Решение № 4383 от 07.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4383 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330103318 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Л. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П., ж. к. ****** бл. ***, ет. *** чрез адв.

Н. против КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 207079835, гр. София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 за осъждане ответника да заплати сумата от 300 лв. получена без основание по клауза за неустойка в размер от 363,28 лв. по договор от 11.09.2023 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 11.09.2023 г. за сума от 700 лв. ЛП е 48 %, а ГПР-59,48%. Съдържа се клауза за неустойка от 363,28 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

Платени са 300 лв.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича нищожността на клаузата. Признава плащането на сумата от 300 лв.

Притендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит ***** от 11.09.2023 г. е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 700 лв. за срок от 4 м. платима на вноски при ГЛП -48%, ГПР-59,48 %. В чл. 3 от договора се предвижда предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия и срок, а в чл. 11 от договора - неустойка от 363,28 лв. при неизпълнение на задължението.

От представените разписки от 18.12.2023 г. и 23.12.2023г. е видно, че ищеца е заплатил по договора сума в общ размер от 1000 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства и становището на ответника се установява, че е възникнало твърдяното правоотношение с заявените клаузи.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен 2 срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 3 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 363,28 лв.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 11 от договора. Тъй като е извършено внасяне на сума за погасяване на това задължение, същата се явява дадена без основание и подлежи на възстановяване на длъжника. Предвид изложеното предявеният 3 иск се явява основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото на ищеца на ос нование чл. 78 ал. 1 от ГПК се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на процесуалния му представител следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 207079835, гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7представлявано от Н. П. да заплати на Л. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П., ж. к. ***** бл. ***, ет. *** сумата от 300 лв. получена без основание по клауза за неустойка в размер от 363,28 лв. по договор от 11.09.2023 г., както и сумата от 50 (петдесет) л в . за разноски за производството.

ОСЪЖДА КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 207079835, гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на адвокат С.

К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. П., ул. „*********“ № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4