Решение № 2 от 05.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Б.град, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20211200900083 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въз основа на искова молба от ГФ, гр.София, ул. „***, представлявано от Изпълнителните директори- М.Н.К и С.Г.С, чрез адв. Р. И.чева, срещу А.

А. Б., ЕГН **********, от гр. Б.град, ул. „Т.А.“ № 72.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288 ал. 12 от КЗ/отм./, сега чл. 558 ал.

8 от КЗ, с който се иска от съда да осъди ответника А. А. Б., ЕГН **********, от гр. Б.град, ул. „Т.А.“ № 72, да заплати на ГФ, гр.София, ул. „***, представлявано от Изпълнителните директори- М.Н.К и С.Г.С, сумата от 181 218.36лв., представляваща възстановено от Гаранционния фонд обезщетение по щета № 210003/07.01.2013г., присъдени по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС, в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София и гр.д. № 1089/2017г. на ВКС II т.о. на ТК, ведно със законната лихва върху претендираната сума, от датата на предявяване на настоящия иск пред съда, до окончателното изплащане на дължимата сума, като се претендират и направените по делото разноски за юрисконсулстко възнаграждение.

Сочи се с исковата молба, че Гаранционният фонд на осн. чл. 288 ал.1 т. 2, б. „а“ от КЗ/отм./, сега чл. 557 ал.1 т. 2 б. „а“ от КЗ, е изплатил обезщетение по щета № 210003/07.01.2013г., за обезщетеие за неимуществени вреди в размер на 181 218.36лв., присъдени по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС, в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София и гр.д. № 1089/2017г. на ВКС, II т.о. на ЗД „***“ АД, във връзка с ПТП, настъпило на 28.10.2009г.

1

Сочи се в ИМ, че по цитираните граждански дела Гаранциионен фонд е бил трето - лице помагач на страната на ответника ЗД *** АД.

Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП, е ответника по делото- А. А. Б., който управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и водачът на товарен автомобил „Прага ВЗ“ с рег. № ***, застрахован в ЗД *** АД.

По отношение на настъпилото ПТП сочи се в ИМ, че същото е настъпило при следния механизъм: На 28.10.2009г., около 21.45 часа, при движение по път Е 79, в района на километър 365+800 в посока Симитли-Б.град, се движи лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, управляван от ответника А. Б. с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост от около 125 км/ч. Същият застигнал и ударил с предната част на лекия автомобил движещия се пред него с много бавна скорост технически неизправен товарен автомобил Прага ВЗС ДКН *** /без включени задни светлини/. Процесното ПТП настъпило при условията на независимо съизвършителство между водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** и т.а. Прага ВЗС ДКН **. Вследствие на настъпилото събитие е причинена смъртта на Р.К.М..

В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Наследниците на Р.К.М. - В.М. и К.М. се обърнаха към ГФ за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането- без сключена задължителната застраховка „Гражднаска отговорност” за автомобил „Ауди А6“ и по образувана щета № 210003/07.01.2013г. УС на ГФ отказа определянето на обезщетения поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на исканото обезщетение.

Твърди се с ИМ, че молителите не са били съгласни с постановения отказ от изплащане на обезщетение, вследствие на което са предявили искове пред съда срещу ЗД „***“ АД, въз основа на които са образувани- гр. д. № 17472/2013г. по описа на СГС, в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на САС, гр.д. №1089/2017г. на ВКС, II т.о., по които дела ГФ е участвал като трето лице - помагач на страната на ответника. Въз основа на уважените искове и влезлите в законна сила съдебни решения по горните дела ищците са се снабдили с изпълнителни листове и след получени покани за доброволно изпълнеие от ГФ на ЗД „***“ АД са били изплатени следните суми:

На 22.08.2016г. ЗД „***“ АД е изплатило на В.М. и К.М., суми от по 110 790,65лв. на всеки от тях- представляващи главници и лихви по необжалваната част от решението по гр.д.

№17472/2013г. на СГС, за сумите до 70 000лв. главница за всеки от ищците. След получена покана за доброволно изпълнение, ГФ обвързан от силата на влязлото в законна сила съдебно решение, е възстановил на ЗД „***“ АД, сума в размер на 81 058,04лв.- сума, представляваща 1/ 2 от присъдените обезщетения по горното дело, ведно със законната 2 лихва, за периода 02.02.2015г. (датата, на която ГФ е уведомен за конституирането му като трето лице - помагач на страната на ЗД ***) до 22.08.2016г.- датата, на която ЗД „***“ е извършило плащане по делото.

Сочи се с исковата молба, че с решение по в.гр.д. №4368/2016г. по описа на САС, е било отменено частично първоинстанционното решение на СГС и на ищците са били присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 120 000лв. за всеки от тях. След образувани изпълнителни дела срещу ЗД „***“, дружеството е заплатило сумата общо в размер на 177 618,78 лв., представляващи главници и лихви и разноски във връзка с изпълнително производство по гр.д. № 4368/2016г. След получена покана за доброволно изпълнение до ГФ, възстановена е на ЗД *** АД сума в размер на 60 254,51лв.- сума, представляваща 1/ 2 от присъдените обезщетения по горното дело, ведно със законната лихва, за периода 02.02.2015г. (датата, на която ГФ е уведомен за конституирането му като трето лице - помагач на страната на ЗД ***) до датата, на която ЗД *** е извършило плащане по делото.

Сочи се с ИМ, че с Решение по гр.д. №1089/2017г. на ВКС, II т.о. на ТК, ЗД „***“ е осъдено да заплати обезщетения на ищците в размер на от по още 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2010., като след получаване на поканата за доброволно изпълнение, ответното дружество е изплатило на ищците сума общо в размер на 58 136.62лв., а след отправена покана за доброволно плащане, ГФ е възстановил на ЗД „***“, сума в размер на 39 905.81лв., от които 30 000лв. за главница и 9 905.81лв. за законна лихва, за периода от 02.02.2015г./ датата, на която ГФ е уведомен за конституирането му като трето лице помагач на страната на ЗД ***/ до датата, на която ЗД „***“ е извършило плащането по делото.

Твърди се от ищеца по делото ГФ, че ответника А. А. Б. е бил поканен да заплати сумите изплатени от ГФ, но и до датата на завеждането на исковата молба пред съда, същите не са изплатени.

Въз основа на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 ал. 12 от КЗ/отм./ сега чл.

558 ал.7 от КЗ, иска се от съда да бъде осъден ответника А. А. Б., ЕГН **********, от гр.

Б.град, ул. „Т.А.“ № 72, да заплати на ГФ, гр.София, ул. „***, представлявано от Изпълнителните директори- М.Н.К и С.Г.С, сумата 181 218.36лв., представляваща изплатено от Гаранционният фонд обезщетение по щета № 210003/07.01.2013г., присъдени по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС и в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София и гр.д.

№1089/2017г. на ВКС, II т.о. на ТК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция, включително юрисконсулстко възнаграждение.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от А. А. Б., ответник по делото, с който се изразява становище че предявения регресен иск е процесуално допустим, но се оспорва същият като неоснователен.

3

Оспорват се с писмения отговор всички фактически твърдения, наведени с ИМ от ищеца, като се възразява че не са налице предпоставките за уважаване на регресния иск по чл. 288 ал.12 от КЗ/отм./

Навадено е с писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност за вземането по предявения иск. Излагат се съображения, че Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице след изплащане на дължимото обезщетение и от тогава за него се поражда правото да предяви регресен иск по чл. 288 ал. 1 от КЗ/отм./Възразява се, че претенциите на наследниците на починалото лице- В. и К.М.и, са били погасени по давност към момента на предявяване на претенцията им за плащане пред Гаранционния фонд/30.10.2014г./След като ГФ встъпва в правата на пострадалите лица във вида и обема, който същите са имали като титуляр на вземането, то вземането им е било погасено по давност и ГФ е извършил едно недължимо плащане.

С писмения отговор се оспорва основателността на предявения иск за присъждане на претендираните суми за лихви и разноски, като се възразява че дължима би била само претендираната главница по предявения регресен иск. Възразява се, че съгласно чл. 288 ал.1 от КЗ/отм./, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице, само до размера на платеното и разходите по ал. 8, т.е. не се предвижда правото на ГФ да претендира заплащането на лихви върху обезщетението. Предявения иск за лихви за забава е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

С писмения отговор от ответника се поддържа, че е налице и друго самостоятелно основание за ОТХВЪРЛЯНЕ на иска в частта му за платени лихви и разноски както в съдебното дело, така и в изпълнителните дела:

Ответникът възразява че не дължи претендираните за възстановяване присъдени лихви, както и разноските по съд.дела и по изпълнителните дела, тъй като не е участвал в тези производства, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността му за тях.

Оспорва се с писмения отговор наличието на причинно-следствена връзка между деянието и заплатените от ГФ лихви. Причината за начисляването на тези лихви се корени в неправомерното поведение както на ЗК"***", така и на ГФ. Същите са начислени върху главницата именно защото ГФ е отказал плащане, както е сторил и ЗК"***", което е наложило пострадалите лица да инициират съдебно производство срещу застрахователя, с участието на ГФ като трето лице помагач, което е довело от своя страна до начисляване на лихви за времето, в което е траел съдебния процес.

Оспорва се като неоснователен предявения иск и в частта му, с която се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за изпълнителните дела, поради същите доводи, с които се оспорва предявения иск досежно лихвите за забава.

Като неоснователен се оспорва и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД, върху исковата сума в частта и, касаеща платени лихви, тъй като не могат да се начисляват законни лихви върху лихви, т.е. в случая е налице анатоцизъм.

Оспорва се с писмения отговор, че представените с исковата молба преводни нареждания не 4 доказват основателността и размера на платените от ЗК"***"АД и съответно претендираните от ГФ суми по настоящото дело, като не са доказани размерите им по отделните пера, поради което ответникът оспорва основателността и размера им.

В тази връзка са развити от ответната страна следните съображения: в исковата молба се твърди, че по образуваните две изпълнителни дела срещу ЗК"***"АД, дружеството било изплатило сумата 177 618,78лв., представляващи- "главници и лихви и разноски във връзка с изпълнителното производство по гр.д.№ 4368/2016г.", но са представени само две преводни нареждания от ЗК"***"АД по сметката на ЧСИ В.М. по изп.д,№ 156/17г.- първото от 30.01.2017г. за сумата 77 505,00лв. и второто от 06.02.2017г. за сумата 28 809,39лв., като общата платена сума по изп.д. № 156/2017г. НЕ Е 177 618,78лв. а е 106 429,18лв.

Сочи се още в писмения отговор че сумата, възстановена от ГФ на ЗК"***"АД, както се сочи в исконата молба възлиза на 60 254,51лв. /същата сума е отразена и в счетоводната справка на ГФ!/, а се представя преводно нареждане от 30.03.2017г. за 88 809,39лв., възстановени от ГФ по две изп.дела - № 158/17г. и № 156/17г. Оспорва се от ответника, че не се доказва какви са по размер платените суми от ЗК"***"АД по двете изпълнителни дела, както и какво е платено с преводното нареждане от 30.03.2017г., както и на какво се дължи разминаването между сумата посочена като преведена- 60 254.51лв. и сумата от 88 809.39лв., посочена в представеното по делото платежно нареждане.