Решение № 1613 от 16.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. Пловдив, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

МИРЕЛА Г. ЧИПОВА при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от МИРЕЛА Г. ЧИПОВА Въззивно гражданско дело № 20225300502238 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. В. К., ЕГН: **********, против Решение № 260311 от 12.05.2022 г. по г.д. № 13500 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., поправено с Решение № 260397 от 07.07.2022 г., в частта относно вината за разстройството на брака му със С. Т. К., ЕГН: **********, предоставянето упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца Т. В.ов К., ЕГН: ********** и С. В.ов К., ЕГН: **********, на майката, както и присъдената в полза на децата месечна издръжка. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на така постановеното решение в посочените части. Сочи се, че същото е недопустимо в частта, с която съдът е постановил, че разстройството на брачната връзка е и по вина на жалбоподателя, доколкото съпругата се е отказала от искането си бракът да бъде прекратен по вина на В. В. К., евентуално необосновано, доколкото приетото за установено не кореспондира със събраните доказателства, а в разрез с тях е неглижирано поведението на съпругата, довело до разрив в отношенията между страните – многобройни изневери и това, че е прехвърлила всички задължения за отглеждането на децата и за дома, върху жалбоподателя. Относно упражняването на родителските права над малолетните деца се съдържат оплаквания за липсата на задълбочен анализ на събраните доказателства, липсата на съпоставка помежду им и непосочване защо едни от тях се кредитират за сметка на други. Що се отнася до определената издръжка мотивите на 1 първоинстанционния съд са атакувани с доводи за несъобразяването нуждите на лицата, които имат право на издръжка, като размерът следва да е такъв, че да не стимулира към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващ възможност сумите от нея да се ползват за цели извън издръжката. Сочи се, че не е взето предвид това, че децата през половината време от месеца са при бащата, че е ноторен фактът, че учебниците, учебните помагала и занималнята в начален курс са безплатни, включително, че от раждането на децата бащата е поел всички разходи за дрехи, обувки, медицински услуги, занималня, спорт и т.н. за двете деца. По изложените съображения се отправя молба за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това се иска: да бъде постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено съпругата; упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца да бъде предоставено на бащата, като на майката бъде определен режим на лични контакти с децата всеки първи, трети и четвърти петък от месеца от 9:00 часа до неделя 18:00 часа, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; майката да бъде осъдена да заплаща издръжка за всяко от децата, чрез техния баща, в размер на по 150 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба, евентуално решението да бъде отменено в частта за присъдената с него издръжка, дължима от бащата, за разликата над 177,50 лв. месечно за детето Т. и до 177,50 лв. месечно за детето С., като за разликата над него до присъдения размер исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от С. Т. К., в който жалбата се оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от В.

В. К. против С. Т. К. иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК, обективно съединен с искове по чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца на ищеца и определяне на местоживеенето им при него, за определяне на режим на лични отношения между ответницата и децата, за осъждане на последната да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата в размер на 150 лв., считано от датата на исковата молба, по чл. 53 СК относно фамилното име на ответницата, както и по чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца. В исковата си молба ищецът твърди, че с ответницата сключили брак на 04.10.2008 г., като преди това имали продължителна връзка. От брака им се родили децата Т. и С.. Ищецът твърди, че за децата и цялото домакинство се грижил единствено той с помощта на своята майка и домашна помощница. През последните една-две 2 години ответницата водила начин на живот на напълно необвързана жена – излизала по няколко пъти седмично и се прибирала късно през нощта, ходила често на почивка с приятелки без децата и съпруга си, имала и извънбрачни връзки. Ищецът посочва още, че през месец декември 2018 г. напуснал семейното жилище, но скоро след това се върнал в него, тъй като ответницата не могла да се справи с грижите за децата. Така, той заживял на първия етаж от къщата, а ответницата – на втория, без да общуват помежду си.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. Т. К., в който е обективиран насрещен иск за развод по вина на ищеца, съединен с искове за упражяване на родителските права върху родените от брака деца, за определяне на местоживеенето им при ответницата и на режим на лични отношения на децата с техния баща, за осъждане на последния да заплаща месечна издръжка в размер на 600 лв. за детето Т. и в размер на 400 лв. за детето С., считано от 01.03.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху присъдената издръжка, за предоставяне ползването на семейното жилище и за разрешаване на въпроса за фамилното име на ответницата.

Ответницата оспорва наведените в исковата молба твърдения и навежда подробни доводи в подкрепа на тезата си, че е грижовна майка и добра домакиня. Посочва, че ищецът не проявявал достатъчно внимание и уважение към нея, не искал да прекарват повече време само двамата и да излизат заедно с приятели, а предпочитал да прекарва свободното си време в мъжка компания, отказал и предложението й да посещават заедно семейна консултация с оглед подобряване на взаимоотношенията си. Същата счита, че именно горните обстоятелства довели до отчуждението помежду им и до дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от първоначалния ищец В. В. К., в който се оспорват наведените в нея твърдения, че ответницата е грижовна майка и домакиня, както и че същата е била пренебрегвана от ищеца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които не са положили дължимите усилия за запазване на брачната им връзка и са извършили брачни провинения. Съдът е приел, че упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца следва да бъде предоставено на майката, обосновавайки извода си с ниската възраст на децата, силната им привързаност едно към друго, водещата роля на майката при отглеждането и възпитанието им, както и дефицита в родителския капацитет на бащата, изразяващ се в пълно отсъствие на комуникация с майката, като е определил режим на лични отношения на последния с децата, подробно разписан в диспозитИ. на решението. Съдът е предоставил ползването на семейното жилище на майката и я е осъдил да заплаща на бащата месечен наем в размер на 475 лв., като е съобразил, че тя не дължи 3 наем за ползването на частите от жилището, обитавани от децата. По отношение на издръжката съдът е приел, че с оглед нуждите на децата, стандарта на живот, който им е бил осигуряван от родителите през време на брака, и възможностите на последните, дължимата от бащата месечна издръжка е в размер на 400 лв. за детето Т. и 350 лв. за детето С., като е отхвърлил исковете за издръжка в частта им над уважения размер до претендирания такъв от 600 лв. за детето Т. и 400 лв. за детето С.. В съответствие със заявеното от ответницата искане съдът е постановил същата след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име – К..

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

При извършване на горепосочената проверка настоящият съдебен състав установи, че решението е валидно и допустимо. Неоснователни се явяват наведените във въззивната жалба доводи, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е приел, че вина за настъпилото разстройство на брака има и ищецът В. В. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася относно вината само ако някой от съпрузите е поискал това. Искането на едната страна за произнасяне по вината поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете страни. Това е така, тъй като посоченото искане не е субективно право на една от страните по спора да получи съдебно постановление само относно вината на другата страна.

Повдигайки този въпрос, страната единствено инициира произнасяне на съда относно вината въз основа на събраните по делото доказателства, но не може да ограничи това произнасяне само до вината на противната страна (в този смисъл Решение № 189 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7400/2014 г., III г. о., ГК). Предвид горното и доколкото ищецът сам още в исковата си молба е поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, то не може да се приеме, че постановявайки, че вина за разстройството на брака има и ищецът, съдът се е произнесъл по непредявен иск. Отделно от това, такова искане е било заявено и от ответницата в отговора на исковата молба, като по делото не се констатира същата да го е оттеглила. С оглед извода за валидност и допустимост на обжалваното решение, на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно наведените в жалбата доводи и при съблюдаване на служебното задължение на съда да следи за интереса на родените от брака между страните деца, както и за нарушения на императивни материалноправни норми, съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.

От фактическа страна по делото не се спори, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че страните са сключили брак през 2008 г., от който имат две малолетни деца – Т., роден на 04.11.2011 г., и С., роден на 27.04.2016 г.

По делото е представен социален доклад, изготвен от ДСП – Пловдив, от който се установява, че към момента грижите за децата Т. и С. са поети и от 4 двамата родители, като нуждите им се посрещат по адекватен за възрастта им начин. Децата общуват с членовете на разширените си семейства по майчина и бащина линия. По данни от майката има собствена счетоводна фирма, а работното време й позволява да отделя необходимото внимание на децата. По данни от бащата същият има две собствени фирми, занимаващи се съответно с електроизграждане и строителство. Работното му време е плаващо, което му позволява да води децата на училище, детска градина и спортни занимания. В обитаваните и от двамата родители жилища са обособени стаи за децата с кът за спане, учене и игра. В доклада се дава заключение, че за нормалното им емоционално, психическо и личностно развитие е необходимо те да общуват с двамата си родители и с близките си по бащина и майчина линия, като поддържането на коректни отношения между родителите ще допринесе за приемане от децата на наложените семейни обстоятелства и ще осигури благоприятна психоемоционална среда за израстването им. Посочва се, че и двамата родители изявяват желание да упражняват родителските права по отношение на децата.