Решение № 863 от 10.07.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 644/2019
- Вид
- Решение № 863
- Подписан
- 10.07.2019
- В сила
- 22.10.2019
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
863 10.07.2019 г.
Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XLIV - ти наказателен състав
На осми юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Камелия Ненкова при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА наказателно административен характер дело № 644 по описа за 2019 година
Производството е по реда чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Г.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, пл.“Съединение“, №, ет., офис срещу
Наказателно постановление (НП) № 18-0769-005494/2019г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр. Бургас-Р Т П, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата, наказателното постановление се атакува като неправилно и се моли за отмяната му. В жалбата са отправени възражения, свързани с начина на съставяне на акта в отсъствие на жалбоподателката, като на следващо място е посочено, че не ставало ясно каква точно е превишената скорост. Сочи се, че е била накърнено правото и на защита.
По делото и при явяване в първите с.з на представител на жалбоподателката- адв.
П., са били събрани и допълнителни писмени доказателства, в това число и за пътните знаци в участъка, като съдът е изискал и Община –Бургас е представила, приети по делото- 16 бр. схеми в посочения смисъл. По делото е постъпило и писмено становище от страна на - адв. П., където са доразвити доводите, поддържани в жалбата и където отново се моли за отмяна на атакуваното НП.
В последното по делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован. Не изпраща и процесуален представител.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР гр. Бургас, сектор „ПП”, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо е направено искане за потвърждаване на обжалваното постановление, като е представена и цялата преписка по случая.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Бургаският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2018 г. около 13.33 часа в гр. Бургас, система за видеоконтрол ATCCTFR1-М, идентификационен № 510/07, заснела лек автомобил марка/модел „ БМВ 330 Д”, с рег. №, движещ се по ПЪТ ПЪРВИ клас № 1-6, Км 488+700, в посока от кв.
„Ветрен” към пв Лукойл. Съгласно изготвената с посочената система снимка-клип №3236,/л.31 от делото, фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 109 km/h (при измерването на скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза на водача- 112 km/h), при разрешена скорост за движение в населено място до 50 km/h, като автомобилът бил управляван от жалбоподателя- Г.П.П., ЕГН **********, като до санкционирането му се стигнало след изпращане на покана и декларация по чл.188 ЗДВП, до ОДМВР-Пловдив, за връчване. Декларацията е била попълнена от Елена П., като същата я е попълнила в качеството й на собственик на автомобила след направена справка в този смисъл по делото, като и жалбоподателката също е попълнила декларация по чл.188 от ЗДВП, че на процесната дата именно тя е управлявала автомобила. Декларацията е с дата 03.10.2018 г., и посочен гр.- Съединение.
По делото е постъпила изисканата от съда преписка от ОД МВР Бургас, сектор ПП, съдържаща- снимков материал, както и доказателства за измервателното средство и за компетентността на издаващия НП орган.
Видно от показанията и на разпитания в с.з в качеството на свидетел – актосъставител- В.Ж.П., мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, се установява, че
На 10.08.2018 г. е било констатирано процесното нарушението по ЗДвП, описано в акта от актосъставителя, за превишена скорост на територията на гр. Бургас на ПП I-6, км. 488+700, след изхода на АМ Тракия, като в с.з., същият уточнява във връзка и с въпроси на защитата, че нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол TFR-M № 510/07. Участъкът е сигнализиран с табела за начало на гр. Бургас за населено място с ограничение до 50 км /ч. Системата приспада автоматично 3 процента от скоростта, т.е. при управление със скорост 112 км/ч стават 109 км/ч. Актът е бил връчен лично на жалбоподателката по делегация.
Описва също, че в координатите, описани на снимката където са извадени 4 клипа на МПС са описани координатите на описаното МПС. Системата автоматично си ги позиционирала, като на въпрос относно това на какво разстояние от табелата на гр. Бургас е бил позициониран автомобилът на полицията посочва, че това е на най-малко от 300 до 500 метра, като няма ограничение за позициониране и миниум трябва да застанат на 200 метра от знака след като ограничението е въведено със знак, в случая табела, за да извършат засичането и да има време водачът да реагира за намаляване на скоростта и да възприеме служебния автомобил. Допълва и че след табелата начало на гр. Бургас няма други знаци за въведено ограничение на скоростта, а там където е бил позициониран автомобилът на около 50 метра имало вече знак 90 км/ч, където вече след това следвало да се спазва ограничението по този знак, което се доказва и от представените схеми на участъка с разположените пътни знаци. На изричен въпрос на защитата дали е възможно в двете платна да бъде измерена скоростта на движение, т.е. на МПС, които се движат в двете посоки, актосъставителят изрично посочва, че не е възможно в двете посоки да се извършва измерването и в снимковия материал може да се види посоката на заснемане. Видно от представените скици /като е проверимо и в интернет/, то безспорно се установява, че процесният участък- се води ПП и е на територията на гр. Бургас в рамките на населено място, като това място не е част от АМ Тракия и на изхода имала табела „БУРГАС” и след нея започвал ПП I-6, като няма поставен знак и затова ограничението е от 50 км/ч, защото се навлиза в населено място. След като няма ограничение с други пътни знаци, ограничението на скоростта било 50 км/ч. В акта свидетелят е написал мястото на извършване на нарушението, заснето е с АТССTFR 1-М № 510/07, която била позиционирана на въпросното място и след обработване на снимковия материал преписката е била изпратена по делегация и жалбоподателя, който не попълнил декларацията по чл.188 ЗДВП /в изложения по-горе смисъл/, и тъй като автомобилът бил негов собствен, то той е посочил управлявалия го- жалбоподателката на процесната дата, което се потвърждава и от попълнена декларация от самата жалбоподателка в този смисъл-стр. 34 от делото. Именно с оглед на така постъпилата информация, актът е бил издаден не срещу собственика на автомобила, а срещу жалбоподателя.
След връщане на надлежната информация актосъставител-
В.Ж.П., пристъпил към издаване на горецитирания акт. В същия при описаните констатации, свидетелят е посочил, че е била нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗдвП, като е приспадната допустимата грешка от 112 км/ч на 109 км/ч при разрешена скорост в населено място с 50 км/ч., като възраженията в тази насока в жалбата за неправилно изчисление на скоростта или неясно такова, съдът намира за неоснователни, видно от снимков материал, приложен на стр.31 от делото.
Видно и от представените скици, е че допуснато нарушение е на територията на гр. Бургас, след указателна табела Д11, която е начало на гр. Бургас и където автомагистралата се пресича с I-6 км. 488 + 700 на ПП 1-6 в посока от кв.
Ветрен към гр. Бургас към пътен възел Лукойл. Заснемането е извършено с мобилна система TFR1-M с фабр. № 510/07 и след обработката на снимковия материал и извършена справка в масивите на БДС и е бил установен собственикът на автомобила – посочил жалбоподателката като управлявала го. В съответното районно по местоживеене *** са били изпратени декларацията, покана и снимковият материал за връчване. Поканата е била връчена -стр.32-33, след което е била попълнена и цитираната по-горе декларацията по чл. 188 от ЗДвП.
Актът е бил съставен от свидетеля П., след връщане на посочените документи, оформени по делегация, като същият е бил връчен на лицето Г.П. на 30.10.2018 г. /стр.30 от делото/. Последната е вписала, че няма възражения по акта, като е посочено, че с поведението си, същата е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и автомобилът се е управлявал на територията на населено място, в случая на територията на гр. Бургас от нея.
Участъкът, в който е бил заснет автомобилът, е - ПП 1-6, като е посочена и посоката на движение и нарушената скорост- превишение от 62 км, при установено до 50 км в час в населено място, като е приспаднат и 3 прочента толеранс и скоростта от засечена 112 км в час е отбелязано, че е 109 км в час. В този смисъл възраженията в жалбата, съдът намира за неоснователни, в това число и на чл.40 от ЗАНН, като актът е подписан от двама свидетели, видно от посочения адрес- служители на сектор ПП Бургас, тоест изпълнена е процедулата по чл.40, ал.3 ЗАНН- двама други свидетели, при липса на свидетели- очевидци на деянието. Иззет бил с акта и контролен талон.
Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление (НП) № 18-0769-005494/2019г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр. Бургас-Росица Тодорова Паязова, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя Г.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени административни наказания – глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя В.Ж.П., потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН И НП №18-0769-005494/2019г. и от приложените по делото писмени доказателствени средства. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин, че на горепосочените дата и място, именно жалбоподателят, е управлявал процесния автомобил със скорост от 109 км/ч /при приспаднат толеранс/, като разрешената максимална скорост за мястото, където е извършено нарушението и което се намира в населеното място, до 50 km/h. Във връзка с наведените в жалбата възражения, следва да се посочи, че е спазено, изцяло изискването за описание на участъка, в който автомобилът е бил засечен, видно от гореизложената и приета от съда фактическа обстановка, а именно, че се касае за превишена скорост на територията на гр. Бургас на ПП I-6, км. 488+700, след изхода на АМ Тракия като, както процесният участък- се води ПП и е на територията на гр. Бургас в рамките на населено място, като това място не е част от АМ Тракия и на изхода имала табела „БУРГАС” и след нея започвал ПП I-6, като няма поставен знак и затова ограничението е от 50 км/ч, защото се навлиза в населено място /видно и от схемите, приети по делото/. В републиканската и общинска пътна мрежа е регистриран като ПП I-6“ /проверимо и в интернет, като публично известен факт/, поради което и възраженията в жалбата в тази насока, съдът намира за неоснователни. В този аспект неоснователни за и възраженията досежно изправността и годността и на техническото средство, с което е извършено измерването, видно от гореизложеното. по делото е представен и протокол за проверка на системата за видеоконтрол/. Следователно възраженията в жалбата и в тази насока, съдът намира за неоснователни. Представено е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Субектът на нарушението също е установен безспорно, видно от горецитираната декларация по чл.188 ЗДВП, непопълнена от жалбоподателя, като в качеството си на собственик на автомобила, именно той е санкционираното лице. С оглед на изложеното съдът приема, че на процесната дата именно жалбоподателят е бил този, който е управлявал процесният автомобил. Установено е, видно и от представения протокол за инструктаж, че свидетелят П. е преминал такъв, за боравене с процесната техника.
Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65eb3177-8dc8-4ac6-a352-ad8649b53dd1