Присъда № 21 от 10.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 21 / 10.05.2023 год., постановена от Б.ския окръжен съд по в.н.о.х. дело № 624 / 2022 год.

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. П. Н. – защитник на подс. В. К. Г. против Присъда № 906539 / 13.05.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 164 / 2020 год. по описа на Районен съд – Б., с която подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпления по чл.206, ал.1, пр.1 от НК и чл.309, ал.1, пр.1 вр чл.26, ал.1 НК.

Според изложението във въззивната жалба, поддържано в съдебно заседание лично от подс. В. Г. и нейния защитник – адв. П. С., осъдителната присъда на първоинстанциония съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Поддържа се, присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и обвиненията срещу подс. Г. за извършени престъпления по чл.206, ал.1, пр.1 от НК и чл.309, ал.1, пр.1 вр чл.26, ал.1 НК не са доказани по несъмнен и категоричен начин. Ето защо се иска присъдата на районния съд да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана, а предявеният гр. иск отхвърлен като неоснователен.

Участващият производство пред въззивния съд представител на ОП-Б. поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдено като законосъобразна и правилна.

Гр. ищец В. К. не изразява становище по отношение на подадената жалба.

Във въззивното производство са събирани нови писмени доказателства и проведен допълнителен разпит на В. К..

Окръжния съд разгледа жалбата на защитника в качеството си на въззивна инстанция и след като прецени изложените в нея доводи, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната и жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна:

С обжалваната Присъда № 906539 / 13.05.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 164 / 2020 год. по описа на Районен съд – Б., подс. В. К. Г. е призната за виновна в периода от 02.08.2015г. - 29.03.2016 г. в гр. Б., при условията на продължавано престъпление при една и съща обстановка и еднородност на вината, е съставила неистински частни документи - договори за правна защита и съдействие, адвокатски пълномощни, оформени от името на В. С. К. за упълномощаването й за процесуално представителство по граждански и изпълнителни дела, на които е придаден вид, че са подписани 1 от К. срещу „Упълномощител 9 Клиент“ и ги употребила, за да докаже, че съществуват правоотношения между упълномощител - клиент В. С. К. и упълномощен адвокат В. К. Б./Г. с предоставена представителна власт на Б., както следва:

- На 02.08.2015 г. в гр. Б., съставила неистински частен документ договор за правна защита и съдействие - пълномощно кочан № 80, серия К №*/02.08.2015г., оформени от името на В. С. К. за упълномощаването й за процесуално представителство по гражданско дело № 1574/2015г. по описа на Апелативен съд С., I състав, на който е придаден вид, че е подписано от К. срещу „Упълномощител - Клиент“ и ги употребила на 05.08.2015г. по гражданско дело № 1574/2015г. по описа на Апелативен съд С., I състав, за да докаже, че съществуват правоотношения между упълномощител-клиент В. С.

К. и упълномощен адвокат В. К. Б./ Г. с предоставена представителна власт на Б. да оспорва въззивна жалба на М. Н. К. по гражданско дело № 1574/2015г. по описа на Апелативен съд С., I състав;

- На 29.03.2016 г. в гр. Б., съставила неистински частни документи - договор за правна защита и съдействие от 29.03.2016г., договор за правна защита и съдействие - пълномощно кочан № 79, серия К №*/29.03.2016г., оформени от името на В. С. К. за упълномощаването й за процесуално представителство по изпълнително дело № 334/2016г. по описа на ЧСИ Б. В., на които е придаден вид, че са подписани от К. срещу „Упълномощител щ Клиент“ и ги употребила на 29.03.2016г. по изпълнително дело № 20168900400334 по описа на ЧСИ Б.В., прехвърлено и заведено с № 20168380402739 по описа на ЧСИ М. Б., рег.№838, с район на действие СГС, за да докаже, че съществуват правоотношения между упълномощителяклиент В. С. К. и упълномощен адвокат В. К. Б. - Г. с предоставена представителна власт на Б. да я представлява по изпълнителното производство срещу длъжника М. Н. К. - престъпление по чл. 309, ал.1, пр.1 от НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание същия законов текст, вр. чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест / месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.

Наред с това подс. В. Г. е призната за виновена в това, че на 28.07.2015г. в гр. Б., противозаконно е присвоила, като не е внесла по гражданско дело №1242/2015г. по описа на Районен съд Л. от името на В. С.

К., определената „Парична гаранция“ във връзка с налагане на обезпечение, чужди движими вещи-парична сума в размер на 1500 лева, собственост на К., представляваща преведена сума по банков път за внасяне по сметка на Районен съд - Л. по гражданско дело №1242/2015г. по описа на Районен съд Л. за издаване на обезпечителна заповед, която сума владеела на правно основание - в качеството й на процесуален представител по делото престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 от НК , поради което и на основание същия законов текст, чл. 54 от НК я осъжда на наказание „Лишаване от свобода“ за 2 срок от 1 /една/ година. На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил В. Г. едно общо наказание, измежду наложените по-горе наказания, а именно по тежкото от тях „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една / година. На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.

Подс. В. К. Г. е осъдена да заплати на В. С. К. сумата от 1500 лв., представляващи обезщетение за I причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната I лихва от датата на деянието 28.07.2015г., до окончателното изплащане на сумата.

Подс. В. Г. е осъдена също да заплати по сметка на ОД МВР Б. сумата от 535.42 лева, представляваща сторени досъдебното производство разноски, по сметка на Районен съд гр.Б. сумата от 378.69 лв., представляващи сторени в съдебното производство разноски, сумата от 60.00 лв., представляваща 4 % - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Настоящият състав на ОС - Б., след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното отменяване изцяло и постановяване на нова, изцяло оправдателна такава, поради следните съображения:

След самостоятелен анализ на доказателствата по делото, обаче, настоящият съдебен състав намира, че са налице условията за частично изменение на фактите, възприети от районния съд, като в този смисъл упражни правомощията си, визирани в чл. 316 НПК. След проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция прие за установено следното от фактическа страна:

Подс. В. К. Г./Б. /р.* год./ е с висше образование, разведена, неосъждана. Същата е адвокат в АК – К. с кантора в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.“ №*, ет. *. С решение № 3914/11.05.2017 год. по гр. дело № 1060 8 2017 год. на РС – Б. е прекратен брака на подсъдимата и променено брачното фамилно име Б., като е възстановено предбрачното име – Г..

Свидетелката И. Х. е също адвокат в АК – Б. и с кантора на същия адрес.

Свидетелката В. К. от гр. Л. /конституирана по делото в качеството на граждански ищец/ живеела и работила в Р. Гърция.

По делото не се спори, установява се по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства, че в Р. Гърция св. В. К. и лицето 3

М. Н. - К. имали гр. правен спор, разрешен с Решение № 660/2013 год. по гражданско дело № 7048/2011г., по описа на Атинския районен мирови съд, с което е уважен предявен от К. срещу Н.-К. иск за сумата от 8700 евро, ведно със законната лихва. След приключване на това дело, ангажираният от К. гръцки адвокат се свързал с адв. И. Х. /която говори гръцки език/ за иницииране на производство по екзекватура на решението на атинския съд.

Св. Х. се съгласила да поеме делото и в края на 2013г. - началото на 2014г. била ангажирана от К. да я представлява пред СГС по повод заведено дело по екзекватура по признаване и допускане на изпълнение на посоченото съдебно решение Атинския съд. В тази връзка св. Х. депозирала пред СГС заверен препис от Решение № 660/27.02.2013г. на Атински районен /мирови/ съд, и е образувано гр. дело № 10909/2014 г. по описа на СГС, по което е постановено разпореждане от 28.11.2014 г. за признаване на решението на гръцкия съд.

Срещу посоченото разпореждане била депозирана жалба от ответницата М.

Н.-К. и е образувано въззивно гр. дело № 1574/2015г. по описа на I състав на САС.

Междувременно бащата на адв. И. Х. се разболял от онкологично заболяване и същата помолила подсъдимата - адв. В. Г. да поема делото на В.

К., тъй като последната и отнемала твърде много време, постоянно я „пресирала“, непрекъснато звъняла по телефона, разговаряла с часове и я „атакувала с SMS-и“, а Х. трябвало да се грижи за баща си. Г. се съгласила да помогне на Х. и да поеме далото на К.. Х. разговаряла и с К., която също била съгласна Г. да я представлява. Св. Х. предала на подс. Г. всички документи по делото, които съхранявала.

След като прехвърлила делото на Г., Х. приключила отношенията с К., която продължила да комуникира с подсъдимата. Между адвокат В. Г. и В. К., която се намирала в Р Гърция, не били оформени писмено договор за правна помощи и пълномощно, за да я представлява. Въпреки това, те провеждали многократни и продължителни разговори по повод на делото, при което Г. разяснила на К., че ще заведе дело за налагане на възбрана на имот, собственост на К.. К. се съгласила и е изготвено пълномощно за иницииране на съответно производство пред РС – Л. /л.30, т.1 ДП/. На 23.07.2015г. подсъдимата депозирала молба до PC Л. за допускане обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на обезпечителна мярка, а именно възбрана върху 1/2 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к.

„Н.-*“, бл.*, ет. *, вх.*, ап.* в полза на В. К., към което приложила пълномощно, оформено от името на К.. По този повод било заведено ЧГД № 1242/2015г. по описа на PC Л.. С определение от 23.07.2015г, съдът е допуснал обезпечение в полза на К., действала чрез процесуален представител адв. В. Г. /Б./ на бъдещи искове, предявими против М. П. Н. - К..

Със същото определение била определена парична гаранция в размер на 1500 лева. Съдът определил обезпечителната заповед да се издаде след представяне на доказателства за внесена парична гаранция по сметка на PC Л. и посочил срок за предявяване на иска - един месец, считано от връчване на 4 определението на съда.

Междувременно св. В. К. помолила сестра си - св. П. К. да и заеме 1500 лева, които последната изплатила на 28.07.2015 г. на подсъдимата по банков път, чрез платежно нареждане /л.14, т. 1 ДП/, в което като основание за превода е посочено „захранване на сметка за дело“.

Видно от показанията на св. В. К., на 02.08.2015 г. същата се прибрала в страната и посетила сградата на PC - Л., за да провери движението на заведеното от нея чрез адв. Г. ЧГД № 1242/2015 г. Тогава при извършената й справка В. К. установила, че не е внесена определената парична гаранция в размер на 1500 лева.

На 06.08.2015 год. на адв. Г. /Б./ е връчено съобщението, ведно с посоченото определение по ЧГД № 1242/2015г. на PC Л. /л.27, т.1 ДП, както и писмо на РС – Л. изх. № 2015 от 19.06.2018 год. – л.103, т.2 ДП/. Адв. Г. извършила справка в Служба по вписвания – С., при което установила, че на 17.07.2015 год. посочения по-горе имот вече е бил прехвърлен от М. Н. - К. на трети лица, поради счела, че е безпредметно да бъда внасяна определената гаранция.