Определение № 15667 от 21.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15667 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Въззивно частно гражданско дело № 20241100511021 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на длъжника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, чрез клона си „У.Е.У. ЦРТ - клон Б.“ КЧТ, с ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, Летище София, сграда ИВТ, срещу заповед под № 12379/22.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14017/2024г. на Софийски районен съд, 51 състав, в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че определеното от заповедния съд адвокатското възнаграждение за подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в размер на 450 лева се явява прекомерно в сравнение с фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство. В тази връзка в жалбата са изложени съображения, като е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 400 лева. В жалбата се съдържа претенция за сторените в настоящото производство съдебни разноски.

Софийски градски съд, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството по ч.гр.д. № 14017/2024г. на Софийски районен съд е образувано по подадено от А.А.С. ЕГН **********, заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „У.Е.У. Цтр.“, чрез клона си „У.Е.У. ЦРТ - клон Б.“ КЧТ, с ЕИК 200830927за сумата от 488,96 лева- обезщетение по чл. 7, т. 1, буква ‚“а“, от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голоямо закъснениена полети, за отмяна на полет № W6 4352, предвиден за изпълнение от 17.07.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.03.2024 г. до изплащане на вземането. Със заявлението е направено искане за присъждане на разноските по делото, както и за адвокатско възнаграждение.

От доказателствата по делото се установява, че заявителят А.А.С. е представила 1 договор за правна защита и съдействие сключен с адв. Ц.И.П. – И., АК-Русе, с предмет изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК и процесуално представителство по делото.

Със заповед № 12379/22.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, районният съд е уважил заявлението, като е присъдил в полза на заявителя разноските по делото в размер на 25 лева - държавна такса и 450 лева - адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е неправилна в обжалваната част.

Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство ОСГТК на ВКС приема, че общият ред на чл. 248 ГПК се прилага от заповедния съд в хипотеза, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски. В случаите като настоящия, както и в случаите на погрешно произнасяне, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Със заявление по чл. 410 ГПК от 08.03.2024 г. заявителят А.А.С., чрез Ц.И.П. – И., АК-Русе, поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за сумата 488,96 лева – обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за отменен полет № W6 4352, планиран за 17.07.2022 г., от летище София до летище Милано и сторените по делото разноски – 25 лева държавна такса и 450 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. И.. Същият е с характер на разписка за реално заплатено възнаграждение на адвоката в размер на сумата 450 лева.

Искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за главницата и сторените разноски било уважено изцяло, като на 22.04.2024г. от СРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С частната си жалба длъжникът обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, като релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение. Чл. 78, ал. 5 ГПК е в общата част на исковия процес и намира приложение и в заповедното производство, като законодателят провежда проекцията на нормата чрез правото на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта по разноските. При упражняване на това право, което чл. 413, ал. 1 ГПК предоставя и на длъжника, той може да направи искането за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение и да осъществи изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК. Изискването в случая е съществено. Уговореното в представения от заявителя договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева е прекомерно с оглед ниската действителна правна и фактическа сложност на делото, предвид формалния характер на заповедното производство.

Ето защо в тази им част разноските следва да се намалят на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК до размера, определен съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – до 400 лева.

При горния изход на делото ответникът по заявлението, чието неоправдано засягане на правната му сфера законодателят гарантира чрез нормата чл. 413, ал. 1 ГПК, има право на сторените в настоящото производство разноски в размер на сумата 15 лева – заплатена държавна такса. Същите следва да му бъдат присъдени.

Предвид изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение от 22.04.2024 г. по ч.гр.дело № 14017/2024г. на Софийския районен съд, 51-и състав, в частта, в която е разпоредено Уиз Еър Унгария Црт., чрез Уиз Еър Унгария Црт. – клон България, КЧТ, да заплати на Ц.И.П. – И., АК-Русе, 2 разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 400 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А.А.С. ЕГН **********, да заплати на Уиз Еър Унгария Црт., чрез Уиз Еър Унгария Црт. – клон България, ЕИК 200830927, сумата 7,67 евро – разноски по в.ч.гр.д. № 11021/2024г. по описа на СГС, IV-Д състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3