Решение № 4185 от 31.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4185 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия А.

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20211100506569 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Б. Г., срещу решение №20028199 от 30.01.2021 г. по гр.д. № 60288/2015 г. на Софийския районен съд, 92 състав, в частта му с която е отхвърлен предявения от него иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК и в частта му, с която са изменени постановените мерки относно режима на лични отношения между детето и бащата и са определени други мерки. Излага съображенията си, поради които счита решението в обжалваните части за неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и немотивирано. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да уважи исковата му молба.

С отговора на въззивната жалба В. М. Х. я оспорва и моли съдът да я отхвърли.

В. М. Х. е депозирала въззивна жалба срещу решение №20028199 от 30.01.2021 г. по гр.д. № 60288/2015 г. на Софийския районен съд, 92 състав, в частта му, в която се изменят мерките относно режима на лични отношения на бащата с детето А.. Счита, че решението в обжалваната му част е 1 неправилно и незаконосъобразно. В жалбата са изложени съображения. Моли да се отмени решението в обжалваната част и съдът да постанови друго, с което да определи посочения във въззивната й жалба режим на лични отношения. Претендира присъждане на разноски.

С отговора на въззивната жалба А. Б. Г. счита жалбата за неоснователна.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваема страна А. Б. Г. поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

В съдебно заседание по делото въззивника и въззиваема страна В. М. Х. моли въззивната й жалба да бъде уважена, а въззивната жалба на насрещната страна- да бъде отхвърлена. Представя списък на разноските.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С решение №20028199 от 30.01.2021 г. по гр.д. № 60288/2015 г., Софийския районен съд, 92 състав, е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК на А. Б. Г. срещу В. М. Х. за изменение на постановените с решение на СРС, 84-ти състав от 05.02.2015 г. по гр.д. №1717/2014 г. мерки относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А.

А. Г.а, изменил е постановените с посоченото решение мерки относно режима на лични отношения между детето и бащата, в следния смисъл: Всяка първа седмица от месеца бащата ще взима детето в понеделник в 10,00 ч., а ако денят е учебен - ще го взима от училище, след приключване на учебните занимания, като ще го връща на майката В. М. Х., ЕГН ********** в събота в 17,00 ч.; Всяка трета седмица от месеца бащата ще взима детето в петък в 10,00 ч., а ако денят е учебен, ще го взима от училище след приключване на заниманията, като ще го връща на майката в неделя в 18,00 ч.; Бащата има право да взима детето за 27 дни през летните месеци, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и за Коледните празници от 10 ч. на 24 декември до 20 ч. на 26 декември във всяка нечетна година и за 3 дни за Великденските празници от 10 ч. на първия ден на празника до 20 ч. на третия ден на празника във всяка четна година.; Рожденият си ден детето ще прекарва с майка си всяка нечетна година, независимо дали съвпада с ден, който бащата има право да го вземе; Рождения си ден детето ще прекарва с баща си всяка четна година, като ако този ден не съвпада с ден, който детето 2 трябва да е при него, бащата има право да го взима от 11.00 ч. до 20.00 ч. на същия ден; Всеки един от двамата родители има право да прекарва собствения си рожден ден с детето от 10.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, без значение дали съвпада с ден за взимане на детето;

Според чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, а ко обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените порано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение по чл. 59, ал. 9 от СК са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма.

Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.

Между страните не е спорно, че детето А. понастоящем живее при своята майка, като осъществява контакти със своя баща съгласно определеното със съдебно решение (изслушването на страните и детето от въззивната инстанция).

Във въззивното производство са изслушани страните и детето.

При изслушването му от настоящия съд на основание чл. 59, ал. 6 СК А. Б. Г. е заявил, че работи с работно време от 10 часа до 16,30 часа, като 3 може да си избере часовете, в които да работи. Работи от вкъщи. Осъществява контакти с детето по определения от съда режим. Твърди, че няма видео наблюдение в дома си. Когато А. се е върнала при майка си, родителите в ОЗД „Слатина“ са подписали споразумение как да се осъществяват контактите с детето, начина на комуникация, което не е било спазено. Винаги е бил на мнение, че между родителите трябва да има комуникация. Детето има нужда и от двамата си родители и то по равно. Живее сам.

Изслушана на основание чл. 59, ал. 6 СК В. М. Х. е заявила, че е акушер-гинеколог. Графика й на работа е много гъвкав, справя се доста добре с отглеждането на двете си деца. На график е, който заявява предходния месец. Дежурствата напасва обикновено, когато А. е при баща си. Режима за контакти на А. с баща й се спазва. Според нея А. се чувства съвсем хармонизирана и балансирана в контактите и връзката с баща си. Единствено майката изпитва затруднения при осигуряване на извънучебни грижи към детето и осигуряване на посещаемост на извънучебни занимания. Основната претенция на бащата е физически детето да присъства и основно да посещава дома му и да живее на адреса на бащата. Тя няма нищо против детето да си запази режима по съдебното решение и постепенно да го разширят, без да има такива нормативни норми. Единственото, което бащата иска е детето да бъде равни части от време при всеки родител, което според нея е много рисково за самото дете. Живее с двете си деца. Синът й е на 20 години и много отговорно е поел ангажимент към А..

При изслушването на основание чл. 15 ЗЗДт от въззивната инстанция А. А. Г.а заявява, че през седмицата и в някои съботи и недели живее при майка си, а два пъти в месеца през събота и неделя е при баща си. Разбира се добре и с двамата си родители. Иска да се вижда с баща си както е до сега.

Иска през седмицата да е с майка си и някои съботи и недели също да е с нея, а другите да е с баща си. През седмицата ходи на училище, като се прибере си пише домашните, а в съботите и неделите с майка й, един от двата дни си пише домашните и излиза с приятелите си и майка й в парка или ходят в планината на разходка. Когато в съботите и неделите е при баща си, един от двата дни си пише домашните, разхождат се, вижда се с приятелите си от миналото й училище и примерно, изрязва нещо, което баща й е принтирал.

Иска поне два дни с баща си, иска някои уикенди да е при него. Харесва й да продължи режима, който е до сега. И равно време с двамата й родители й 4 харесва, но през седмицата иска да е с майка си. Една седмица при единия й родител, една при другия, може би не й харесва.

Социалния работник, присъствал на изслушването на детето заявява, че А. е споделила, че се чувства добре в режима, който е в момента.

Настоящия съдебен състав счита, че нито един от разпитаните в първата инстанция свидетели не установяват (към онзи момент) изменение на обстоятелствата по отношение на мерките за упражняване на родителските права, налагащо промяната им. Обстоятелствата, които установяват свидетелите са много отдалечени времево от настоящия момент, като детето вече живее в гр. София и не се отглежда от родителите на майката.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца на страните при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебнопсихологична експертиза, чието заключение съдът счита за обективно и компетентно изготвено, пълно, ясно и обосновано.

Вещото лице е дало заключение относно емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му, съществуват ли различия в тази насока и в какъв аспект са, психо-емоционалното състояние на детето, съществува ли при детето конфликт на лоялност и ако е налице- каква е причината, има ли формиран към момента синдром на родителско отчуждение на детето по отношение на някой от родителите и ако има, от какъв вид е то, поради какви причини, съхранена ли е емоционалната привързаност на детето към двамата родители, а в случай, че не е, да посочи причината, да изследва родителския капацитет на всеки един от родителите.

Експертът установява, че А. идеализира фигурите на майката и бащата и идеализира връзката си с тях. В действителност детето няма изградена достатъчно задълбочена връзка с нито един от родителите, която покрива критериите на високонадеждна сигурна привързаност. Според научните данни, именно такъв тип привързаност гарантира добра основа за емоционалното и личностно развитие в детството и в пубертета.

Към момента А. е изключително предпазлива в отношението си към майка си, като се старае да обгрижва техните взаимоотношения по начин, който можем да наблюдаваме при деца в предучилищна възраст. Това говори за липса на сигурност и тревожност по отношение на връзката с родителя, липса на зрялост в отношенията майка-дете. Спрямо бащата детето демонстрира по-големи степени на свобода в поведението си, позволява си да 5 се държи на моменти нехайно към него и/или пасивно агресивно. Това доказва, че детето е възприело бащата като по-надеждния от двамата родители, към когото може да си позволи малки жестове на опониране, без страх да го загуби.

В обследването за пръв път от 10 години се констатира дефицит в развитието на А. в областта на общуването, придружен от изключително високи нива на междуличностна тревожност.

От проведения разговор на психолога с А. за нейното посещение в съда, става ясно, че за нея членовете на съдебния състав са били „страшни".

Споделила му е, че „им е казала всичко да е така, както е сега", тъй като вярва, че след промяна в режима на контакти, във времето когато е при майката ще посещава настоящото си училище, а когато е при бащата - друго.