Определение № 36771 от 13.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36771 гр. София, 13.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ********************* като разгледа докладваното от ********************* Гражданско дело № 20241110148067 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена от

***********************, искова молба против ***********************, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ******, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 4 732,00 лв., представляваща стойността на извършени две неразрешени платежни операции от 18.06.2023 г. /1 900 лв. – извършена на 18.06.2023 г. в 13:44 ч. и 2832 лв. извършена на 18.06.2023 г. в 13:45 ч./, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.04.2024 г. до окончателно изплащане.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че има открита разплащателна сметка при ответника *****************************. Сочи, че на 18.06.2023 г. в 13:44 ч. от сметката му към сметка с ***************************** с титуляр ****************** е излъчен превод в размер на 1 900 лв., а в 13:45 ч. е излъчен нов превод в размер на 2 832 лв. Излага, че непосредствено след преводите, служител на ответника се е свързал с управителя на ищцовото дружество – ******************, като го е уведомил, че с него са се свързали от банката1 получател на преводите *********** и са поискали потвърждение на преводите, т.к. имали съмнения, породени от наличието на множество постъпващи преводи по една и съща сметка с титуляр ****************** от същия ден и от различни физически и юридически лица. Управителят на ищцовото дружество отрекъл да е извършвал описаните по-горе преводи и поискал блокиране на достъпа за услугата на потребителския профил в „e-*********” и предприемане на действия за връщане на изпратените преводи. На 23.06.2023 г. ищецът депозирал жалба, с която оспорил извършените платежни операции, като на 04.07.2023 г. получил становище по депозираната жалба, с което ответникът отказал възстановяване на сумите. Твърди, че по случая е депозирана жалба в Окръжна прокуратура Пловдив, като впоследствие му било изпратено Постановление № 4769/04.10.2023 г., в което било посочено, че „са налице достатъчно данни за това, че в инкриминирания период, неустановено лице е осъществило неправомерно въвеждане на данни в системата на банката, вследствие на което се стигнало до неправомерно достъпване профила на тъжителя и от там до банковата сметка на ***********************, като е последвало неправомерно нареждане на два поредни парични превода в полза на лицето ******************.

Неправомерното въвеждане /чрез добавяне, промяна, изтриване, внасяне и други/ на компютърни данни в определена информационна система реално дава възможност за непосредствена обработка от компютърната система и съответно директно извършване на банкови преводи, което съставлява престъпление по см. на чл. 319б, ал. НК. Ако деянието е извършено и с цел имотна облага, то е налице квалифициран състав на чл. 319б, ал. 3 НК.“ С оглед полученото постановление, ищецът изпратил ново искане до банката с вх. № 522-0059/18.01.2024 г. за възстановяване на неправомерно преведените суми, но с писмо с изх. № 5300/212/26.01.2024 г. банката отново отказала възстановяване на сумата. Ищецът подробно аргументира, че системата за идентификация на ответната банка не е съобразена с изискванията на регламент 2018/389, както и че предприетите от нея мерки за сигурност не съответстват на изискванията на по-високия риск при дистанционно предоставяне на персонализирани средства за сигурност и за ограничаване на риска от компрометиране. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът излага, че доколкото ищецът не е потребител, то същият не може да се ползва от потребителска защита и по-конкретно от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ******. В тази връзка сочи, че в чл. 10, раздел XIII от *** изрично е уговорено, че не се прилагат разпоредбите на глава IV ****** и чл. 68, ал. 1, чл. 78 ******. Не оспорва, че ищецът е титуляр на банкова сметка, открита на 10.06.2008 г. Сочи, че ищецът е ползвал услугата интернет банкиране, като законен представител и упълномощено лице да оперира със сметката 2 твърди, че е **************************. Излага, че лицето е имало уникално потребителско име и парола, които е следвало да не разкрива на никого. Сочи, че законният представител на ищеца е заявил телефонен номер ********** и ел. поща [email protected]. Твърди, че на 17.06.2023 г. е получена заявка чрез интернет банкирането за ******************* (******* *********), за активирането на който излага, че е необходимо да бъдат въведени два кода, като първият се изпращал на телефонния номер, а вторият на ел. поща. За да завърши процесът по активиране на софтуерния токън, банката изпратила два независими един от друг уникални и еднократни активационни кода – един чрез ********* съобщение до телефонен номер и втори чрез имейл. В изпратеното до ****************** съобщение ясно било посочено, че полученият код е именно за активиране на „******* *********“, като изрично било отправено и предупреждение да не се въвеждат кодовете в онлайн форми, интернет страници или други приложения, или в отговор на получени имейли или други съобщения, дори ако изглеждат такива изпратени от ****************.

Твърди, че транзакциите са извършени от лице, което е имало едновременно достъп и знание за потребителско име и парола за влизане в профила на ищеца, физически достъп до тел. номер, на който е получен първият код за софтуерния токън, достъп до ел. поща, вкл. и знание за парола на тази поща. С оглед изложеното счита, че операциите са извършени от ищеца или от лице, на което ищецът е разкрил посочена по-горе информация и подробно аргументира, че ищецът е проявил груба небрежност.

Сочи, че ищецът е пренебрегнал изпратените до него предупредителни автоматични съобщения – на 16.06.2023 г. и 17.06.2023 г., като с едното съобщение бил уведомен за влизане в интернет банкиране от нов I P адрес, а другото съобщение касаело активирането на токъна. Подробно аргументира, че е положил всички усилия за разясняване на клиентите колко е важно да не разкриват персонализираните си защитни характеристики на ползваната от тях услуга. Счита, че не следва да се ангажира отговорността му и се позовава на чл. 75, ал. 2 ЗЗД и чл. 83, ал. 2 ЗЗД.

Излага, че не е пасивно легитимиран по предявения иск, т.к. се явявал само посредник между ищеца-наредител и получателя, като аргументира, че искът следва да се насочи към ****************** /лицето получило сумите/. Моли съда да отхвърли предявения иск.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ******.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответната страна, съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за разплащателна сметка от 10.06.2008 г.; че на 18.06.2023 г. в 13:44 ч. от сметката на ищеца към сметка с 3

***************************** с титуляр ****************** е излъчен превод в размер на 1 900 лв., а в 13:45 ч. е излъчен нов превод в размер на 2 832 лв.; че на 23.06.2023 г. ищецът е депозирал жалба, с която е оспорил извършените платежни операции, но ответникът отказал възстановяване на сумите.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ******:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи следните обстоятелства: 1) сключването между страните на Договор за разплащателна сметка от 10.06.2008 г.; 2) изпълнението от страна на банката на конкретна платежна операция;

3) че тази платежна операция има характера на неразрешена такава от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор / в този смисъл Определение № 416 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 949/2023 г., I т. о., ТК/ В тежест на ответника е да докаже, че платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.

75 от ЗПУПС / в този смисъл Определение № 416 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 949/2023 г., I т. о., ТК/

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ответника в 1-месечен срок от получаване на настоящото определение във връзка с направеното искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице-помагач на негова страна на ****************** да посочи три имена на лицето, ЕГН и адрес, след което съдът ще се произнесе по искането.

УКАЗВА на ответника 1 -месечен срок от получаване на настоящото определение във връзка с искането да се призове получателят на оспорените преводи, да посочи кой е получателят на оспорените преводи и дали прави искане за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на това лице, като индивидуализира три имена, ЕГН и адрес след което съдът ще се произнесе по искането.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да послужи пред органите на МВР и прокуратурата за снабдяване със следната информация: под какъв номер е образувана преписка по сигнал на *********************** за оспорени операции, извършени на 18.06.2023 г.; на какъв етап се намира образуваното производство; данни за заподозряно лице/обвиняем – три имена, ЕГН и адрес.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред органите на МВР и прокуратурата, въз основа на което на ответника да бъде предоставен достъп до преписките.

4

ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА съдебно - компютърна експертиза, която да даде отговор на въпросите, формулирани в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 600.00 лв., платим от ответника, в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице **************************, като експертът да се уведоми за поставените му задачи след внасяне на определения депозит.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.11.2024 г. от 09.00часа, за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника и приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5