Определение № 503 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. София, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600674 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 15.05.2026г., постановено в съдебно заседание в протокол рег. № 2755/15.05.2026 год. по ЧНД № 3007/2026г. по описа на СГС, НО, 12-ти състав, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. И. З., с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му общо най-тежко наказание по ЧНД № 7904/2024 год. по описа на СГС, НО, 4-ти състав в размер на десет години „Лишаване от свобода”.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от договорния защитник на осъденото лице М. И. З. – адв. Д. Т. от АК - София.

В частната жалба се развиват доводи, че са налице условията на чл. 70 от НК по отношение на осъденото лице М. И. З., тъй като е изтърпял по – голяма част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10 години, с остатък от 9 месеца и 21 дни и целите на наказанието са постигнати. Според жалбоподателя от данните по делото се установява, че е настъпила сериозна промяна в резултат на положените усилия както от страна на осъдения З., така и от страна на затворническата администрация. Осъденият З. се е стремил да демонстрира съобразяване с режимните изисквани, което е изводимо и от сериозен спад в стойностите на оценката на риска от вреди в обществото и оценката от риск от рецидив. Според жалбоподателят, първоинстанционният съд, е подходил избирателно при обсъждането на доказателствата във връзка с корекционния процес, като въпреки възприето принципно наличие на видими и позитивни резултати в поведението на осъдения, без да бъде съобразено, че е налице възможност възпитателната и корекционната дейност да продължи извън условията на местата за лишаване от свобода, на територията на съответната пробационна служба.

1

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. чл. 345 от НПК констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е било образувано пред СГС с искане от осъденото лице М.

И. З. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода” в размер на десет години, наложено му с определение за определяне на едно общо най-тежко наказание по ЧНД № 7904/2024 год. по описа на СГС. Към датата на произнасяне от СГС по подадената молба за УПО, осъденият З. е изтърпял фактически 7 години, 9 месеца, 13 дни /вкл. приспаднато време, през което осъденият е бил с мярка „задържане под стража“ и „домашен арест“ , 24 часово задържане по ЗМВР и 72 часово задържане от прокуратурата във връзка вземане МНО/, а от работа – 1 година, 4 месеца и 26 дни, или общо е изтърпял 9 години, 2 месеца и 9 дни. Неизтърпеният остатък към 15.05.2026 год. е в размер на 9 месеца и 21 дни.

Настоящото производство по чл. 440 от НПК е след като с определение постановено на 01.10.2025 год. в протокол за съдебно заседание с рег. № 914 по ВЧНД № 1164/2025 год. по описа на Апелативен съд – София е оставена без уважение молбата на М. И. З. за условно предсрочно освобождаване във връзка с изтърпяването на това наказание „лишаване от свобода“.

Осъденият З. е започнал да търпи определеното му общо най-тежко наказание в Затвора – София на 04.08.2020 год. при първоначален „строг“ режим, който е бил променен на „общ“ такъв с влязла в сила на 18.10.2022 год. Заповед № 104/ 27.09.2022 год., а със заповед от 05.12.2025 год. е последвало преместването му в затворническото общежитие от открит тип „Казичане“.

По време на изтърпяване на наказанието, осъденият З. е дисциплинарно наказван със заповеди № 718/22.12.2022 год. с „Писменно предупреждение“ и Заповед № 235/12.06.2023 год. с „Лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“, които наказания са били заличени със Заповед № 14/20.11.2025 год. и към постановяване на първоинстанционното определение, същият се счита за ненаказван. Налице е многократно награждаване /Заповеди № 100/08.04.2024 год. „Извънредна хранителна пратка“, Заповед № 291/20.09.2024 год.

„Удължено свиждане за срок от 4 часа“, Заповед № 8/14.01.2025 год. „Удължено свиждане за срок от 4 часа“, Заповед № 252/19.05.2021 год. „Писмена похвала“, Заповед № 460/04.10.2021 год. „Извънредна хранителна пратка“, Заповед № 107/09.03.2022 год.

„Удължено свиждане за срок от 4 часа“, Заповед № 308/22.06.2022 год. „Удължено свиждане за срок от 4 часа“/.

При постъпването в затвора по повод изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, по отношение на осъдения З. е определен среден риск от рецидив, изразяващ се в 54 точки. В Първоначалния доклад е прието ясно изразени дефицити в следните зони: отношение към правонарушението – не приема отговорността за деянието и не разбира 2 мотивите за криминалното си поведение. Не приема присъдата за справедлива. Не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението.

Зачита и признава правата на другите, управление на финансите – не умее правилно да разпределя месечния си бюджет, което води до редовна финансова нестабилност и липсата на финансови средства е факторът, който го подтиква към извършване на криминални деяния, начин на живот и обкръжение – извършва противозаконни дейности при настъпване на финансова нестабилност, безразсъдно и рисково поведение, умения за мислене – не разпознава проблемите си, което води до липса на способност на тяхното разрешаване; не осъзнава последствията от собствените си действия; липса на целеполагане.

По отношение на обществото, персонала в затвора, другите лишени от свобода и за самият него е определен среден риск.

Рискът от рецидив е редуциран от първоначалните 54 точки, преминаващи на 44 точки и към настоящия момент е в рамките на ниски стойности – 37 точки. Констатирана е промяна в следните проблемни зони: отношение към правоотношението – без утвърдена криминализация, мотивиран за промяна, начин на живот и обкръжение – не се наблюдава рисково и безразсъдно поведение.

Все още не е констатирана промяна в следните проблемни зони: управление на финансите и умения за мислене, във връзка с което са залегнали задачи за работа с осъдения в извършването на препланиране на присъдата от 08.07.2025 год. за едногодишен период.

В затворническото досие на осъдения З. са налице също така становища, в които се изразява мнение за настъпила позитивна промяна в поведението му, но същите са били по повод и като предмет на разглеждане във връзка с промяна на режима на изтърпяване на наказанието от строг в общ такъв.

Макар и към настоящия момент да е изтърпял повече от две трети от определеното му общо наказание, както правилно и законосъобразно е приел решаващият съд, не са налице доказателства въз основа на които да се направи извод за наличие на втората изискуема от закона предпоставка за да бъде предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

При така изложеното, твърдяната в жалбата декларирана нагласа за законосъобразен начин на живот от осъдения З., не се доказва от останалите събрани доказателства, а приетото от първоинстанционният съд, че е макар да е налице формалната законова предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като осъденият З. фактически е изтърпял повече от две трети от наложеното му наказание, то не е налице другата законова предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК, във вр. чл. 439а от НПК, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, т. с. да са налице доказателства за поправянето му, каквито са изводите на 3

СГС, същите се възприемат от настоящата съдебна инстанция като правилни и законосъобразни.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 440, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 345, ал. 3, във вр. ал. 2 от НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.05.2026г., постановено в съдебно заседание с рег. № 2755/15.05.2026 год. по ЧНД № 3007/2026г. по описа на СГС, НО, 12-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода М. И. З., с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му общо най-тежко наказание по ЧНД № 7904/2024 год. по описа на СГС, НО, 4-ти състав в размер на десет години „Лишаване от свобода”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от Определението да се изпрати на осъденото лице за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4