Определение № 28014 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28014 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110112889 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба и уточняващи такава от 22.05.2026 г. и от 09.07.2026 г., подадени от А. А. А., ЕГН: ********** срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, „КРЕДИСИМО“ ЕАД,

ЕИК: 175330437 и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, с която са предявени следните пасивно субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

1. за осъждане на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 25 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 771,50 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 2671687, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2026 г. до окончателното плащане;

2. за осъждане на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 25 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 325,73 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 2671687, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2026 г. до окончателното плащане, и

3. за осъждане на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 25 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 703,67 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 2671687, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2026 г. до окончателното плащане.

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да 1 отговори на зададените в исковата молба въпроси.

Исканията на ищеца да бъдат задължени ответните дружества по реда на чл. 190 от ГПК да представят по делото сочените в пунктове от I до VII на исковата молба документи се явяват неоснователни, доколкото част от същите са представени с отговорите на ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, а исканите справки от счетоводството за всички извършени плащания от страна на ищеца не са необходими, доколкото за изследване на тези въпроси по делото е допусната ССчЕ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,

„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с които оспорват предявените исковете.

Приложените от ответните дружества „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД писмени доказателства също се явяват необходими за разрешаването на спора, и доколкото са допустими и относими, следва да се приемат.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.

1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и

Производството е образувано по искова молба и уточняващи такава от 22.05.2026 г. и от 09.07.2026 г., подадени от А. А. А., ЕГН: ********** срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940,

„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:

203508899, с която са предявени следните кумулативно пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

1. за осъждане на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 25 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 771,50 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 2671687, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2026 г. до окончателното плащане;

2. за осъждане на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищеца 2 сумата от 25 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 325,73 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 2671687, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2026 г. до окончателното плащане, и 3. за осъждане на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 25 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 703,67 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 2671687, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че през м. ноември 2022 г. между него и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2671687, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 5328,92 лв., включваща сумата от 328,92 лв. за застрахователна премия (съгласно уточнителна молба – становище от 09.07.2026 г.). Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. (ii) от договора, като условие за отпускане на кредита е следвало в 48-часов срок от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. В изпълнение на това изискване ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който се задължил да заплаща възнаграждение за предоставеното поръчителство съобразно погасителния план по кредита.

Поддържа, че за периода от сключването на договора до 30.11.2023 г. е заплатил на „Кредисимо“ ЕАД общо сумата 3375 лв., състояща се от една вноска в размер на 975 лв. и тринадесет вноски по 200 лв. Твърди още, че след 30.11.2023 г. вземанията по договора за потребителски кредит и свързания с него договор за поръчителство били прехвърлени от „Кредисимо“ ЕАД, респективно „Ай Тръст“ ЕООД, на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за цесия, без прехвърлянето да му е било съобщено от цедентите по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Посочва, че впоследствие, след проведена устна кореспонденция с ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, бил уведомен, че следва да изпълнява задълженията си към това дружество по задължение № 1301105, по което заплатил общо сумата 5486,17 лв., както следва: 500 лв. на 26.08.2024 г., 300 лв. на 03.11.2024 г., 200 лв. на 21.01.2025 г. и 4486,17 лв. на 10.07.2025 г.

Ищецът поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не отговарял на изискванията на закона относно формата и съдържанието му, включително поради липса на законоустановени реквизити, неправилно определен и непълно посочен годишен процент на разходите и обща дължима сума, както и поради невключване в ГПР на възнаграждението по договора за поръчителство. Поддържа, че възнаграждението по договора с „Ай Тръст“ ЕООД представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при определяне на ГПР, като неизпълнението на това изискване водело до недействителност на договора съобразно разпоредбите на ЗПК и практиката на Съда на Европейския съюз. Освен това твърди, че клаузите относно обезпечаването на кредита чрез задължително сключване на договор с „Ай Тръст“ ЕООД представлявали неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, 3 заобикаляли ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР и прикривали действителните разходи по кредита. Поддържа още, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, поради което и на това основание договорът бил недействителен. Поддържа още, че договорът за цесия не е породил действие спрямо него, тъй като не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от страна на предишните кредитори, а при условията на евентуалност – че ако се приеме, че цесията е породила действие, цесионерът е встъпил в правата на първоначалните кредитори и носи отговорност за връщане на получените без основание суми. Сочи, че общо е заплатил по процесното правоотношение сумата 8851,17 лв., от която сумата 3375 лв. на ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕАД и сумата 5476,17 лв. на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (съгласно уточнителна молба – становище от 09.07.2026 г.), като към момента не му е известно каква част от плащанията е отнесена за главница, договорна лихва, възнаграждение по договора за поръчителство или други разходи. Поддържа, че при недействителност на договора за потребителски кредит по силата на чл. 23 ЗПК дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, поради което всички платени над този размер суми били недължимо платени и подлежали на връщане от съответните ответници съобразно полученото от всеки от тях.

Ето защо предявява настоящите искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който излага подробни съображения за неоснователност на иска. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11 ЗПК и не е налице основание за неговата недействителност по чл. 22 ЗПК. Твърди, че ГПР и общата дължима сума били надлежно посочени в договора и приложение № 1 към него, като допусканията за изчисляването им били изложени в Общите условия. Не оспорва, че при изчисляването на ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, но счита, че това възнаграждение не представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като предоставянето на обезпечение не е било задължително условие за отпускане на кредита, а е зависело от избора на кредитополучателя. Излага, че кредитът е можел да бъде отпуснат и без обезпечение, като кредитополучателят е разполагал с възможност да кандидатства за необезпечен кредит или да предостави различен вид обезпечение. Сочи още, че към момента на сключване на договора за кредит кредитодателят не е разполагал с информация относно евентуалното възнаграждение по бъдещ договор между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по който не е страна. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява самостоятелен договор между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който последното дружество срещу възнаграждение се е задължило да поеме поръчителство за задълженията на кредитополучателя. Излага, че дори да се приеме недействителност на клаузите относно възнаграждението 4 по този договор, това не води до недействителност на договора за потребителски кредит, а единствено до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждението по договора за поръчителство. Оспорва твърденията, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, като излага, че при договорите за потребителски кредит възнаградителната лихва представлява цена на предоставената финансова услуга, а не мораторна лихва, поради което не следва да бъде съпоставяна със законната лихва. Счита, че размерът на договорната лихва и ГПР са в рамките на предвидените в закона ограничения и не представляват неравноправни клаузи, доколкото касаят основния предмет на договора. Не оспорва извършените в негова полза плащания. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, усвояването изцяло на предоставената по него главница, извършеното впоследствие прехвърляне на вземането по силата на договор за цесия, както и сключването на договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Не оспорва и твърдението на ищеца, че преди извършването на цесията е заплатил по сметка на ответника суми в общ размер на 3375,00 лв. (1725,61 евро), като поддържа, че с тези плащания не е погасена изцяло усвоената главница по кредита, поради което не било налице основание за връщане на суми по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход по кредита по смисъла на ЗПК и правилно не било включено при формирането на ГПР, тъй като обезпечението не е било задължително условие за отпускане на кредита, а размерът на възнаграждението не е бил известен на кредитодателя към момента на сключване на договора. Излага доводи, че дори евентуалната недействителност на клаузата за възнаграждението на поръчителя не водела до недействителност на договора за кредит, а единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.