Решение № 1854 от 08.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 2020г., гр.Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав на трети декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря Камелия Александрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2502 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна Администрация“ - Варна чрез мл. eксперт В.В. срещу решение № 260234 от 13.10.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2900/2020 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000328/10.04.2020 г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна Администрация“ - Варна, с което на И.Ж.И. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

Предявено е искане касационната инстанция да отмени оспореното решение като неправилно и необосновано и постанови ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение, поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се представлява, като не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с.д.№ 14963/30.11.2020г., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, поддържа доводите изложени в писмен отговор и отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС с присъждане на разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред

Районен съд - Варна е образувано по жалба на И.Ж.И. *** против Наказателно постановление № 23-0000328/10.04.2020 г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна Администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

С решение Районен съд – Варна е приел, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до отмяната на атакуваното наказателно постановление и приложимост в случая на чл.28 ЗАНН.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт.

Правилно съдът е достигнал до крайния извод за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Както и районният съд е посочил, в случая не става ясно защо АНО е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като това безспорно е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Правилни са изводите на ВРС, че с ангажирането на дадено лице да предаде устно поканата за съставяне на акт не се удовлетворява изискването на закона, което да се обвърже с изпратена до лицето покана за съставяне на АУАН.

В тази връзка законосъобразен се явява решаващия извод на въззивната инстанция, че при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Възприемайки горното и като е отменил НП, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Настоящата инстанция единствено не възприема мотивите на ВРС досежно приетото, че в конкретния случай е налице маловажен случай. Нарушението е формално и същото възниква с факта на осъществяване на обществения превоз при отсъствие на посочената карта за квалификация на водача. В конкретния случай се касае за нарушение на въведено изискване към водачите и до Общностно такова, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно признаване на различните УПК в контекста на целите на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието, което е и основание то да се обяви от закона за наказуемо. По делото не са ангажирани доказателства обосноваващи случаят да бъде определен като маловажен. Без значение е обстоятелството, че водачът е привел поведението си в съответствие с правните норми в сравнително кратък срок, при липса на доказателства за причините за отсъствието на дължимото поведение в този срок.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл.

348, ал.1 НПК във вр. с чл.

63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски, се явява основателно, като същите следва да бъдат възстановени от касатора за настоящата инстанция в размер на 444 лева с ДДС, като съдът съобрази, че присъждане на разноски не са претендирани пред въззивната инстанция.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260234 от 13.10.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2900 по описа на ВРС за 2020г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ да заплати на И.Ж.И., ЕГН ********** ***, ж.к.В.В., бл.***, вх.*, ет.*, ап.20 сумата в размер на 444 /четиристотин четиридесет и четири/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: