Определение № 38565 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38565 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110151407 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 51407/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Определение от 03.12.2025 г., съдът е назначил адв. Ж. К. за особен представител на Д. К..

С Протоколно определение от 20.04.2026 г., съдът е освободил адв. Ж. К., като особен представител на Д. К., като е издадено РКО на особения представител съобразно представения по делото депозит.

Подадена е частна жалба с вх. № 130567/24.04.2026 г. от особения представител адв.

К., с която е обжалвано Определението от 20.04.2026 г., с което съдът е посочил да се издадел РКО на особения представител, съобразно представените по делото доказателства за внесен депозит.

С Разпореждане от 28.04.2026 г., съдът приел, че частната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страната не е подала отговор на молбата и не е изразила становище по същата.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Според възприетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „Процесуалното представителство може да произтича от закона - в случаите на изрично уредено законно представителство, но негов източник обичайно е договорът между представител и представляван, тъй като предоставения обем на представителна власт винаги се свързва с доверието, съществуващо между страните, независимо дали се касае за договор за упълномощаване или за специфичния договор за адвокатска услуга, при която упълномощаването се извежда от адвокатското пълномощно, а не от договора. Процесуалният закон предвижда и форма на процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай (чл. 47, ал. 6 ГПК), ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза (чл. 48, ал. 2 ГПК) е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК.

Следователно възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.“.

В случая акта за назначаването на адв. К. като особен представител, съобразно възприетото в доктрината и практиката е Определение от 03.12.2025 г. Тоест, именно изменението на този акт в частта за разноските е следвало да поиска особения представител и то в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, който е едномесечен при необжалваемите съдебни актове, какъвто е процесния, поради което и същият не е връчван на особения представител и на страната – арг. чл. 7, ал. 2 ГПК. Следователно в случая искането по чл. 248 ГПК, което е обективирани в подадената частна жалба е извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което трябва да бъде оставено без разгледане.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането в частна жалба с вх. № 130567/24.04.2026 2 г., подадена от особения представител адв. Ж. И. К. от САК, с адрес: .......... за изменение на Протоколно определение от 20.04.2026 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Софийският градски съд.

Препис от определението да се връчи на адв. К.!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3