Решение № 570 от 03.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Благоевград, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200500917 по описа за 2024 година

Въззивно производство по допускане на делба по реда на Глава двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. във вр. с Глава двадесет и девета „Съдебна делба“, чл. 341 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. М. С., ЕГН **********, чрез адв. Г. Ю.. С първоинстанционното решение № 295 от 23.04.2024 г. по гр. д. № 1890/2022 г. на Районен съд Благоевград е допуснато извършване на съдебна делба между ищеца М. С. и ответника К. М. П., ЕГН **********, на следните съсобствени между страните недвижими имоти, придобити на основание наследствено правоприемство: първи жилищен етаж от жилищна сграда със застроена площ от 103 кв. м., който се състои от три стаи и кухня, клозет-баня, и антре, от двуетажна жилищна сграда, изградена в Урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII, пл.№ 299, кв.33 по плана на ***, одобрен със Заповед № 513/1973 г., с площ за имота 1020 кв. м., при граници и съседи за имота-улица, УПИ XII-288, кв.33, УПИ XIV-487, кв.33, УПИ XV-289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33, ведно с прилежащите части от урегулирания поземлен имот; масивен гараж, с площ от 21 кв. м., построен в наследствения им УПИ-XIII-299 – урегулиран поземлен имот тринадесети за имот двеста деветдесет и девет, кв.33 по плана на *, одобрен със Заповед № 513/1973 г., с площ от 1020 кв.м., при граници и съседи съгласно нотариален акт № 184, том III, дело № 606/1961 г. на PC Благоевград: улица, С. Т. М., И. Д. /Ф. С./, Й. Н. Н. и С. П., а съгласно скица с изх.№ 575/15.07.2022 г. изд. от Община *: улица, УПИ XII288, УПИ ХIV-487, УПИ XV-289, УПИ XVIII-302 и УПИ XVI-300 от същия квартал, с вход откъм улицата и разположен откъм УПИ XII-288, кв. 33 по плана на *, с административен адрес на имота: *, ***. Районният съд е 1 допуснал съдебната делба на процесните имоти при равни квоти – ½ идеална част за М. С. и ½ идеална част за К. П..

С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е допуснато извършването на делба на недвижимия имот, представляващ масивен гараж, както и в частта, с която е постановено, че е наследствен поземленият имот, в който този гараж се намира. Жалбоподателят поддържа, че поземления имот е негова еднолична собственост и че разполага с документ за собственост за това, надлежно вписан в СВ гр. Благоевград. В жалбата се посочват доводи, че решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила на чл. 146 ГПК при постановяване на доклада. Жалбоподателят счита, че решението в частта, с която гаражът е допуснат до делба е недопустимо, тъй като е нередовна исковата молба, с която той е бил включен в делбената маса. Навежда, че ако съдът прецени, че молбата може да бъде поправена в хода на въззивното производство, същата следва да бъде оставена без движение и на К. П. да бъдат дадени указания за депозиране на молба, съобразена с чл. 127 ГПК, като посочи способа, въз основа на който твърди, че е възникнала съсобственост между страните и основанието за това. Твърди, че в молбата, с която е поискано включване на гаража в делбената маса, са наведени твърдения на П., че гаражът е построен от наследодателите на страните, съгласно РЗ № 133/27.09.1988 г. и че след тяхната смърт са го придобили по силата на наследствено правоприемство. Жалбоподателят счита, че тази молба не е редовна, понеже в нея не са изложени надлежно обстоятелства и не са ангажирани доказателства, които да са съобразени с тях.

Поддържа, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно на какво основание П. твърди, че е налице съсобственост върху гаража, доколкото издаденото разрешение за строеж не налага извода за собственост, от него не става ясно дали е построен гаража, кога е построен, установено ли е владение върху същия, ако такова е налице – от кого. По тези причини жалбоподателят намира тази част от съдебното решение за недопустимо, а доклада по делото за непълен, неясен и за неотговарящ на изискванията на чл.

146 ГПК. Според въззивникът поради съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, съдът не е уважил неговото възражение за изключване на гаража от делбената маса, тъй като върху него не е налице съсобственост между страните.

В жалбата се навежда, че са събрани категорични доказателства относно следните обстоятелства: гаражът не е съсобствен с ответника; кога е построен от ищцата и нейния съпруга; веднага след построяването на гаража двамата са установили свое владение върху него; родителите на ищцата, като собственици на земята в този момент, не са се противопоставили на това владение; ищцата и съпруга й са манифестирали намерението за своене и никой не се е противопоставял на владението им. Жалбоподателят твърди, че гаража е разположен в половината на дворното място, от която е обособен вход за достъп до втория етаж на сградата, за изграждането на който етаж на ищцата и съпруга й е било учредено право на строеж от нейните родители.

Поддържа, че предвид самото разположение на гаража се налагат изводите, че той не е строен от родителите на страните и че местоположението му е съобразено с обслужването интересите на втория жилищен етаж и на живущите в него. Посочва се, че по делото се е установило, че наследодателят не е имал автомобил и че такъв е притежаван от семейството на ищеца.

Отправя се искане съдът да обезсили решението в частта, с която е допуснато извършването на делба на недвижимия имот, представляващ масивен гараж, а 2 ако съдът намери тази част от решението за допустимо – да бъде отменено в тази част, както и в частта, с която е постановено, че поземления имот, в който се намира гаража, е наследствен. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от К. П., подаден чрез адв. С. А., в който се изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, поради правилност на съдебното решение. Твърди се, че жалбоподателят не е възразил в първото съдебно заседание относно редовността на молбата за включване на гаража в делбата на основание чл.341 ал.2 ГПК вр. чл.34 ЗС, че той не е направил възражения по доклада и той е бил приет. Според въззиваемата страна тези възражения се правят за първи път с въззивната жалба, което е той намира за недопустимо и незаконосъобразно. Поддържа, че в хода на делото не са се събрали доказателства, че ищцата е придобила гаража по давност. Твърди, че от смъртта на наследодателя М. М., на когото са издадени строителните книжа за гаража и който го е построил, не са изминали 10 години, какъвто е срока за придобиване по давност, а от смъртта на наследодателката Р. М. са изминали три години. Въззиваемият счита, че се е доказало, че докато са били живи наследодателите не са се разпореждали със своите имоти до тяхната смърт и че са помагали на ищцата, вкл. при отглеждането на нейните деца. Намира за правилен извода на съда, че ищцата е държала гаража, а не го е владяла. Поддържа, че тя не е демонстрирала спрямо сестра си, че владее гаража за себе си, напротив – имало е спорове за оставеното наследство. Твърди, че с отговора на исковата молба е поискано обезщетение срещу ползването. Въззиваемата страна твърди, че през 1985 г. на ищцата е отстъпено безвъзмездно правото да построи втория жилищен етаж над съществуващата жилищна сграда, построена от наследодателите по изготвен и одобрен архитектурен проект, но не й е било разрешавано да изгражда външно стълбище. Поддържа, че то е незаконно и подлежи на събаряне. Твърди, че в отговора на исковата молба е даден отговор и по отношение на това стълбище, тъй като в къщата има вътрешно стълбище и за двата етажа. Твърди се, че външното стълбище е изградено от ищцата около 2 години след смъртта на М. М., като от ответницата и от майка им не е искано и не е давано съгласие за това. Посочва, че гаража е изграден от М. М. съгласно архитектурен проект, разрешение за строеж и на място одобрено от ОНС *, като местоположението на гаража е на единствено възможното място в урегулирания поземлен имот XII-299, кв.33 по плана на *, за което е протекла законна процедура за допълване на плана, видно от приложените доказателства по делото. Поддържа, че е ирелевантно за наследствения характер на имота, обстоятелството дали наследодателя е притежавал автомобил. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски.

Окръжен съд Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в 3 обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, вкл. и в частта, с която гаражът е допуснат до делба.

Производството пред районният съд е образувано по искова молба, подадена от М. С. срещу ответника К. П., с която е поискано да бъде допусната при равни квоти съдебна делба на недвижими имоти, придобити чрез наследствено правоприемство: урегулиран поземлен имот парцел, представляващ парцел XIII, пл.№ 299, кв.33 по плана на ***, одобрен със Заповед № 513/1973 г. с площ за имота 1020 кв. м., при граници и съседи за имота - улица, УПИ XII-288, кв.33, УПИ ХIV-487, кв.33, УПИ XV-289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33; първи жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 103 кв. м., който се състои от три стаи и кухня, клозет-баня, и антре, от двуетажна жилищна сграда, изградена в горепосочения УПИ.

В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът и ответникът са законни наследници на М. С. М., ЕГН **********, починал на *** и на Р. И.

М., ЕГН **********, починала на *** Поддържа се, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден чрез обстоятелствена проверка № ***, наследодателите на страните са признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот в землището на *, представляващ дворно място с площ от 1200 кв. м., при съседи: С. Т. М., И. Д. /Ф. С./, улица, Й. Н. Н. и С. П., който имот е отбелязан с пл. № 219 по плана на селото.

Ищецът твърди, че в този имот наследодателите изградили едноетажна жилищна сграда, а впоследствие с Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № ***, М. М. и Р. М., в качеството им на собственици на парцел XIII, пл. № 299, кв.33 учредили на ищцата право на строеж на втори жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 103 кв. м., който се състои от три стаи и кухня, клозет-баня, и антре. Вторият етаж на сградата била собственост на ищцата и била построена по време на брака й с нейния починал съпруг. В исковата молба се твърди, че през 2016 г. без основание ответната страна затворила/заключила и отнела достъпа на М.

С. до първият жилищен етаж, на който ищцата била съсобственик на основание наследствено правоприемство. Поддържа се, че е бил отнет и достъпа й до мазето и че е бил ограничен и достъпа й до втория жилищен етаж, което принудило ищцата да изгради външна метална стълба. Сочи се, че на основание чл.31, ал.2 ГПК с нарочна покана, редовно връчена на ответната страна, последната е била уведомена за задължението си да заплаща на ищцата обезщетение за ползите, от които е лишена, поради отнетия достъп до имота.

В исковата молба са индивидуализирани имотите, за които се иска да бъде допусната делба при равни квоти: УПИ парцел, представляващ парцел XIII, пл. № 299, кв.33 по плана на ***, одобрен със Заповед № 513/1973 г. с площ за имота 1020 кв. м., при граници и съседи за имота: улица, УПИ XII288, кв.33, УПИ XIV-487, кв.33, УПИ XV-289, кв.33, УПИ XVIII-306, кв.33 и УПИ XVI-300, кв.33; първи жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 103 кв. м., който се състои от три стаи и кухня, клозет-баня, и антре, от двуетажна жилищна сграда, изградена в горепосочения УПИ.