Протокол № 132 от 13.04.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 132 гр. Варна , 13.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20203100901025 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД – Бургас, редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се представлява.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ТУРИСТ ИНВЕСТМЪНТ“

ЕООД, редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, представлява се от адвокат А. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Н. Г., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. Й. Т., уведомена в предходно съдебно заседание, явява се лично, депозирала заключението в срока по чл. 199 ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ Г. М. Д., уведомен в предходно съдебно заседание, явява се лично.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

1

АДВ. П.: Нямам допълнения към отговора и допълнителния отговор, заедно с представените писмени доказателства. По отношение на оспорването на протокола не оспорваме автентичността на положения подпис, а твърдянията ни са, че посоченото лице Николай Йорданов не е представител на ответника. Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 67/20.01.2021 година, както следва:

Предявени са искове от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, гр.

Бургас, против „Турист Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 103814076, гр. Варна, с правно основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1 т.1 ГПК и чл. 86 ЗЗД. Твърди се, че ответното дружество е клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект, находящ се в гр. Обзор, а именно почивна станция с аб. № 213365. В качеството му на собственик на описания обект, ответникът се явявал потребител на ВиК услуги, като приложими за него били Общите условия, одобрени от КЕВР, публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор. Сочи се, че по силата на чл. 23, ал.

4 от ОУ, както и чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по ел. път, посредством използването на мобилно устройство. Ищецът твърди, че водомерите на абоната били разположени в шахта в двора на комплекса, поради което задължение на клиента било да осигури достъп до водомера, а при електронното отчитане не съществувала техническа възможност за полагане на подпис от представител на абоната, каквото задължение било налице при използването на хартиен карнет. Във връзка с електронното отчитане се уточнява, че инкасаторът отчита обекта като сканира баркод, поставен в близост до самия водомер. Този баркод представлявал директна връзка с базата данни на дружеството и индикирал, че отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Ако инкасаторът няма достъп до имота същият набира на самото устройство режим „служебно отчитане“. За всяко отчитане по ел. път за процесния период били издавани данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, които били одобрени от КЕВР с решение № Ц-20/28.12.2018 год.

Общият размер на задълженията за периода 20.07.2019 год. – 20.08.2019 год. възлизал на 58 054.37 лева. Като се позовава на липса на плащане от страна на ответното дружество в 30-дневен срок от издаването на всяка от фактурите, съгл. чл. 33, ал. 2 от ОУ, ищецът без да е необходимо да изпраща покана до длъжника, се снабдил със Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5698/2020 год. на ВРС. На осн. чл. 44 от ОУ ищецът претендира дължимост освен на главницата и на лихва за забава за периода от датата на падежа до окончателното 2 изплащане и сумата от 2 937.97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 24.09.2019 год.- 28.05.2020 год.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Турист Инвестмънт“ ЕООД депозира писмен отговор, с който без да оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва представените справки и фактура с твърдението, че начисленото количество вода не е действително потребено, а е оспорено като недължимо, поради което и ответното дружество не осчетоводило фактурата.

Счита, че е нарушен предвиденият в чл. 24, ал.4 от ОУ ред за отчитане на водата, а инкасаторът неправомерно записал и начислил количествата вода без да извърши реална проверка на водомера. Липсвал констативен протокол за неработещ водомер, а също така сочи, че в шахтата имало два водомера. Представеният от ищеца карнет не носел подпис на представител на ответника, следователно същият не е изразил съгласие за начислената вода.

Излага и че в представените справки/карнет не бил обозначен имотът, за който е доставена водата, вкл. партидата на която се води. Налице било несъответствие между количествата, отразени в карнета и тези във фактурата. Оспорва съдържанието на последните с твърдението за силно завишен размер на служебно начислените количества вода, несъобразени с броя на обитателите на имота в процесния период. От извършена проверка на място на водомера не били установени нередности, като в процесния период същият не бил разпломбиран или сменян, нито пък били получавани писмени предписания за смяната му. В тази връзка и като се позовава на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. сочи, че по делото липсват данни от кога датира неизправността на водомера, респ. предписание за отстраняване на повредата, които да оправдават служебното начисляване на вода за процесния период. Като оспорва и базата на която са изчислени фактурираните количества вода претендира, че извършените от водния оператор записвания не удостоверяват действителна консумация.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора, поддържа изложеното досежно основателността на претенцията и излага допълнителни доводи. Така, ищецът твърди, че представените по делото извлечения от електронния карнет, съдържат данни за местонахождението на имота, за водомера и номера на партидата на абоната, вкл. титуляра й, начина на отчитане и съотв. показания на уреда. Подчертава, че се касае за физически реални отчети на преминало количество вода през водомерите и едновременно с това за служебно начисляване. По отношение на реално извършените отчети ищецът сочи, че липсват възражения конкретно за тях, а видно от по-късно изготвения протокол от 23.01.2020 год. операторът заедно с представител на ответника вписал показанията на водомерите, които записи свидетелствали за нарастването им във възходящ ред. Служебното начисляване на количества в размер на 7 000 куб.м. за водомер 6085/60 и 6 000 куб.м. за водомер 6085/64 се наложило, поради констатирано засичане, задържане на водомерите. При това посочените количества били съобразени с данните от предходни консумации за аналогични периоди. При несъгласие на потребителя с тези количества същият следвало срочно и надлежно да въведе възраженията 3 си съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4, което в случая не било сторено, поради което следвало да се приеме, че е налице конклудентното им приемане. На следващо място и доколкото отчитането е станало дистанционно чрез снемане на данните от мобилното устройство на хартиен носител подчертава невъзможността да се положи подпис на представител на потребителя, което не е нужно и съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4.

Също така оспорва доводите на ответника за отчитане според броя на обитателите на имота, тъй като в случая става въпрос за „почивна станция“, т.е. предоставяне на туристически и хотелиерски услуги, поради което следвало да се вземат предвид фактурите за сходен период.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива своите за неоснователност на иска. Оспорва, че представеният с ДИМ протокол е подписан от представител на ответника.

Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване факти.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта на съществуване на валидно правоотношение между страните по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за обекта със сочения абонатен номер; доставяне на съответните ВиК услуги, вкл. количествата реално отчетена доставена и потребена вода, както и количествата служебна начислена такава; твърдяното „засичане/задържане на водомера“ в процесния период, както и начин на снемане на данните от електронния карнет; цената, по която се таксуват начислените количества и общия размер на дължимото възнаграждение за процесния период; че поради неплащане в срок ответникът е изпаднал в забава и същият дължи мораторна лихва за посочения период в претендирания размер.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения.

УКАЗВА н а ищеца, че се е позовал на всички релевантни за очертаване на основанието на иска факти и е ангажирал допустими доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест, с изключение на доказателства за твърдяното „засичане/задържане на водомера“, както и начина на снемане на данните от електронния карнет.

4 правопогасяващи или правоотлагащи възражения, респективно не е ангажирал доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест.

УКАЗВА на ответника, че не е навел правоунищожаващи,

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 3616/24.02.2021 г., подадена от ищцовата страна, чрез процесуалния й представител, главен юрисконсулт Десислава Златева, в която е обективирано доказателствено искане за допускане до разпит на свидетеля Веселин Д.

Атанасов при режим на призоваване, във връзка с оспорения документ и извършеното отчитане на водомерите на посочените в протокол от 23.01.2020 г. С депозираната молба протокол от 23.01.2020 г. е представен в оригинал.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 2337/08.02.2021 г., подадена от ответната страна, чрез процесуалния й представител, адвокат П., с която във връзка с дадените от съда указания с определение № 67/20.01.2021 г. е направено уточнение във връзка с искането за събиране на гласни доказателства, като е посочено, че шахтата, където се намират 2 бр. водомери не е на територията, която е собственост на ответното дружество, като същата е на улична регулация и всяко трето лице има достъп до нея, както и че към момента на отваряне на шахтата и измерването на водомера, същият е функционирал, като към този момент не са присъствали представители на ответното дружество.

АДВ. П.: Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото представените от ищцовата страна писмени документи.

Оттеглям направеното искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел предвид изготвените експертизи, с които вече съм запозната.