Решение № 172 от 11.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по Въззивна жалба вх. № 3960/02.04.2025 г. от Ц. Н. Й., с адрес: гр. *****, чрез пълномощника й адв. В. М. от АК - Кюстендил, и Въззивна жалба вх.

№ 4015/03.04.2025 г. от Община Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, представлявана от кмета инж. О.А., насочени против Решение № 347 от 19.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1272/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Въззивницата Й. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява вида и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че решаващият състав, в нарушение на чл. 52 ЗЗД и без да съобрази заключенията на съдебно медицинските експертизи, е определил несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение, който не съответства на съчетанието, комбиниран характер и съвкупност на нанесените рани.

При развитите доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановено ново, с което исковата претенция бъде уважена до пълния предявен размер, ведно с дължимите лихви. Претендират се разноски.

Не се ангажират доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Община Кюстендил, представлявана от кмета О.А., в който се излага становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че районният съд е определил размер на обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост на чл. 52 ЗЗД, съобразявайки се с установените делото обстоятелства 1 и събран доказателствен материал, вкл. със заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологичната експертиза.

Иска се отхвърляне на депозираната въззивна жалба и потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендират се сторените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствени искания не са ангажирани.

Своевременно с депозираната и въззивна жалба от Община Кюстендил, чрез кмета О.А., първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната му част с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и нарушение на материалния закон. Изтъква, че посочената от съда в решението съдебна практика на ВКС не е задължителна според разпоредбите на ВКС.

Навежда пространни съображения в подкрепа на твърдението си, че не е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД. Поддържа се, че ищцата не успяла да докаже безстопанствения характер на кучетата, а съдът, приемайки противното, постановил решението си, основавайки се само на база свидетелските показания.

Възразява като неправилен срещу извода на решаващия състав, че само по себе си обстоятелството, че куче, чийто собственик не е установен, проявило агресия и наранило човек, означава бездействие от страна на общината и неизвършване на предписаните от закона действия относно възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в неизпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Аргументира се, че от събраните гласни доказателства липсват доказателства за безстопанствения характер на кучетата, както и, че кучетата са под надзора и грижи на общината, съгл. чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ относно местообитанието им, начина на живот и поведението им преди и след инцидента. Сочи, че съдът е кредитирал показанията на свидетелката И.М. без да съобрази тяхната заинтересованост.

Не споделя извода на районния съд, че въпреки наличието на данни за приета Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Кюстендил, процесният инцидент сочи неизпълнение на задълженията за осъществяване на адекватен надзор в резултат на което ищцата е претърпяла неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от осъщественото противоправно деяние. Изтъква, че относно предприетите мерки за овладяване и контрол на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Кюстендил, в изпълнение на чл.47, ал.З от ЗЗЖ, са налице събрани както гласни доказателства, така и представени писмени доказателства, същевременно липсвали доказателства, че при получен сигнал е било налице бездействие от страна на служители на общината относно предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствени кучета към хора. Допълва, че решаващият състав не е отчел ползата от кастрацията и връщането по места на безстопанствени животни, след обезпаразитяването им, което е именно изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България.

Поддържа, че съдът е определил завишен размер на обезщетение спрямо действителния размер на претендираните вреди в нарушение на чл. 52 ЗЗД.

Подчертава, че от събраните доказателства не се установява безспорно мястото на настъпване на инцидента, където ищцата е получила увреждане.

2

Въззивникът счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила без да бъдат обсъдени защитните тези на страните във връзка със събраните писмени и гласни доказателства и без излагане на мотиви за основателност или неоснователност на иска по смисъла на чл. 236 ал. 2 ГПК.

Обосновава се, че първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от представените доказателства относно предприетите мерки във връзка със здравето и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Кюстендил, което процесуално нарушение довело до неизяснен от фактическа и правна страна съществен елемент от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно наличието на противоправно бездействие на Община Кюстендил като основание за ангажиране на отговорността й. Допълва, че анализът на представените писмени доказателства сочи, че предписаните от закона задължения на Община Кюстендил относно безстопанствените кучета са осъществени с дължимата грижа, която изключва отговорността й по чл.49 от ЗЗД.

Аргументира се, че общината не следва да упражнява контрол върху всички безстопанствени кучета на нейна територия, а такова задължение възниква само тогава, когато за настанените и обработени в приют безстопанствени кучета не се явяват лица, които да полагат грижи за тя, в които случаи съгласно чл.47, ал. 3 от ЗЗЖ, кучетата се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет или се връщат по местата, от които са взети. Изтъква, че именно тези кучета, а не всички безстопанствени кучета на територията на общината, са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ.

По изложените съображения заявява искане за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции.

Претендират се съдебно-деловодните разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение Не се ангажират доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат, респ. и оспорват от въззиваемите по тях страни.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от Ц. Н. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. ******, против Община – Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, представлявана от кмета О.А..

С исковата молба са били наведени доводи, че на 27.04.2024 г., около 12,00 часа ищцата тръгнала да си набере бъз от ливада, находяща се зад строителна площадка на новостроящ се обект в гр. Кюстендил, ул. ****, в землището на Община Кюстендил.

Докато била на ливадата, откъм реката дошла глутница от около 20-25 броя кучета.

Същите се насочили към нея с лай и ръмжене и почти веднага я нападнали. Започнали да я хапят по двата крака, в областите под коляното, лявата ръка, лявото рамо, както и по меките части високо над краката, при което и била повалена на земята.

Пострадалата изпитвала силни болки и почувствала уплаха за живота си. През цялото време викала, ръкомахала и ритала с крака. Нападението продължило около 2-3 минути. Кучетата се оттеглили сами и се насочили към реката. Ищцата успяла да се 3 изправи сама и видяла три момчета от близкия строеж, които се приближавали към нея с цел да й помогнат, поради което и едното от тях носело дърво. Служител на охраната от строежа позвънил на Спешния център, като на място дошла линейка.

Ищцата била откарана в МБАЛ – гр. Кюстендил, където й била оказана необходимата медицинска помощ, а след това – освободена за домашно лечение.

Поддържано е било, че като последица от получените наранявания ищцата изпитвала болки и страдания както от самите ухапванията, така и от последвалите медицински манипулации. Изпитала силен страх и паника от звука на кучешки лай и понастоящем. Състоянието й било такова и към момента на подаване на исковата молба.

Поради изложеното се смята, че следва да се ангажира отговорността на Община Кюстендил на основание чл.50, ал.1, изр.2 ЗЗД, във вр. с чл.3, ал.2 от Наредбата за регистрация, отглеждане и контрол на кучета на територията на Община Кюстендил.

При изложените обстоятелства е предявено искане за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Претендирани са били и разноски по водене на делото.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал ищцовата претенция като неоснователна.

Посочено е било, че в исковата молба не се твърдяло и не се доказвало вредите да са настъпили в следствие на неправомерно действие или бездействие от страна на ответника. За да се ангажирала отговорността на ответника, следвало да бъде изпълнен фактическият състав на разпоредбата по чл.49 ЗЗД, а това не било налице в процесния случай. Изложени са били подробни съображения, че общината е изпълнила законово вменените й задължения като е предприела действия за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета. На територията на общината имало изграден приют за бездомни кучета, който функционирал от 01.09.2008 г.

Безстопанствените кучета се настанявали временно в приюта, ваксинирали се и ако нямало желаещи да ги осиновят, се връщали на местата, от където били заловени, но след извършване на съответните ветеринарно-медицински дейности. С това ответната страна изпълнила законово вменените й задължения според изискванията на чл.47, ал.3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, поради което и не било налице противоправно бездействие, а оттук и причинно-следствена връзка с твърдените за настъпили вреди за ищеца.

Спори се по изложените в исковата молба фактически твърдения – механизма на получаване на травматичните увреждания, кучетата да са били безстопанствени, както и се твърди, че ищцата била допринесла за настъпването на вредите. На процесната дата не бил регистриран сигнал за подобно поведение на безстопанствени кучета.

Оспорено е било мястото, на което се твърди да е настъпило увреждането, да е общинска собственост.

Оспорен е бил и претендираният размер на вредите като твърде завишен с оглед на настъпилите неблагоприятни последици.

С оглед изложеното е било заявено искане за отхвърляне на иска.

В противен случай и ако съдът приеме иска за основателен, е било поискано на основание чл.52 ЗЗД, да определи дължимото обезщетение по справедливост.