Решение № 119 от 03.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000209 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба вх. 5157/15.02.2023 г. от „В.-**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез пълномощника на дружеството адв. Г. К., със съдебен адрес: **** против Решение №45 от 07.02.2023г., постановено по т. д. № 47/2023г. по описа на Окръжен съд - П., с което е потвърден отказ № ************** от 18.01.2023г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление рег.№ ************** от 17.01.2023г. за вписване на прехвърляне на дружествените дялове между съдружници в дружеството, вписване на едноличен собственик на капитала и управител и нов учредителен акт, съответстващ на настъпилите промени.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, а по същество постановено друго, с което да бъде отменен отказа на длъжностно лице към А.В..

Постъпил е отговор на въззивната жалба от А.В. – **** – чрез пълномощника на същата юрисконсулт И. И., с който е изразено становище за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 150 лева.

След преценка на представените по делото доказателства, както и на изложените доводи, съдът намира за установено следното:

Жалбата на „В.-**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** е допустима. Същата е подадена от легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на съобщение за постановеното решение.

С Решение №45 от 07.02.2023г., постановено по т. д. № 47/2023г. по описа на Окръжен съд - П., е потвърден отказ № ************** от 18.01.2023г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление рег.№ ************** от 17.01.2023г. за вписване на прехвърляне на дружествените дялове между съдружници в дружеството, вписване на едноличен собственик на капитала и управител и нов учредителен акт, съответстващ на настъпилите промени. Съдът е намерил, че обжалваният отказ на длъжностно лице към А.В. за вписване относно прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците, е законосъобразен, тъй като заявителят не е представил към заявлението за вписване необходимите декларации по чл.129 ал.2 от ТЗ от управителя на дружеството и от прехвърлителите на дялове.

Приел е, че нормата на чл.129 ал.1 в частта относно възможността дяловете между съдружници да се прехвърлят свободно, се отнася само до липсата на необходимост от взимане на решение от ОС на съдружниците за прехвърляне на дела, но не се отнася до задължението за представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения – трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на тези, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

С този аргумент той се е произнесъл по същество по жалбата против обжалвания акт на длъжностното лице към А.В. като го е потвърдил.

Наведеният в жалбата довод за незаконосъобразност на постановеното решение, потвърждаващо акта на длъжностното лице, е погрешна преценка на съда за задължението да се представи посочената декларация, тъй като в случая не се прехвърлят дялове от капитала на трети лица, а между съдружници. Счита, че прехвърлянето на дялове между съдружници се извършва свободно и по отношение на същото не са 2 приложими изискванията за представяне на декларации по образец за липса н а изискуеми и неплатени задължения за трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите. Поддържат се и оплаквания за немотивиран отказ относно вписване на новия управител и заличаване на досегашния такъв.

Според настоящата инстанция предвиждането, че дяловете между съдружници се прехвърлят „свободно“ касае само липсата на необходимост от вземане на решение от общото събрание на съдружниците. Смисловото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ТЗ води до извод, че изискването за липса на изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите касае всички прехвърляния на дялове независимо дали е между съдружници или в полза на трети лица. Това следва и от обстоятелството, че новото изискване е прибавено автоматично към старата редакция на чл. 129, ал.1, изр. 2 от ТЗ т.е. то касае двата варианта на прехвърляне, разглеждани в същата.

В случая декларация от управителя на дружеството и от праводателя за липсата на изискуеми и неизплатени задължения по ал.1 на чл.129 от ТЗ не е представена. Напротив – в представената декларация се сочи, че дружеството има неизплатени задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите. Декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 129, ал. 1от ТЗ заявителят не е представил и в съдебното производство по обжалване на отказа.

По отношение на оплакванията, касаещи немотивиране на отказа за вписване на промените в управлението – мотиви действително не са изложени от длъжностното лице от АВ, но Окръжен съд - П. ясно е мотивирал защо следва да се потвърди отказа за вписване и в тази част. Това следва от законосъобразността на отказа в частта, касаеща прехвърлянето на дяловете между съдружниците, произтичащата от това промяна на дружеството в ЕООД и представянето на учредителен акт, отразяващ промените. Вписването на промените, касаещи управителя не биха съответствали на приложения в ТР към настоящия момент дружествен договор и би довело до противоречие между вписани обстоятелства и отразени в приложения акт.

С оглед на изложеното обжалваното Решение №45 от 07.02.2023г., 3 постановено по т. д. № 47/2023г. по описа на Окръжен съд - П., с което е потвърден отказ № ************** от 18.01.2023г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление рег.№ ************** от 17.01.2023г. за вписване на прехвърляне на дружествените дялове между съдружници в дружеството, вписване на едноличен собственик на капитала и управител и нов учредителен акт, съответстващ на настъпилите промени, се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбата против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

От страна на А.В. е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая обаче не се касае за спорно съдебно производство. В него А.В. не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ. Ето защо тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер. Затова и разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл.541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д . №2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ето защо съдът намира за неоснователно искането за присъждане на разноски на А.В.та за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – Пловдив. Като такова то следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №45 от 07.02.2023г., постановено по т. д.

№ 47/2023г. по описа на Окръжен съд - П., с което е потвърден отказ № ************** от 18.01.2023г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление рег.№ ************** от 17.01.2023г. за вписване на прехвърляне 4 на дружествените дялове между съдружници в дружеството, вписване на едноличен собственик на капитала и управител и нов учредителен акт, съответстващ на настъпилите промени.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.В. - С. за осъждане на „В.**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – Пловдив, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5