Решение № 16882 от 17.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16882 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20231110141968 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Л. И. А. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 2 718,10 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2023 г. до окончателното й изплащане, 564,52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.02.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 23,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5,28 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2020 г. до 27.02.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 14376/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.04.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника Л. И. А., в качеството му на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на 1 дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Л. А., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последният не е погасил на падежа дължимите суми в размер, както следва: 2 718,10 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 564,52 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.02.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 23,75 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. и 5,28 лева - лихва за забава за периода от 31.03.2020 г. до 27.02.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2023 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 14376/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Л. И. А., чрез адв. Д. С., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва пасивната материалноправна легитимация на ответната страна в процеса с довод, че правната уредба на понятието „потребител на топлинна енергия“ е нищожна, поради което оспорва да има това качество. Навежда довод за наличието на противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с доставката на топлинна енергия, като ЗЗП се прилага с предимство. Ответникът оспорва сключването на писмен договор с ищеца съгласно изискването на чл. 47 и сл. и чл. 147а и сл.

ЗЗП и чл. 8 ЗЗД, позовавайки се на практика на СЕС. Ето защо, в случая е налице непоръчана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, която е за сметка на доставчика, а не на потребителя. Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга. Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, а наред с това съдържат и неравноправни клаузи. С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество. Ответникът счита, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление. Намира за неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга сградна инсталация. Оспорва доказателствената сила на представените извлечения от сметки. Оспорва да е доказано пускането в експлоатация на абонатната станция. По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ответникът счита, че в случая е налице предявяване на чуждо задължение, а именно към фирмата за дялово разпределение, а не към ищеца, позовавайки се на нарушение на КРБ, Директива № 2011/83/ЕС, инкорпорирана в ЗЗП, и Директива 1993/13/ЕОИ. С отговора ответникът навежда възражение за погасяване по 2 давност на част от вземанията и конкретно тези за периода от м. май 2019 г. до м. януари 2020 г. Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни. Поддържа се също, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е нищожна, за което се препраща към депозирано възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство, в което се твърди противоречието й с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, респ. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, доколкото е издадена при липса на компетентност и неиндивидуализация по основание и размер на вземането, предмет на същата, а като допълнително основание за нейната нищожност и липсата на изричен акт на съда за издаване на заповедта за изпълнение. С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични вземания от ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, удостоверени в същата, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По същество:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение ищеца, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличие на основания за спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

3

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в гр. София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Съдът, при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК, клиент на топлинна енергия може да бъде и лице, което ползва топлоснабдения имот за собствени битови нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване и същевременно е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия. В посочената хипотеза именно това трето, ползващо имота, лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и на страна по договора за доставка на топлинна енергия, която дължи цената й на топлопреносното предприятие.