Решение № 113 от 21.10.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Нова Загора, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА, СЪСТАВ В. МИНЧЕВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20262220200423 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон а за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т. З. Т. с ЕГН: ********** и адрес: с.

******** срещу НП № 26-0306-000409/20.08.2026 г., издадено от началник група РУ-Нова Загора при ОДМВР- Сливен, с което на основание чл. 175, ал.

3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва, че не е получавал уведомление за прекратена регистрация.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен се явява и се представлява от адв. С., който оспорва жалбата и моли НП да бъде отменено.

Претендира присъждането на разноски.

Ответникът - началник група РУ-Нова Загора при ОДМВР- Сливен, не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за адвокатския хонорар на ответната страна.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.07.2026 г. около 07:38 часа в гр. Нова Загора по ул. „Васил Левски“ до кръстовището с ул. „Патриарх Евтимий“ Т. управлявал лек 1 автомобил марка и модел „Фиат Улайс“ с регистрационен номер *******, собственост на З.Т.Г. с ЕГН: **********. След извършена проверка с РСОД се установило, че МПС-то било със служебно прекратена регистрация при липса на ЗГО от 05.05.2026г.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН, а въз основа на него и процесното НП.

Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на св. К. и св. Д., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП вменява за нарушение управлението на МПС при липса на надлежно регистриране.

По делото се установява, че на основание чл. 140, ал. 10 от ЗДвП регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена.

Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането /КЗ/, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по 2 желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., включително към датата на издаване на оспорената заповед, е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Но нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал.

11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. От посочените разпоредби следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, включително на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл.

4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

Наред с изложеното, макар и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата й редакция след изменението (обн. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), да липсва предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая не само липсват доказателства, че собственикът на процесния лек автомобил, управляван от него, е бил уведомен за служебно прекратената, в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регистрация на автомобила, но и от страна на административния орган не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР, в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за 3 служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, приложимо е разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС, по тълк. д. № 3/2022 г., което ТП не е загубило сила. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. В случая оспорващият не е знаел, че регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена на 05.05.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а няма публичен регистър, в който да се провери дали регистрацията на МПС е била валидна към датата на управление на автомобила. В този смисъл РЕШЕНИЕ № 838 ОТ 07.05.2026 Г. ПО АДМ.

Д. № 159/2026 Г., II СЪСТАВ, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН;

РЕШЕНИЕ № 212 ОТ 03.02.2026 Г. ПО АДМ. Д. № 766/2025 Г., II СЪСТАВ,

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН).

Очевидно собственикът не е изпълнил произтичащото от посочената норма задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията, без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила водач към датата на нарушението.

Това обстоятелство изключва субективния елемент при извършване на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Незнанието на водача Ю. за служебно 4 прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла - арг. от 14, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.

Гореизложеното обуславя извод, че санкционираното лице не е действало виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. (в този см. Решение № 2077 от 14.11.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 476/2024 г).

Мотивиран от горното, съдът счита, че НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и отмяната на НП на жалбоподателя му се дължат разноските по делото. Такива са претендирани, по делото в размер на 220 евро видно от приложения договор за правна защита (л. 37).

Неоснователни са доводите за ответника за прекомерност. Адвокатското възнаграждение е малко над минимално определените по наредба. Адвокатът е проявил процесуална активност и осъществил защита и в съдебно заседание, а оспореното НП освен глоба, предвижда и отнемане на право да управлява МПС за определен срок, което по своята същност представлява по-висок интензитет на фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 26-0306-000409/20.08.2026 г., издадено от началник група РУ-Нова Загора при ОДМВР- Сливен, с което на Т. З. Т. с ЕГН: