Решение № 82 от 07.02.2022, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Кюстендил, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20211520102291 по описа за 2021 година

Искът е предявен от ВЛ. ХР. П. против Прокуратурата на Република България.

В исковата молба се твърди, че с постановление от 12.11.2019 г. на КРП по прок. пр. №2022/2019 г. било образувано срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, а скоро след това бил привлечен като обвиняем по същото ДП. Била извършена и криминалистична регистрация. При привличането му като обвиняем дал обяснения, че жена му заминала да живее в Германия и от този момент той се грижел непосредствено за двете им деца, които се пренесли да живеят при него. Поради тази причина спрял да плаща издръжката. Децата го потвърдили в рамките на досъдебното производство. Въпреки това бил внесен обвинителен акт и било образувано НОХД №160/2020 г., по което бил подсъдим. Неприложима била нормата на чл. 78а от НК, тъй като обвинението обхващало две деяния. В рамките на съдебното производство били разпитани децата на ищеца и неговата майка. Той се чувствал унизен и засрамен, таял страх от осъждане на лишаване от свобода, каквото се предвиждало за това престъпление. Ищецът работел като автомонтьор и считал себе си за популярна личност, затова новината, че е подсъдим. С присъда от 25.06.2020г.

КРС го признал за невиновен. Присъдата била протестирана, с което неприятните изживявания продължили. С решение от 31.12.2020г. по ВНОХД №350/2020г. по описа на КОС окончателно бил оправдан. Отделно от посоченото ищецът бил ангажиран да присъства във всички фази на производството, което освен че губело от времето му, го разконцентрирало.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес за призоваване: гр. С., бул. „В.“ № *, да заплати на ВЛ. ХР. П., ЕГН:

**********, адрес: общ. К., с. С., сума в размер на 5000 лв. / пет хиляди лева/, представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на 1 незаконното му обвинение за престъпление по чл.183, ал. 1 от НК и изразяващи се в душевни болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано 01.01.2021 г. (датата, следващ деня на постановяване на необжалваемото решение на КОС, с което е потвърдено оправдаването).

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.

Сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана поради следните съображения: липсвали доказателства за причинната връзка между твърдените неимуществени вреди и дейността на Прокуратурата на Република България. Липсвал основен елемент от фактическия състав на обективната отговорност по ЗОДОВ.

Ответникът твърди, че няма доказателства, относно претърпени неприятни усещания от ищеца, както и за това, че срещу него е водено наказателно производство да е станало известно сред голям кръг хора от гр. К. Алтернативно се възразява от страна на прокуратура срещу размера на претенцията, като същата се счита за силно завишена, предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по цитираната норма. Размерът на претенцията не намирал опора в указанията, дадени в т.II на ППВС №4/1968 г., а също и дефиницията на чл.52 от ЗЗД, която разглеждала справедливостта не като абстрактно понятие, а се базира на посочени конкретни обстоятелства. С оглед спецификата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следвало да се държи сметка за продължителността на всички процесуални действия и в съдебна и в досъдебна фаза, характерът на престъплението, публичното разгласяване и последиците от всичко това.

Акцентира се на следните обстоятелства: ДП било образувано с постановление на КРП на 12.11.2019г. На 16.01.2020г. П. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Мярка за неотклонение не му била взимана и същият се явил на предявяване на постановлението за привличане без защитник. На 28.01.2020г. бил изготвен обвинителния акт, внесен в КРС. ДП протекло в рамките на 2 месеца и 26 дни. Било образувано НОХД №160/2020г. и съдебното производство приключило с присъда на 25.06.2020г. съдебната фаза на първа инстанция протекла в рамките на 5 месеца. Производството пред въззивната инстанция приключило на 31.12.2020г., т.е. съдебната фаза пред КОС траела над 6 месеца. На тази база се сочи, че от образуването на ДП до постановяване на присъдата на КОС били изтекли 1 г., 1 м., и 19 дни. Твърди се, че не следвало да се ангажира изцяло отговорността на прокуратурата, тъй като в по-голямата си част наказателното производство се намирало в съда. Относно размера на претендираното обезщетение следвало да се държи сметка за икономическия растеж, стандартът на живот, както и да не се допускане обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. На следващо място важни фактори за определяне на размера са тежестта на обвинението, неговата продължителност, прилагана ли е мярка за неотклонение и мерки за процесуална принуда – какви и с каква продължителност, какви и колко действия с участието на подсъдимия били извършвани. С оглед на посочените, П. не търпял в интензивна и продължителна степен неудобства. Обвинението спрямо него не било за тежко престъпление, не били прилагани мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Малко на брой били процесуалните действия с негово участие.

Прокуратурата не огласила публично обвинението срещу П.. Ответникът възразява срещу претенцията за законова лихва, тъй като ищецът не представял доказателства за 2 началния момент.

На тази база се иска отхвърляне на исковата претенция, алтернативно – да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер, както и да се присъди адвокатски хонорар около минималния по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът не се явява, а ответникът оспорва претенцията по посочените в отговора съображения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че с постановление от 12.11.2019 г. от наблюдаващия прокурор е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Ищецът П. е привлечен като обвиняем с постановление на 16.01.2020 г., но фактически е узнал за това обстоятелство на 23.01.2020 г., когато постановлението му е било предявено /л. 16 от ДП №1134/2019 г. по описа на РУ- гр. Кюстендил/. Мярка за неотклонение не му е взимана нито в рамките на досъдебното производство, нито и в съдебната фаза. На 23.01.2020 г. П. е разпитан като обвиняем. Той е разпитан и като свидетел на 20.11.2020 г., съгласно протокол от тази дата, находящ се на л. 19 от ДП.

Пак на 20.11.2020 г. са разпитани и двете му деца – Х.П. и С. П.а, като свидетели. На 23.01.2020 г. на В. П. са му предявени материалите по разследването. На 29.01.2020 г. е внесен обвинителен акт в КРС срещу П., по който е образувано НОХД №160/2020 г. по описа на КРС. Подсъдимият е присъствал на съдебни заседания, проведени на 12.03.2020 г., 21.05.2020 г. и 25.06.2020 г. На последната дата е произнесена присъдата, с която В. П. е признат за невиновен. На 26.06.2020г. е внесен протест срещу присъдата и въз основа на него е образувано ВНХОД №350/2020 г. по описа на КОС. На 17.09.2020 г. е проведено заседание пред КОС, на което е присъствал подсъдимия П.. В същото с. з. е разпитана майката на подсъдимия - С. П. На 31.12.2020 г. е постановено решение №260051 по ВНОХД 350/2020 г. по описа на КОС, с което се потвърждава оправдателната присъда на КРС.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Според наведените твърдения в исковата молба претенцията на ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

По допустимостта:

Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и централизирано юридическо лице ( чл. 7 ЗОДОВ). С оглед дадените разяснения искът е предявен срещу надлежна страна и е допустим.

3

По основателността:

В нормата на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за ангажиране тази отговорност е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и в последствие е бил оправдан с влязла в законна сила присъда. Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуалноследствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство, а отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори и когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2, т.

2 от ЗОДОВ, а отговорност в случая носи Районна прокуратура - Кюстендил, с чието постановление е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор в хода на разследването, проучвала е и е проверявала всички материали по делото, давала е указания (чл. 196, ал. 1 от НПК), подготвила е и е внесла обвинителен акт срещу ищеца, обвинението е поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса, а в последствие е внесла и протест срещу оправдателната присъда на първата инстанция.

От това са последвали вреди, които следва да бъдат репарирани. В съдебната практика е застъпено становището, че неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които нямат парична равностойност, не биха могли да бъдат възстановени, заради това и чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за тях следва да се определи по справедливост от съда и съгласно ППВС № 4/1968 г. Когато се касае за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне размера на дължимото обезщетение, са свързани с продължителността на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, приложените мерки на процесуална принуда, характера и тежестта на причинените душевни страдания и неудобства.

Наред с това при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. В т. см. последователно в практиката си Върховният касационен съд приема, че повдигането на незаконно обвинение в извършване на престъпление винаги е съпроводено с изпитване на притеснение и страх от несправедливо осъждане и е нормално да се приеме, че по 4 време на цялото наказателно производство лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (в т.см. Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС).

Въпреки липсата на събрани по делото гласни или писмени доказателствени средства, то за настоящият съдебен състав е безспорно, че участието на едно лице в качеството на подсъдим в наказателно производство със сигурност е довело до комплекс от неприятни житейски изживявания. Съществуването им в душевния свят на ищеца не е непременно да се доказва посредством способите по ГПК, а е достатъчно да се твърдят в степен, ненадхвърляща обичайната съответна на тежестта на обвинението, приложените мерки за процесуална принуда и продължителността на цялото наказателно производство. Т.е. ищецът безспорно е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които, също несъмнено, са пряка и непосредствена последица от обвинението, които следва да бъдат компенсирани.