, то действително това е квалифициращ признак, водещ до по-тежко наказание. Към датата на установяване на нарушението с АУАН, актосъставителят няма правомощия да проследява дали и кога нарушителя е наказван с влезли в сила НП, каквито възможности и правомощия има наказващия орган. Ето защото, а и с оглед, че няма предвиден състав на административно нарушение като повторен, така както има за престъпление, извършени в условията на чл.28, ал.1 от НК и едва в санкционните разпоредби се предвижда наказание, което е по-високо при повторните деяния, то правилно признака за повторност е обсъждан само в НП и с оглед на това е определено и наказанието.

Правилно случаят не е оценен като маловажен, тъй като нарушението не е резултат от инцидентна работа или обективни причини, които не са могли да бъдат предвидени и са възникнали ненадейно, закъснението не е малко, а обезщетението не е високо, което пък обосновава по-високата степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.

Правилно, наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществената санкция в размер от 2000лв. по чл.644, ал.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ, който е минималния, при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Аргументите дават основание за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че не са относими доводите на жалбоподателя за съпоставяне на отменение КЗ и действащия от 01.01.2016г. настоящ КЗ, защото, за да се приложи повторността по ДР на КЗ е взето предвид НП за деяние, което е квалифицирано по чл.108, ал.1 от КЗ, т.е. по сега действащия Кодекс, а не по отменения, както твърди жалбоподателя.

4

При този изход на делото, в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП - КФН, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът съобрази разпоредбите на чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като отчете липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването в едно съдебно заседание и извършените процесуални действия от юрк. Г., поради което, намира че следва да присъди юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което да бъде осъден жалбоподателят да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№Р-1049/13.03.2023г.Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор” като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5