Решение № 2008 от 21.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2008 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330205528 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0444-000069 от 28.02.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на С. И. К. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за различна фактическа обстановка от установената, а именно че жалбоподателят не е управлявал автомобила. Моли с е постановлението да бъде отменено. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна е ангажирала писмено становище по жалбата с изпращане на преписката на съда. Счита НП за законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена е в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 11.02.2023 г. жалбоподателят К. управлявал лек автомобил Дачия 1

Сандеро с рег. № ***.

В 20,15 часа се движил в град Пловдив, по ул. „Съединение“, когато бил забелязан от полицейски патрулен автомобил. Жалбоподателят паркирал управлявания от него автомобил на посочената улица пред заведение за бързо хранене „Алекс Фуудс“. К. се отправил към заведението, за да поръча храна от същото.

Полицейските служители, сред които бил и свид. Д., спрели със светлинен сигнал патрулния автомобил до този на жалбоподателя, като изчакали К. да се върне. След като жалбоподателят се върнал към паркирания от него автомобил, чакащите го на място полицейски служители пристъпили към проверка. В хода на същата свид. Д. приел, че процесното МПС било неправилно паркирано на ул. „Съединение“ до № 72 в нарушение на пътен знак В27 въвеждащ забрана за престой и паркиране. Отделно от това проверяващите установили, че към момента на проверката К. бил с отнето СУМПС по административен ред – чл. 157, ал. 4 ЗДвП, тъй като му били отнети всички контролни точки, т.е същият бил неправоспособен водач.

По този повод бил съставен АУАН бл. № 705532/11.02.2023 г. от свид.

Д. в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец за нарушение на чл.

6, т. 1 ЗДвП и чл. 150 ЗДвП . Актът бил връчен на жалбоподателя, който подписал същия, отбелязвайки че няма никакви възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

С оглед установяването на вменените административни нарушения с АУАН, административнонаказващия орган издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът цени като годни доказателстевни източници приложените такива към административно - наказателната преписка, както и допълнително събраните в хода на съдебното следствие.

Приобщените по надлежния ред писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани 2 от съда. Отделно от това, същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело.

Що се отнася до гласните доказателствени средства, на първо място, съдът кредитира изцяло изложеното от свид. Д. – актосъставител.

Показанията на свид. Д. се ценят от настоящия съдебен състав като подробни, последователни, добросъвестно дадени и вътрешно непротиворечиви. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка и при изпълнение на служебните си задължения. По тези съображения съдът дава доверие в цялост на показанията на свид. Д., поради което базира фактическите си изводи въз основа на тях. Възраженията на жалбоподателя за противоречия в показанията на свид. Д. не могат да бъдат споделени, доколкото изтъкнатите противоречия касаят несъществени обстоятелства. Тук от особено значение са показанията на свидетеля за това, че лично е възприел жалбоподателя да управлява процесния автомобил, че К. е бил сам, като към момента на вменените административни нарушения вече е бил неправоспособен. Показанията на свид. Д. касаещи посочените съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване се открояват с подчертана екзактност, категоричност и последователност. В тази връзка на жалбоподателя беше предоставена възможност за установяване на твърдяната различна фактическа обстановка, като му беше допуснат свидетел при режим н а довеждане, а именно – свид. Л.. Показанията на посочената свидетелка съдът анализира с особено внимание предвид заявеното от свидетелката за близки колегиални и приятелски отношения с жалбоподателя К.. При прочита на показанията на свид. Л. съдът намира, че същите следва да бъдат изключени от доказателствата на които съдът базира фактическите си изводи.

Това е така, тъй като показанията на свид. Л. са недостоверни, изолирани и тенденциозни. В същите личи отявлен стремеж на свидетелката да обслужи защитната версия на жалбоподателя, поради което и съдът ги цени като недостоверен доказателствен източник негоден да обори приетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложените и допълнително изискани по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно - наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 11.02.2023 г., а НП - на 28.02.2023 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата касаещи съставомерността на всяко едно от нарушенията. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право, като изрично е подписал АУАН отбелязвайки, че няма възражения.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушенията са описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може 4 да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му .

Относно нарушението с квалификация чл. 6, т. 1 ЗДвП По отношение на нарушението, описано в пункт I от НП, съдът след преценка на цялата доказателствена съвкупност намира, че извода на актосъставителя и на административно наказващия орган за това мястото на което е посочено процесният автомобил да е бил спрян – гр. Пловдив ул.

„Съединение“ до № 72 да е попадало в зоната на действие на пътен знак В27 за неправилен. За установяване на посоченото обстоятелство по инициатива на съда изрично беше изискана справка от Община Пловдив. Видно от писмо от ОП „Организация и контрол на транспорта“ към община Пловдив и представената към същото схема на знаковото стопанство /л. 43 – 44 от съд. дело/ в района на ул. „Съединение“ до № 72 се установява, че към инкриминираната дата – 11.02.2023 г. посоченият пътен участък не е попадал в зоната на действие на пътен знак В 27 или дори пътен знак В 28.

В този смисъл оборени се явяват изложените в АУАН и НП фактически изводи на администрацията за това в процесния пътен участък да е имал действие пътен знак В 27, като дори актосъставителя, по време на разпита му в съдебно заседание не успя да посочи къде точно е имало знак В27 включително след като му беше предявена предоставената от Община Пловдив схема на знаковото стопанство. Ето защо в тази му част НП следва да бъде отменено поради недоказаност на вмененото административно нарушение.

Относно нарушението с квалификация чл. 150 ЗДвП

По отношение на нарушението, описано в пункт II от НП, съдът след преценка на цялата доказателствена съвкупност намира, че по безсъмнен и категоричен начин се установява авторството на деянието, виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената в НП разпоредба на чл. 150 ЗДвП.

Посочената норма гласи, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е 5 учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда н а наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

От обективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че К. като водач на МПС на 11.02.2023 г. в 20.15 часа в гр. Пловдив на ул. „Съединение“ до № 72 е управлявал лек автомобил с рег. № ***, като е бил неправоспособен водач.

Констатациите в АУАН от фактическа страна съответстват на събраните гласни и писмени доказателства. След преценка на цялата доказателствена съвкупност те не се опровергават. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП . Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението. Еднопосочни в този смисъл са показанията на свидетеля Д., дори и показанията на свид. Л. и представените писмени доказателства, а именно справка за нарушител/водач, както и писмо от Началник сектор „Пътна полиция“ /л. 36 от съд. дело/, че жалбоподателят е управлявал автомобила и не е правоспособен за това. От цитираните писмени доказателства се установява, че на 21.12.2022 г. жалбоподателят е изгубил всички налични контролни точки, като СУМПС му е било отнето на 13.01.2023 г. Посоченото обстоятелство, а именно, че жалбоподателят е неправоспоспособен както към настоящия момент, така и към момента на извършване на процесното административно нарушение не се оспорва дори от самия жалбоподател, като същия не ангажира каквито и да било доказателства в обратна насока.