Решение № 1058 от 09.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Варна, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100501203 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба вх.№ 13077/03.06.2022г от АНН. Н. АТ. ЕГН ********** /личното име на страната е променено от М. на А.-М., като промяната е вписана в АР на 6.12.2021г/, чрез особения представител адв.А.А., срещу решението на ВРС-XVIIс-в № 260204/ 31.03.2022г по гр.д. № 212/2021г, с коeто е прието за установено между страните, че М. Н. А. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Варна ул.„А. К.“ № 6, дължи на „Чез Електро България”АД ЕИК 175133827 със седалище и адрес на управление: гр.София бул.

„Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес Център, сумата от 304,99лв /триста и четири лева и деветдесет и девет ст./, представляваща цена за потребена ел.енергия за периода от 5.11.2019г до 07.03.2020г за обект, находящ се в гр.Радомир ж.к.“НОЕ“ бл.3 ап.76, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 20.05.2020г до окончателното погасяване на задължението и сумата от 5,04лв /пет лева и четири ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 3.01.2020г до 8.05.2020г, за които суми е издадена Заповед № 3222/6.07.2020г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7337/2020г на ВРС.

Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като излага бланкетно, че не споделя изложените от ВРС мотиви досежно възраженията й, направени с отговора на исковата молба.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърлянето на предявения иск.

Претендира сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Електрохолд 1

Продажби“АД ЕИК 175133827, като правоприемник на „ЧЕЗ Електро България“ АД от м.04.2022г, чрез адв.Р.Д., в който е изразено становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение и затова моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноските по делото.

Производството е по реда на чл.422 ГПК, образувано по исковата молба на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК 175133827, в която се излага, че дружеството в качеството му на доставчик на ел.енергия е доставял такива услуги на ответницата на имот с адрес: гр.Радомир ж.к.“НОЕ“ бл.3 ап.76 с кл.№ 300106659513.

Ответницата не е заплатила цената на доставената за периода от 5.11.2019г до 7.03.2020г ел. енергия, като вземането е станало изискуемо.

Поради забавата си ответницата дължи и обезщетение за забавеното изпълнение, което също не е било заплатено.

По този повод ищецът подал заявление по реда на заповедното производство и е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7337/2020г на ВРС, за която длъжницата била уведомена по реда на чл.47 ал.5 ГПК.

Ето защо за него е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта и затова моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата М. Н. А. ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сумата от 304,99лв, представляваща цена за потребена ел.енергия за периода от 5.11.2019г до 7.03.2020г за обект в гр.Радомир жк“НОЕ“ бл.3 ап.76, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението20.05.2020г, до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 5,04лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 3.01.2020г до 8.05.2020г, за които суми е издадена Заповед № 3222/6.07.2020г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7337/2020г на ВРС.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответницата М. Н. А. чрез назначения й особен представител адв.Ат.Ив.А. е подала писмен отговор със становище за неоснователност на исковете.

Оспорва да е обвързана от сключен с ищцовото дружество договор за предоставяне на ел.енергия, както и качеството си на потребител на ел.енергия за посочения в ИМ обект.

Оспорва реалната доставка на твърдяното количество ел.енергия и консумацията й от ответника.

Счита, че стойността на евентуално доставената ел.енергия през периода от 3.01.2020г до 8.05.2020г не е равна на стойностите, посочени в ИМ.

Оспорва процесния имот да е бил посещаван от инкасатори през посочения период.

Възразява, че претендираната сума била заплатена от нея своевременно и задължението било погасено.

Оспорва претенцията за лихви, като счита, че размерът на евентуално дължимите лихви не отговарял на този, претендиран от ищеца.

Оспорва представените писмени доказателства, вкл.по отношение съдържащите се в тях данни за изразходваното количество ел.енергия.

Поради изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Така предявеният положителен установителен иск намира правното си 2 основание в разпоредбата на чл.422 ГПК, а кумулативно обективно съединеният с него акцесорен иск – в чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:

Представена е справка за издадени фактури за задължения на партньор 0011832078 М. А. с кл.№ 300106659513 за периода 1.05.2010г–29.12.2020г /л.6-11-I/ На името на М. Н. А. с кл.№ 300106659513 за обект в гр.Радомир ж.к.„Ное“ бл.3 ап.76 /л.11-15-I/ са издадени фактури със следното съдържание: ф-ра № 0273324379/10.12.2019г на ст-ст 67,34лв за периода 5.11.2019–5.12.2019г; ф-ра № 0275016181/9.01.2020г на ст-ст 86,74лв за периода 6.12.2019 г–5.01.2020г; ф-ра № 0276476025/10.02.2020г на стойност 119,95лв за периода 6.01.2020г–5.02.2020г и ф-ра № 0278392054/12.03.2020г за периода 6.02.2002г–5.03.2020г.

Представена е справка за консумация на клиент М. Н. А. с кл.№ 300106659513 за горепосочения обект за периода 5.01.2018г–5.12.2020г /л.15-16-I/.

По делото са приети като доказателство /макар същите да са публично известни/ Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/7.11.2007г, изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010г и Лицензия за доставка на ел.енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г.

От справка от 29.11.2021г, изд. от АВп по партидата на М. Н. А. /л.78-87- I/ е видно, че на 14.11.2003г е била вписана покупко-продажба, по силата на която В.Ц.К. и М. Н. А. са закупили апартамент № 76 ет.12 бл.3 в ж.к.„Ное“ в гр.Радомир, след което на 18.07.2006г е била вписана покупко-продажба на 1/2ид.ч. от имота от В.Ц.К. на М. Н. А..

Н а 27.01.2021г е вписано придобиване на жилището чрез публичен търг от купувача Д.Б.А..

Представена е справка за показания на СТИ за потребител с аб.№ 2203807076 за имот, находящ се в гр.Радомир ж.к.„Ное“ бл.3 ап. 76 /л.114-115- I/, като за периода 5.01.2021г– 6.02.2021г е била вписана М. А., а след 7.02.2021г- новият собственик Д.А..

От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода 20.01.2016г– 21.12.2021г в обекта е бил монтиран електромер, който е бил в метрологична годност.

Определените и фактурирани цените на потребената ел.енергия съответстват на одобрените.

В с.з. пояснява, че не е виждал договор за ползване на ел.мрежа, както и документи за метрологичната годност на електромера, но след като е бил монтиран през 2016г, той бил в срока си за годност, доколкото нямало данни за последващи проверки.

Според заключението на в.лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца и по същите не е отразено плащане. Имало данни за предходни плащания по издадени от ищеца към ответницата фактури за периода 1.05.2010г– 12.06.2020г, като последното плащане е било на 10.01.2020г. Размерът на дължимите задължения за процесния период е 304,99лв главница и 5,04лв лихва за забава.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът следва да докаже, че между него и ответницата е било налице валидно облигационно правоотношение за процесния период, изпълнението на задълженията си по договора – че реално е 3 предоставил енергийната услуга, както и основанието и размера на нейната цена.

В тежест на ответницата да установи, че е заплатила дължимата цена за предоставената услуга.

Ищецът е доставчик на ел.енергия съобразно предоставената му лицензия за обособена територия, която включва и процесния обект в гр.Радомир.

Съгл. нормата на чл.98а ЗЕ крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите без изрично писмено приемане.

В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че ответницата е била клиент на ищеца най-рано от 1.05.2010г, от която дата е представената справката за издадени фактури и за това лице се е водила регистрирана партида. Ползвала е ел.енергия, за което са й били издавани фактури, голяма част от сумите по които ответницата е заплащала.

Същата /според данните при дружеството/ е била клиент до 6.02.2021г, предвид че след посочената дата като титуляр на партидата е бил вписан новият собственик на имота Д.А., придобил го на публична продан на 27.01.2021г. Затова от 7.02.2021г на негово име е открита партида, видно от представената справка от АВп и справката за показанията на СТИ.

Последно заплатената сума от ответницата в полза на ищцовото дружество е била от 10.01.2020г.

При тези данни следва изводът, че страните са били в облигационно правоотношение във връзка с продажба на ел.енергия, по което ответницата се явява потребител.

За процесния период 5.11.2019г-7.03.2020г ответницата е била и собственик на електроснабдения обект и затова е била и ползвател на мрежата и съответно задължено лице.

От справката за потреблението в обекта се установява, че преди процесния период показания на електромера са били 15 572кВтч, а след това 19137кВтч, от което следва, че в обекта е била налице консумация, за което може да се направи извод, че ел.енергия действително е била доставена. Вещото лице по СТЕ посочва, че консумираната ел.енергия е била правилно остойностена. В процесния период електромерът е бил в метрологична годност. Няма данни по делото за наличието на повреди, които да налагат извод, че същият не е отчитал правилно преминаващата през него ел.енергия.

Според заключението на в.лице по ССчЕ се установява, че фактурираните суми не са били заплатени от ответницата.

Предвид събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че предявените искове са основателни. Следва да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 304,99лв, представляваща цената за консумираната от нея ел.енергия за процесния период, както и акцесорното вземане за сумата от 5,04лв, представляваща обезщетение за забава, доколкото дължимите по фактурите парични суми не са били престирани своевременно на съответните падежи.

Като краен извод следва, че предявеният иск като доказан по основание и размер следва да бъде уважен.

Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.

Само за пълнота на изложението може да се посочи защо в конкретния случай не може да намери приложение решението на ВКС, ІІІ ГО, № 205/28.02.2019 по гр.д.№ 439/2018, постановено по реда на чл.290 ГПК.

На първо място. След изменението на посочената разпоредба с ДВ бр.86/2017 е приета нова ал.3, изрично указваща, че решението на ВКС по ал.2 не представлява задължителна съдебна практика.