Решение № 136 от 26.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Велико Търново, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Членове:

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Ирена Колева при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264000600056 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия А. А.

Р., подадена чрез защитника му адвокат М. И. от АК-Ловеч, против Присъда рег.№ 6/27.01.2026год., постановена по НОХД № 130/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия А. А. Р. за виновен в това, че на 30.11.2021 год. в гр. Луковит, област Ловеч, в недостроена къща, намираща се на ул. ***** № ****, умишлено умъртвил- чрез удушване, Н. В. Ж., ЕГН ********** от гр.

Луковит, област Ловеч, ул. ***** №****, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на 1 основание по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2- ро и предл. 3- то във вр.с чл. 115 от НК го осъдил на деветнадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което А. А. Р. е бил задържан за 72 часа с Постановление от 01.12.2021 г. на ОП-Ловеч и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение № 573/03.12.2021 г. на ОС-Ловеч, считано от 01.12.2021 година до 09.11.2023 година.

Осъдил подсъдимия А. А. Р. да заплати по сметка на РУ на МВР Луковит сумата 4 307.63 евро /четири хиляди триста и седем евро и 63 евроцента/ - 8 425.00 лева, представляващи разноски за експертизи; по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 2 418.68 евро /две хиляди четиристотин и осемнадесет евро и 68 евроцента/ - 4 730.52 лева разноски по НОХД № 129/2023 г. и сумата от 644.64 /шестстотин четиридесет и четири евро и 64 евроцента/ евро разноски по настоящето делото, както и сумата от 5.12 /пет евро и 12 евроцента/ евро - 10 лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листи.

С присъдата първинстанционния съд се разпоредил и с веществените доказателства по делото, като посочил какво да стане с всяко от тях.

С въззивната жалба на подсъдимия А. А. Р., подадена чрез служебния му защитник адвокат М. И., са заявени оплаквания, че обжалваната първинстанционна присъда е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място адвокат М. И. счита, че изводите на Окръжен съдЛовеч са необосновани и противоречат на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт и на събрания по делото доказателствен материал.

Възразява се, че е направена неправилна интерпретация на изслушаните свидетелски показания и вещи лица. Твърди се, че липсват категорични и еднопосочни доказателства за авторство на деянието и съпричастността на подсъдимия към неговото извършване, както и че, неточно е възприета и отразена фактическата обстановка по делото.

Излагат се довод, че видно е от ДНК-експертизата по делото, 2 намерените на местопроизшествието фасове и биологичен материал не са от подсъдимия. Излага се също, че оставените следи от обувки, описани и фотографирани при огледа, също не са от обувките на подсъдимия, иззети при първоначалните ПСД. Според защитника на подсъдимия това са много категорични доказателства в полза на подсъдимия, които не са коментирани въобще в обвинителния акт на прокурора.

Твърди се, че първинстанционният съд, постановявайки присъдата си, е допуснал и друго нарушение на материалния закон, тъй като не е взел под внимание безспорно приетото в теорията и практиката, че предвиденият в особената норма на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.З от НК квалифициращ признак следва да се възприема според субекта на посегателство против личността.

Посочва се, че трябва да е налице изключителен интензитет на удари, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Излага се довод, че в случая, според приетата от съда комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, не се сочат такива характеристики за подсъдимия, които да водят до такова заключение, че същият е жесток човек.

Излага се довод, че първинстанционният съд е следвало да вземе под внимание изложените защитата на подсъдимия възражения и аргументи в тази връзка, но не го е направил, постановявайки присъдата си. Излага се, че съдът следва да се грижи за недопускане на нарушения на процесуалния закон, за установяване на обективната истина досежно обстоятелства на деянието и дееца, както и правилното прилагане на материалния закон, като липсата на обективност и задълбоченост на съдебната фаза е съществено нарушение, довело до незаконосъобразен съдебен акт.

Твърди се, че с оглед анализа на доказателствата, първоинстанционният съд е следвало да приеме, че обвинението против подсъдимия А. Р. за деяние по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2- ро и предл. 3- то във вр.с чл. 115 от НК е останало недоказано и да го оправдае, като постановявайки атакуваната осъдителна присъда, съдът е допуснал нарушение на закона.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия А. А. Р. за невиновен в извършване на престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2- ро и предл. 3- то 3 във вр.с чл. 115 от НК и да го оправдае по това обвинение.

В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура- Велико Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, като остави жалбата без уважение.

Подсъдимият А. А. Р. и защитника му адвокат М. И. поддържат подадената от защитника въззивна жалба.

На съдебните прения във въззивната инстанция адвокат М. И. излага съображения, че са акцентирали във въззивната жалба в две направления:

Първо, следва ли да се считат самопризнанията, които подсъдимият е направил в хода на досъдебното производство, за резонни и да се вземат под внимание като законосъобразни и на следващо място, налице ли са достатъчно доказателства, достатъчно непротиворечиви, които да сочат, че именно А. Р. е автор на деянието, за което е предаден на съд.

Относно първата претенция, защитникът на подсъдимия заявява, че е изложил подробни аргументи в хода на първоинстанционното производство защо считат, че обясненията на подсъдимия в разпит на обвиняем на стр. 78, т.1 от досъдебното производство, не могат и нямат тази сила, която НПК дава на законосъобразно дадени обяснения на обвиняем в присъствието на защитник. Излага се, че е убягнало от вниманието на прокуратурата и на първоинстанционния съд, че в самият протокол за разпит липсват повече от правата на А. Р. в качеството на обвиняем, а именно правото да не се самоуличава и дава обяснения, които могат да го уличат в извършване на престъпление.

На следващо място се излага, че от съдържанието на протокола е видно, че никъде не е записано, че разпитът се извършва в присъствието на защитник и той да е дал съгласието си именно този защитник да присъства и да го представлява по делото, като единственото доказателство в този протокол, че е присъствал защитник е на втората страница, където има подпис на защитник.

Излага се, че съгласно Директива № 343/2016 г. чл. 7, преди да се пристъпи към разпит на обвиняем, следва да му се посочи изрично, че има право да не дава обяснения и то обяснения, които да го уличават. Излага се, че в множество решения на ВКС е застъпена тази практика, а именно Решение № 4

61/2024 по НД № 936/2023 г., където изрично върховните съдии казвали, че подсъдимият следва да е бил уведомен за правото да не се самоуличава и след като не му е било разяснено, подсъдимият не би могъл да направи информиран избор дали да отговаря на въпросите като потвърди свое участие в инкриминираното събитие или да запази мълчание. Твърди се, че има много практика на ВКС в този смисъл и във връзка с директивата, която защитникът е посочил. Ето защо, според адвокат И. това са допълнителни основания, освен тези, които са изложили пред първоинстанционния съд, че тези обяснения не могат да имат силата на самопризнания, каквито НПК изисква.

Защитникът на подсъдимия посочва, че конструкцията на обвинителния акт е изцяло изградена на базата на тези самопризнания, които подсъдимият е направил в досъдебното производство при разпит в качеството на обвиняем, в присъствието на служебен защитник. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд в мотивите си, във всеки детайл на липса на доказателства по възраженията, които защитата на подсъдимия прави, стъпва именно на самопризнанията, като приема как я е бил взел, как я е носил, как са си говорили и какво са си говорили. Възразява се, че никъде няма гласни и писмени доказателства какво се е случило в процесната вечер след като са били заедно в заведението, а според ДНК- експертизата, както на вещите, фасовете и предметите намерени на местопроизшествието, не отговарят на профила на А. Р., не отговарят трасологичните следи оставени от подметки на местопроизшествието с обувките иззети от него в хода на досъдебното производство. Адвокат И. счита, че във връзка с тези направени от защитата възражения, първоинстанционният съд не е дал достатъчно аргументи във връзка с тях, за да ги опровергае, а напротив, на някои от възраженията въобще не е обърнал внимание, не е счел, че следва да се аргументира защо приема така или евентуално да посочи доказателства, на които да приема защо е постановена осъдителна присъда, въпреки противоречията и разколебаване на голяма част от доказателствения материал.

Излага се довод, че за да има актуално встъпване на защитник в досъдебното производство, ако е упълномощен такъв, следва да представи писмен документ - пълномощно което да има коректна дата и място, на която е съставен. Посочва се, че има назначен служебен защитник, като според адвокат И. е естествено, че в един часа през нощта няма как да се търси съдействие от адвокатска колегия за определяне на такъв, затова има списък с 5 дежурни адвокати, но адвокат не е потърсен от разследващия.

На следващо място защитникът на подсъдимия излага съображения, че най-важното доказателство е назначаването на защитник от разследващ орган, като посочва, че това постановление, което е по делото, е без дата и час.

Адвокат И. твърди, че този служебен адвокат към 01:20 ч., когато е започнал разпитът, не е бил назначен като служебен. В тази връзка се излагат доводи, че номерът на постановлението за назначаване е от 08:10 часа сутринта, което се видяло след като го изискали това доказателство в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Според адвокат И. това е още едно разколебаване и моли въззивния съд да обърне внимание на тези аргументи, които излага, тъй като според него наистина в случая защитата счита, че няма назначен законово защитник и на втори план това, което е посочил, че никъде в протокола няма отразяване присъствието на такъв при даването на тези самопризнания.

Адвокат И. заявява, че във връзка с подробните аргументи, които са изложили защо считат, че ДНК-експертизите, трасологическата експертиза, гласовите доказателства, не сочат с категоричност, че именно А. Р. не само не е присъствал на мястото на произшествието, няма никакви следи от кръв по него, нито по обувките му, а СМЕ изрично посочват как и по какъв начин е настъпил механизмът, където цялото местопроизшествие е било в кръв.

Излагат се съображения, че от мотивите на първоинстанционния съд така и не станало ясно 10-15 минути ли се е мъчила жертвата или 3-5 минути както посочва СМЕ, защото това обстоятелство има значение, за да се определи дали е налице квалифициращият състав на чл. 116 НК, за който е осъден от първата инстанция. Излага се довод, че никъде по делото не станало ясно, нито от основната и допълнителната СППЕ, че подсъдимият е жесток и безскрупулен човек, което върховните съдии категорично приемат като част от елемента на субективната страна на деянието по чл. 116 НК да е извършено с особена жестокост. Излага се, че самото удушаване, само по себе си не може да води до извода, че едно деяние е извършено с особена жестокост. Възразява се, че по тези аргументи подсъдимият и защитникът му също не са получили в достатъчна степен внимание от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата, което според адвокат И. нарушава правото на защита. Освен това адвокат И. посочва, че ако тези обстоятелства, които са убягнали от 6 вниманието на първоинстанционния съд и по тях за първи път следва да се произнесе апелативният съд, счита за процесуално нарушение, което се изразява в това, че въззивният съд ще се произнесе и ще дава становище по въпроси, по които първоинстанционният съд не се е произнасял, което е основание за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция от друг състав на съда.