Определение № 996 от 03.07.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 377/2023
- Вид
- Определение № 996
- Подписан
- 03.07.2023
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 996 гр. Плевен, 30.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500377 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Д. П. А. – ищец по гр.д. № 341/2023 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, срещу постановеното по същото дело определение
№ 181 от 15.04.2023 г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. От съдържанието на жалбата не могат да се изведат оплаквания, обосноваващи основания за неправилност на постановеното от районния съд прекратително определение. Доколкото обаче с депозираната жалба се атакува това определение, може да се приеме, че се претендира неговата отмяната.
Частната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок и разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледаната по същество частната жалба е неоснователна предвид следните съображения:
От изложените в исковата молба и в уточняващата молба на Д. А. фактически твърдения и заявено искане може да се приеме, че ищцата претендира унищожаване на договор за доброволна делба, сключен между посочената ответница М. Т. Р. и нейната сестра Й. Т. Р., като за последната се твърди, че е биологична майка на ищцата. Ищцата твърди също така, че М. и Й. страдат от психични заболявания и не са в състояние да разсъждават 1 правилно, както и че М. си е послужила със заплахи и принуда, за да склони Й. да подпише договора. Тези твърдения обосновават основанията за унищожаемост по чл. 30 и чл. 31 от ЗЗД.
С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 130 от ГПК – поради недопустимост на предявения иск. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за ищцата липсва правото на такъв иск, тъй като същата не е страна по договора, чието унищожение претендира.
Въззивният съд намира така постановеното прекратително определение на районния съд за правилно.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Следователно правото да иска унищожение на договора възниква само за страната по него, чиято воля е опорочена. Именно това лице има правен интерес да отпаднат правните последици от унищожаемия договор, като бъде върната в патримониума му предоставената от него, в изпълнение на договора престация. Правото да се иска унищожаването на договор е имуществено и може да бъде упражнено само от лицето, в чийто патримониум се намира – т.е. от страната по договора, чиято воля е опорочена, а след смъртта на това лице от неговите наследници. Затова то не може да бъде упражнено от трети лица, приживе на страната, чиято воля е опорочена, освен в изрично предвидените в закона случаи на суброгиране в чужди права, какъвто не е настоящият случай.
В случая от приложената към исковата молба справка на Служба по вписванията за лицето Й. Т. Р. е видно, че процесният договор за доброволна делба е сключен между съделителите: И.Й.К., М. Т. Д. и Й. Т. Р.. Ищцата не е страна по този договор, нито се явява наследник на някоя от страните по същия.
При това положение за ищцата липсва активна процесуална легитимация от предявения иск, която е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.
Предвид гореизложените съображения, частната жалба на Д. П. А. срещу определението на районния съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
2
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. П. А., с ЕГН **********, срещу определение
№ 181 от 15.04.2023 г. на Районен съд –
Червен бряг, постановено по гр.д. № 341/2023 г., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК – поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3